Снимка: Istock

Над 80% от активните фонд мениджъри не успяват да победят индекса. Това е едно от онези изречения, които се повтарят почти мантрано в света на инвестициите, често с привкус на назидателност към индивидуалните инвеститори, които „си мислят, че могат да бият пазара“. Но както често подчертаваме в анализа на поведенчески явления – истината не винаги е в заглавието. Въпросът тук не е дали повечето фонд мениджъри не успяват – това е установен факт. Въпросът е защо, какво означава това за индивидуалния инвеститор и дали активното инвестиране трябва да бъде отписано.

Основната причина толкова голяма част от мениджърите да не победят пазара не е непременно в липсата на умения. А в структурата на самия пазар и в естеството на активното управление – такси, регулаторни ограничения, обем, и не на последно място – човешка психология. Когато управляваш фонд с активи за десетки или стотици милиарди, просто не можеш да бъдеш гъвкав като индивидуален инвеститор с портфейл от 50 хиляди долара. Големите фондове са като танкери – трудни за маневриране. И когато пазарът се завърти рязко, те често закъсняват.

Тук идва първата ирония – масовото доказателство за неуспеха на активните фонд мениджъри всъщност може да бъде аргумент в полза на индивидуалното активно инвестиране, ако бъде подходено системно и с разбиране. Индексите бият масата фондове, но не защото са „по-умни“, а защото имат по-ниски разходи и следват беземоционално определена структура. В същото време най-добрите инвеститори в историята – от Бъфет до Линч – са именно активни. Разликата не е в избора между активно и пасивно, а в дисциплината, структурата и времевия хоризонт.

За индивидуалния инвеститор активното инвестиране не трябва да означава „престрелка в тъмното“. То трябва да бъде осъзнат избор – базиран на анализ, стратегия и дългосрочна логика. Да търсиш стойност, да откриваш подценени компании, да се позиционираш спрямо макроцикли, да управляваш риска чрез диверсификация – това не е хазарт. Това е активна форма на мислене. И именно тук повечето инвеститори грешат – не защото са активни, а защото са импулсивни. Често търгуват без план, водени от страх или алчност, и без да изградят механизми за корекция.

Друг важен аспект е времето. Индексите побеждават в дълъг период, но не винаги. В определени етапи от пазарния цикъл – напр. при ротация между сектори, при бум на конкретна тематика (като AI), или при спадове, активните инвеститори могат да изпреварят индекса значително, ако се позиционират добре. Проблемът е, че много от тях не остават дълго в позициите си, продават при първи спад и така обезсмислят първоначалната си теза. Пазарът възнаграждава последователността, а не хиперактивността.

Именно тук се крие реалната стойност на активното инвестиране – не в това да се опиташ да „биеш“ индекса всеки месец, а в това да изградиш портфейл, който отразява твоето разбиране за стойност, риск и бъдещи възможности. Това може да включва избор на компании, които смяташ за недооценени, на теми с дългосрочен потенциал, или дори стратегическо подбиране на ETF-и, които не следват широкия индекс, а специфични сектори или фактори.

Да, пасивното инвестиране е подходящо за мнозина. Но отричането на активното като цяло е капан – защото така се пренебрегва основният двигател на пазарите: човешката интуиция, предприемаческото мислене и способността да се възползваме от неефективности. Пазарът не е перфектен. Ако беше, нямаше да има кризи, балони или сривове. А всеки, който е бил на пазара в достатъчно дълъг период, знае, че именно в тези моменти се крият възможностите за истински растеж.

Фактът, че повечето активни фонд мениджъри не побеждават индекса, не трябва да бъде възприеман като доказателство за пълното превъзходство на пасивните стратегии. По-скоро трябва да ни накара да се запитаме какво означава „успех“ за нас като инвеститори. За някои това е просто да следват индекса. За други – да изградят стратегия, която отразява личните им цели, толеранс към риск и разбиране за пазарите. В този смисъл активното инвестиране не е мъртво. Мъртва е само идеята за лесна печалба без усилие. А това важи и за пасивното.

Истинският избор не е между активно и пасивно, а между осъзнато и неосъзнато инвестиране. И ако подходът ти е обмислен, базиран на логика, проверен във времето и адаптивен, активното инвестиране остава не просто валиден, а потенциално по-добър път към дългосрочна стойност. Не всеки ще победи пазара. Но това не значи, че не си струва да опиташ – стига да знаеш какво правиш и да играеш дългата игра.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.