Снимка: iStock

Само по себе си, това е сигнал, че пазарът отново започва да играе не по фундамент, а по разказ. И когато на сцената отново излизат имена като Чамарт Палихапития и фамилията Тръмп, това означава, че цикълът не е приключил, а просто е сменил формата си. През 2020–2021 г. СПАК беше символът на евтините пари: празна компания, обещание за „достъп до частния пазар“, бърз листинг, малко регулация, много маркетинг. През 2025 г. СПАК-ът се връща не защото е станал по-добър инструмент, а защото отново има достатъчно инвеститори, които вярват, че могат да изпреварят останалите. Това винаги е първият симптом на нова спекулативна вълна.

Механиката почти не се е променила. Пак имаме „празни чекове“ на по 10 долара, пак имаме срок около две години за намиране на цел, пак имаме възможност инвеститорите да си върнат парите плюс лихвата и да си запазят варрантите, ако сделката не им хареса. Тоест – пак имаме асиметрия в полза на ранните, а не на късните инвеститори. Новото е друго: този път целите са много по-тясно тематични – крипто трезори, ядрената енергетика от ново поколение, военни и квантови компании, АИ-инфраструктура. Това казва две неща. Първо, че публичният пазар вече не иска да поема ранния риск по тези сектори по класическия път на IPO. И второ, че хора с достъп до политическа, енергийна или технологична тема искат да я монетизират бързо, докато е в новинарския цикъл.

Историческият паралел е неприятен за дребните инвеститори. През предишната вълна повечето де-СПАК компании изтриха над 70% от стойността си спрямо първоначалните 10 долара, а цели проекти изчезнаха, след като пазарът отрезвя. Сега условията изглеждат „по-добри“ само на хартия — лихвите са по-високи, в тръбата има по-малко боклук и повече реални индустриални теми (ядрена енергия, токени, защитни технологии), но психологията е същата. Пазарът пак вярва, че може да получи „частна оценка“ на публична борса. Това е илюзията, която храни СПАК-а.

Този ренесанс също така има ясно изразен политически фон. Когато синовете на действащ президент застават като „съветници“ в СПАК, който „ще подсили американската индустриална база“, това вече не е просто финансиране, а сигнал: капиталът ще тече към секторите, които са в дневния ред на Белия дом. Когато към това добавим и СПАКове, насочени към биткойн трезори, към покупки на конкретни токени или към ядрени проекти, картината става още по-ясна – инструментът е същият, но темите са геополитически, не търговски. Това е СПАК като продължение на индустриалната политика, не само като борсов продукт.

От пазарна гледна точка втората вълна СПАК-ове е по-хитра. Тя идва в момент, в който много инвеститори са изморени от дългите рундове във венчър капитала и искат „по-къс хоризонт“. СПАК-ът им го дава: паркираш 10 долара, получаваш лихва, имаш опция за нагоре, а при лоша сделка се прибираш. На пръв поглед безрисково. Но този механизъм работи само за първата вълна инвеститори в дадения СПАК. Всеки, който влиза по-нагоре от 10 долара, вече не играе „сигурно“, а чисто спекулативно – купува очакването други да не си изтеглят парите. При високи проценти на откупуване (redemptions) и малко реални пари, които остават в касата за целта, новата публична компания стартира в дефицит и още в първите седмици започва да се търгува под оценката. Това беше истинската причина за провала на повечето СПАК през 2021–2022 г., а не „лошите бизнес модели“.

Интересното в сегашната вълна е и друго: тя идва на фона на все още сравнително високи лихви. Тоест общественият пазар не е евтин, но въпреки това инвеститорите са готови да финансират кухи компании, защото получават възвращаемостта от трежърита вътре в СПАКа. Това превръща СПАК-а в нещо като структурирана касичка: паркираш кеш с опция за спекулация. Това е приемливо за професионалните участници, но подвеждащо за дребните, които виждат заглавието „ядрена компания излиза на борсата чрез СПАК“ и не осъзнават, че реално парите още не са там.

Самият Палихапития казва на дребните инвеститори „не влизайте, ако не можете да изгубите всичко“ и в същото време пуска нов СПАК. Това е класическата дилема на късния цикъл: създателите на инструмента изпреварват публиката, но публиката все пак влиза, защото вярва, че „този път ще го изиграе по-умно“. Когато към това се добави и реториката „няма плач в казиното“, става ясно, че продуктът вече се продава не като инвестиция, а като игра. А когато една борсова конструкция започне да се рекламира като игра, обикновено предстои етапът на разочарованието.

Исторически погледнато, СПАК-овете винаги избухват в моменти на преход: когато пазарите минават от евтини към по-скъпи пари, когато традиционните IPO-та стават по-трудни и когато нови сектори (като ядрената енергетика или криптото) искат бързо публично признание. Краят на тази вълна ще дойде не когато свършат добрите цели, а когато регулаторът отново напомни, че публичният пазар не е за обещания от типа „ще строим централи до 2034 г.“ и „ще държим токени в баланса“. Това вече се случи веднъж и ще се случи пак.

За европейския инвеститор тази американска вълна е важна по друга причина. Тя показва, че САЩ все още могат да изобретяват финансови канали за рисков капитал, докато Европа все още спорѝ дали даден инструмент е „подходящ за дребни клиенти“. В резултат новите индустрии – ядрен ренесанс, автономни системи, токенизация на активи – първо ще се листват отвъд океана през СПАК, а после ще идват в Европа под формата на вторични листинги или фондове. Тоест континентът пак ще купува вече преоценено бъдеще.

СПАК по своята същност е инструмент, който работи в полза на първите и за сметка на последните. Ако влезеш при 10 долара и излезеш при одобрението на сделката – това е дисциплина. Ако влезеш при 13, защото „това е СПАК на Тръмп/Палихапития/ядрена компания“, това вече е надежда. А пазарът обича надеждата, но не я възнаграждава дълго.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.