Снимка: Istock

В свят, в който спестяването дълго време беше наказвано, внезапният скок на лихвите се усеща като победа за консервативния инвеститор. След повече от десетилетие на близки до нула доходности, банковите депозити отново носят видим доход – 2.5%, 3%, понякога и 4% в различни юрисдикции. В сравнение с годините, когато се получаваше 0.05%, това изглежда като подарък. Но точно в този подарък се крие капанът.

Все повече инвеститори се връщат към депозитите, изкушени от сигурността. След бурна 2022 година, когато фондовете показаха отрицателна доходност, а волатилността уплаши мнозина, депозитът изглежда като спасение. Липса на риск, предсказуем резултат, удобна ликвидност. Само че има един проблем – инфлацията.

Истинската доходност не е това, което пише в договора. Истинската доходност е това, което остава след инфлацията. Виж графиката:

При инфлация от 2% депозит с 2.5% носи реална доходност от +0.5%. При инфлация от 6% същият депозит вече е с реална загуба от -3.5%. При 8% инфлация губиш почти 6% годишно, въпреки че си „печелил“ от номиналния лихвен процент. Това е невидимата ерозия на парите.

Фондовете не са перфектни. Те носят риск, имат волатилност и краткосрочни загуби. Но добре управляван фонд или ETF, съобразен с пазарната фаза, може да предложи доходност над инфлацията. Именно това е истинската цел на инвестициите – не просто да печелиш на хартия, а да запазиш покупателната си способност.

Много инвеститори се подвеждат по номиналната сигурност. Депозитът не пада. Но и не расте. При ниска инфлация това може да е достатъчно. Но в среда на структурно по-висока инфлация – каквато е реалността след 2022 – той се превръща в бавен финансов разпад. Без волатилност, но и без перспектива.

Рисковият профил на фондовете се променя с времето. Краткосрочните спадове могат да се управляват. При подходяща диверсификация, инвестиционен хоризонт и регулярни вноски, дори волатилните години се превръщат в шанс. Истинският риск не е пазарният спад, а отказът от капиталово участие в растежа на икономиката.

Парадоксът е ясен: в момент, когато хората най-много се страхуват от пазарите, фондовете стават най-евтини. В момент, когато депозитите изглеждат най-сигурни, те предлагат най-малко стойност. Именно в такива фази се залагат основите на бъдещата разлика между реално богатство и илюзорна сигурност.

Реалната доходност – тази, която остава след инфлацията – е единственият показател, който има значение за дългосрочните цели. И в тази метрика депозитите рядко побеждават, особено при инфлационни нива над 3–4%.

Бих използвал депозитите като краткосрочен буфер, не като основна стратегия. Бих ги комбинирал с ETF-и със защитен компонент – като буферирани фондове или дивидентни стратегии. Бих избягвал да държа голяма част от капитала си в активи с отрицателна реална доходност, освен ако не става дума за резерв за конкретна цел.

Инфлацията е скрит враг. Тя не взима изведнъж. Тя подкопава бавно. И когато разбереш, че реалната стойност на парите е изчезнала, вече е късно. Депозитите не са опасни сами по себе си. Но са опасни, когато са единственият план.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.