Снимка: iStock

Сътресение на пазарите вследствие на решението на Федералния резерв вчера не последва, но в него се крие почти незабележим, но ключов сигнал за бъдещето. Комитетът по отворения пазар (FOMC) реши да остави лихвите непроменени в диапазона 4.25%–4.50%. Решението беше взето с 9:2 гласа, като двама губернатори – Мишел Боуман и Кристофър Уолър – дисидираха, настоявайки за незабавно намаление. Подобен разнобой не се е случвал от началото на 90-те години.

Председателят на Фед Джеръм Пауъл подчерта, че „не е взето решение“ за септемврийско намаляване на лихвите и че пазарът трябва да изчака още два месеца икономически данни, преди да очаква промяна. Мнението му беше ясен сигнал, че Федералният резерв ще прецени внимателно последните данни за инфлацията, заетостта и търговските тарифи, които могат да окажат допълнителен натиск върху икономиката.

Пазарите реагираха с умерено отдръпване. Инвеститорите започнаха да понижават вероятността за септемврийско намаление от около 70% до под 50%, което доведе до растеж на доходността на американските държавни облигации. Доходността по 10-годишните облигации се повиши, а доларът укрепна, докато цените на акциите се понижиха леко, като Dow Jones, S&P 500 и глобалните индекси отчетоха спадове.

Пауъл категорично подчерта независимостта на институцията, въпреки политическия натиск от администрацията. Той заяви, че Федералният резерв действа изцяло на базата на икономически данни и баланс на рисковете, без влияние от политически искания.

Вътрешният дебат сред членовете на FOMC разкри значителна поляризация – двамата дисиденти аргументираха необходимостта от по-ранно облекчение на политиката поради умеряващ се растеж и политически пречки, докато основната група настоява за поддържане на умерено ограничителна позиция, докато инфлацията не се приближи по-близо до целта от 2%.

Това заседание показа едно фундаментално прозрение: в настоящата фаза монетарната политика продължава да говори с тихия глас на несигурността, а липсата на обещание за намаление представлява по-силен сигнал от самото задържане на лихвите. Това означава, че пазарите трябва да внимават не за степента на интервенция, а за отсъствието ѝ – то е това, което променя перспективите.

Акциите на технологичните и растежовите компании, чувствителни към цената на капитала, вероятно ще изпитат натиск, ако все още липсва ясна перспектива за поевтиняване на кредитите. Облигационните пазарни участници, които разчитат на дълга дюрация, са изправени пред сценарий на повишена доходност и вероятно ще предпочетат по-кратки емисии или ETF-и с адаптивна продължителност. Валутните пазари ще реагират почти мигновено на всяка тънка промяна в реториката на Фед – и всяко намекване за "инфлация и работни места" може да доведе до резки движения.

От глобално гледище решението може да задържи натиска върху развиващите се пазари, особено тези с високи доларови задължения. Централните банки извън САЩ, като ЕЦБ и Японската централна банка, ще внимават при всяка синхронизация с американската политика. Дори малки сигнали могат да отключат вълна от капиталови потоци или обратния им ефект.

За стратегически настроените инвеститори това заседание е напомняне, че ключът в момента е в адаптивността и внимателното следене на данните. Тези, които могат да позиционират портфейлите си спрямо евентуална промяна през септември или края на годината – готови да увеличат дюрацията при сигнал или да я намалят при липса на промяна – ще имат ключово предимство.

На фона на всичко това най-важният извод е, че Федералният резерв демонстрира, че е предпочел стабилността пред бързината. Този баланс между инфлационна осторожност и растежова предпазливост е в основата на настоящия период на „wait-and-see“, и който чува тоновете под репликите, ще познае следващия ход в играта на пазарите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.