Снимка: Istock

Теодор Минчев

Има моменти в пазарната история, които се усещат различно. Не защото числата са нови или непознати, а защото ритъмът, с който те се редуват, вече не следва обичайната логика. Усещането е за екзалтация и страх едновременно, за ирационален възход, примесен с паническа предпазливост. И точно това усещане често предшества една крайна фаза – фазата на така наречената екзагерейтед турбуленс (exaggerated turbulence) – или свръхизострена нестабилност. Използваме този термин от английски, защото няма абсолютно никаква аналогия, с която можем да го опишем.

Това е моментът, в който бичият пазар не просто се уморява, а започва да се държи странно. Индексите бележат нови върхове, но ширината на пазара се свива. Акциите на няколко гиганта продължават да теглят напред, докато голяма част от компаниите стоят настрани или дори падат. Волатилността се повишава, но не линейно – а чрез резки, неочаквани вълни. Това е фазата, в която добрите новини не предизвикват ръст, но лошите новини събарят пазара.

А сега погледни къде сме. Имаме исторически висока концентрация в индексите – над 40% от NASDAQ и над 30% от S&P500 в ръцете на MAG7. Имаме еуфория около AI, напомняща за ерата на дотком балона. Имаме злато, което прави нови върхове в момент на силен долар. Имаме облигации, които не могат да си намерят траектория, и икономика, която изглежда устойчива, но вече започва да показва признаци на забавяне в услугите, жилищния пазар и малкия бизнес. Имаме и пазар, който въпреки рекордните стойности, е настръхнал при всяка дума за "higher for longer" от страна на ФЕД.

В този контекст, вероятността за фаза на свръхтурбулентност не просто се увеличава – тя се превръща в базов сценарий. И причината не е само техническа. Всяка пазарна еуфория има своята кулминация. В този цикъл, кулминацията може би ще дойде чрез именно тази крайна нестабилност – серия от по-волатилни сесии, в които индексите се движат по 2–3% за ден, без ясен тренд. Виждаме го вече при резултатите – компании, които бият очакванията, падат с 10%; такива, които леко разочароват, се сриват с 20%.

Това не е рационално. Това е фаза на пренасищане, в която пазарните участници нямат повече търпение да чакат, нито да плащат повече, но и не искат да пропуснат последния ръст. Това е опасно място за капитала. Защото подобни фази са нож с две остриета – те могат да продължат още няколко седмици или дори месеци, като при това да донесат още 5–10% ръст. Но същевременно крият потенциала за рязко и болезнено обръщане, когато последният останал купувач се изчерпи.

Именно този момент на изчерпване е ключов. Историята го е показала неведнъж – в края на 1999 г., в началото на 2008 г., в края на 2021 г. Всички те се характеризират с пикова еуфория, прекомерна експозиция към малък брой активи и липса на логическа връзка между представянето на пазара и фундаментите.

И ако сега се запиташ дали сме там – просто помисли: колко често в последните седмици чуваш: „няма алтернатива“, „AI ще промени всичко“, „този път е различно“? Колко нови трейдъри, фондове и дори пасивни инвеститори са се втурнали в едни и същи 5–6 акции? Колко често някой поставя под съмнение оценките, когато Nvidia минава 3 трилиона долара пазарна капитализация?

Свръхтурбулентността не е просто волатилност. Това е психология на ръба. Тя идва, когато страхът от пропускане става по-голям от страха от загуба. И точно тогава започват най-странните движения – когато силните отчети не стигат, а слабите разбиват пазара.

Какво бих направил аз? Бих излязъл от автоматичния режим. Бих намалил експозицията към най-претъпканите сектори. Бих добавил волатилни хеджове. Бих диверсифицирал географски и тематично. Бих мислил не в проценти доходност, а в проценти вероятност да преживея следващата вълна. И най-вече – бих наблюдавал пазара за сигнали на пречупване, защото когато дойде обрата, той няма да дойде тихо. Ще дойде като гръм в иначе слънчев ден.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.