Снимка: Istock

В дните преди месечния доклад за заетостта в САЩ, пазарите затаиха дъх. Не защото числата сами по себе си ще променят икономическата реалност, а защото очакванията, вградени в цените, могат да се разместят и да предизвикат краткосрочни сътресения, които мнозина ще нарекат "изненади". Но истината е, че изненадите не са в числата – те са в нашите очаквания. И когато става дума за payrolls, дяволът винаги е скрит в контекста.

На повърхността изглежда просто: ако числата са слаби – това означава забавяне на икономиката, което може да предизвика реакция от Фед в посока понижение на лихвите. Ако са силни – пазарът трябва да е доволен от устойчивостта. Но както сме виждали отново и отново, логиката на пазарите не е линейна. Тя е пластична, многопластова и често парадоксална.

Затова и не е изненадващо, че историята показва – дните на обявяване на non-farm payrolls често носят възход, дори при отрицателни изненади. Не защото инвеститорите харесват лоши новини, а защото се впускат в играта на интерпретациите. Ако работните места са по-малко от очакваното – започват да се оценяват бъдещи намаления на лихвите. Ако са повече – тълкуванието може да е, че икономиката все още стои стабилно и може да понесе още известно затягане на политиката, но без рецесионен риск. И в двата случая често виждаме "buy the dip", "buy the relief", или просто инерционен технически тласък.

По-интересната част е какво се случва не в първите 10 минути, а до края на деня. Историческите данни подсказват за постепенно възстановяване дори след негативна начална реакция. Това поведение говори по-малко за фундамент и повече за машинна логика – за алгоритми, които "поправят" първичната човешка паника. Именно затова често виждаме плавна възходяща корекция, особено при индекси като E-mini S&P 500.

Облигационните пазари обаче реагират по-различно. Там по-ниските payrolls числа водят до понижение на доходността, но често липсва дългосрочна траектория. В рамките на същия ден може да се наблюдава леко понижение в цените на US Treasury фючърси при негативни изненади, но тенденцията след това бързо се неутрализира от очакванията за Фед.

Валутните пазари, разбира се, разказват своя история. При рискове за слабост в работните места и нарастващ шанс за понижение на лихвите, доларът е уязвим. Затова днес някои се позиционират с long call на EUR/USD – не защото еврозоната блести от икономическа гледна точка, а защото разликата в лихвените очаквания може да започне да се стеснява. Прибавяме и факта, че доларовият индекс наскоро проби над 50-дневната си плъзгаща средна и се намира в зона на свръхкупеност – и имаме всички съставки за "profit taking", особено ако payrolls разочароват.

Но най-същественото не е в конкретните сделки. Същинският въпрос е: как да четем пазара, когато той чете данни? Тук се крие истинската стойност – в разбирането на мета-реакцията. Какво вече е вградено в цената? Колко силна трябва да е изненадата, за да промени наратива? И къде е линията на чувствителността – онази невидима граница, при която оптимизмът се превръща в страх или обратно?

В този смисъл, петък не е просто ден за payrolls. Той е момент на сблъсък между разказите. Между разказа за устойчивата икономика и този за наближаващото облекчение от Фед. Между опасенията от прегряване и надеждата за меко кацане. И всеки нов ред в доклада – от headline числото до ревизиите и участието в работната сила – може да се превърне в искра, която да пренапише историята на деня.

Инвеститорите, които разбират тази динамика, не гонят първичната реакция. Те търсят асиметрията – онази ситуация, в която рискът е ограничен, но потенциалната награда – значителна. Това може да бъде отваряне на дълга позиция след паническа разпродажба, или позициониране чрез опции преди доклада. Или просто чакане на сигнала, че пазарът е интерпретирал данните погрешно.

Петък е ден на данни. Но в действителност – ден на психология. А в играта на очакванията, печели този, който не се оставя да бъде изненадан.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.