Снимка: Istock

Пазарите обичат тишината преди бурята. Прекалено често инвеститорите забравят, че когато всичко изглежда спокойно, точно тогава се натрупва най-голямото напрежение. Днес сме свидетели на нови върхове, рекордни капитализации и едно почти религиозно доверие, че технологията ще ни изведе от всеки риск. Но под повърхността на този оптимизъм пазарът изпраща сигнали, които не всеки иска да чуе. Индексите растат, но този ръст е концентриран. Само няколко компании движат основните измерители нагоре, докато останалите изостават. Това не е здравословен пазар. Това е изкривена реалност, в която мнозинството от инвеститорите получават усещането за растеж, но реално участват в застой.

Пазарите днес приличат на 1999 г., на 2007 г., на пролетта на 2021 г. – фази, в които повечето инвеститори вече вярват, че няма опасност. Те не търсят сигнали за изход, те търсят следващия хайп. Но хайповете идват и си отиват. Единственото, което остава, е способността ти да оцелееш между тях. Централните банки вече не са гарант за спасение. Лихвите са високи и остават високи. Инфлацията се оказва по-упорита от очакваното, а геополитическите рискове се завръщат с пълна сила. Светът се поляризира, веригите на доставки отново започват да скърцат, а енергийните цени се движат по начин, който не може да се обясни само с търсене и предлагане.

Икономиката показва смесени сигнали. Възстановяване има, но на каква цена? Потребителското поведение се изменя, спестяванията се топят, дългът расте. От една страна, потребителят харчи, защото се страхува, че утре ще е по-скъпо. От друга страна, компаниите инвестират предпазливо, защото усещат края на този цикъл. Това, което наблюдаваме, е икономика, която работи на инерция, а не на здрав фундамент. Приходите на корпорациите растат, но маржовете се свиват. Конкуренцията става по-жестока, а цената на капитала нараства. Това е среда, в която грешките не се прощават.

Най-голямата заплаха днес не е рецесията, а увереността, че такава няма да има. Пазарът в последно време не коригира при лоши новини, защото всички вярват, че Фед ще реагира. Но Фед вече е в капан. Ако реагира твърде рано, рискува нова инфлационна вълна. Ако реагира твърде късно, пазарите ще бъдат изненадани. Това е онзи момент, когато консенсусът се превръща в най-големия риск. Истинските инвеститори днес не залагат само на посока. Те мислят в сценарии. Мислят в асиметрия. Знаят, че не е важно да предвидиш пазара – важно е да оцелееш при най-лошия сценарий и да спечелиш при добрия.

Асиметричните възможности съществуват, но не там, където всички гледат. Не в MAG7, не в ETF-и, пълни с едни и същи позиции. Асиметрия има в онези активи, които все още не са в центъра на вниманието. В малки компании с печалба и ръст, но без армия от трейдъри на Reddit зад тях. В имоти, които не блестят в Instagram, но носят стабилен доход. В пазари, където инфлацията е под контрол, но валутата все още е подценена. Да откриеш асиметрия означава да мислиш различно. Да си готов да влезеш, когато другите бягат. Да знаеш какво правиш и защо го правиш. Това изисква подготовка.

В този момент, когато много от активите са надценени, когато пазарът е доминиран от оптимизъм, най-важното качество е способността да се съмняваш. Не да се страхуваш, а да мислиш. Не да бягаш от риска, а да го измерваш. Истинският инвеститор не чака сигнали от телевизията. Той ги разпознава сам. В обема, в корелациите, в поведението на институциите. Той вижда кога пазарът му предлага шанс – не защото е лесно, а защото повечето ще се провалят в този момент. И именно това е възможността.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.