Снимка: Istock

Теодор Минчев

Юли завършва с шум. Акциите са при рекордни стойности, икономическите новини са смесени, но доминира усещането за победа. Пазарите изглеждат непобедими. Инвеститорите, които бяха встрани, отново се включват. Пропусналите ръста от началото на годината усещат FOMO до костите си. А тези, които вече са „вътре“, гледат таблата си всеки ден с блясък в очите. Но както историята неведнъж ни е показвала – най-голямата увереност често се ражда преди най-голямата буря.

Настъпва август – месец, известен с всичко друго, но не и със стабилност. Това е времето, когато ликвидността пада, институциите излизат в отпуск, а волатилността се надига като приливна вълна. Поглед назад показва, че именно август и септември са донесли някои от най-резките обрати в пазарната история. 2015 г. с китайската девалвация. 2020 г. с балона на технологиите преди ковид-корекцията. 2022 г. с връщането на инфлационния страх. И днес... днес пазарът е отново уязвим – не защото е слаб, а защото е твърде уверен.

На пръв поглед всичко изглежда добре. Инфлацията се успокоява. Икономиката на САЩ се движи устойчиво. Големите технологични компании бележат ръст, а отчетите им надминават очакванията. Но ако се вгледаме под повърхността – нещо скърца. Доходността по 10-годишните облигации отново се надига. Фед не дава сигнали за понижения на лихвите, дори напротив – все още говори за „higher for longer“. Китай бави икономическото си възстановяване. В Европа растежът е анемичен. И точно тук се прокрадва онзи стар въпрос: ще видим ли поредната корекция, която идва когато никой не я очаква?

Не става дума за предсказания. Не търсим магическа дата за срив. Става дума за логика. Пазарът се е отдалечил твърде много от реалността, за да не усети съпротива. Капитализацията на някои компании вече е в противоречие с растежа им. Акции се търгуват на 30–40 пъти печалбата, а ръстът е едноцифрен. Това не е устойчиво. Към това добавяме и техническата картина – RSI на много от водещите индекси е в свръхкупено ниво. Обемите намаляват, но цените продължават нагоре. Класическа предпоставка за обръщане.

Какво може да отключи корекция? Почти всичко. Слаби данни за инфлацията. Изненадващо решение на централна банка. Неочакван спад в потреблението. Или просто изчерпване на ентусиазма. Пазарът не винаги пада, защото нещо лошо се случва. Понякога просто няма кой да купува още по тези цени. И тогава продавачите надделяват.

Добрата новина? Това създава възможности. Умният инвеститор не се паникьосва. Той се подготвя. Преглежда експозицията си. Пита се – кои позиции са с най-висок риск, кои са най-надценени, кои са най-корелирани? Проверява дали портфейлът му може да преживее спад от 10%, без да се разклати психически. И ако не – действа. Взема печалби. Хеджира. Диверсифицира. Не чака бурята, за да търси чадъра.

Най-важното в подобни моменти не е дали ще падне пазарът, а какво ще направим ние. Възможностите за защита и печалба са налице. Опции с ниска цена поради ниска волатилност. Секторни ETF-и, които изостават. Акции с дивидент, които не участват в балона. Това е момент за ротация, не за паника. За стратегия, не за емоция.

Психологията тук играе централна роля. Най-лесно е да се увлечеш по тренда. Да повярваш, че този път ще е различно. Че върховете ще са вечни. Но пазарът обича да изпитва уверените. А август е идеалният месец за подобен тест. Не забравяйте – лятната еуфория често приключва с есенно събуждане.

Какво бих направил аз? Бих погледнал портфейла си с нови очи. Бих приоритизирал стабилността, дори за сметка на краткосрочната доходност. Бих увеличил кеша, но и бих добавил позиции със скрита стойност – такива, които биха се възползвали от спад. И най-вече – бих останал гъвкав. Защото пазарите не наказват невежеството. Те наказват ината.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.