Снимка: Istock

С десетилетия стратегията 60/40 беше считана за златен стандарт. Шейсет процента в акции, четиридесет в облигации. Баланс между растеж и стабилност. Подход, който премина през кризата от 2000-та, през Голямата рецесия и до периода на рекордно ниски лихви. Но 2022 година беше алармата. За първи път от над 40 години едновременно паднаха и акциите, и облигациите. Това не беше просто статистическа аномалия. Това беше пробойна в основата на 60/40.

Традиционната логика разчита на негативна корелация между двата основни класа активи. Когато акциите падат, облигациите компенсират. Но тази взаимовръзка е продукт на специфичен исторически период – период на ниска инфлация и предвидима монетарна политика. В условия на структурно по-висока инфлация, растящи лихви и глобална несигурност, тази връзка се разпада.

2022 година показа ясно този срив. Традиционният 60/40 портфейл отбеляза спад от над 17%. Това не беше просто лоша година. Това беше предупреждение, че формулата е остаряла. Не защото самите активи са невалидни, а защото техният баланс вече не предлага същата защита.

Модерните портфейли, които включват допълнителни класове активи като суровини, real assets, алтернативни стратегии, буферирани ETF-и и дори кеш, показват по-добро поведение в среда на волатилност. Те не разчитат само на вътрешната компенсация между акции и облигации, а на по-широка архитектура на риска.

Инвеститорите започват да преосмислят фундаментите на диверсификацията. Какво означава „диверсификация“, ако и двата основни компонента на портфейла падат едновременно? Какво означава „консервативен портфейл“, когато дългосрочните държавни облигации губят над 20%?

Отговорът не е в отказа от 60/40, а в адаптацията му. Новата версия не е задължително 60/20/20 или 40/40/20. Тя е гъвкава, динамична и базирана на реална корелация, а не на исторически догми. Добавянето на активи с различна чувствителност към инфлация и лихви, като стоки, злато, инфраструктурни фондове или фондове със защита от загуба, вече не е екзотика. Това е необходимост.

Важно е също как се управлява облигационната част. Времената на пасивна експозиция към дългосрочни държавни облигации отминават. Все повече инвеститори се насочват към краткосрочни облигации, корпоративен дълг с висок кредитен рейтинг и дори облигации с плаващ купон, които са по-устойчиви на промени в лихвите.

От страна на акциите се появява друг въпрос – дали големите индекси са реално диверсифицирани. Както вече видяхме, S&P 500 е концентриран в няколко технологични компании. Възможностите идват от активна селекция, секторна ротация и факторни стратегии – стойност, ниска волатилност, дивиденти.

Все по-популярна става и концепцията за портфейл с динамично тегло според макроцикъла. През фази на инфлационен натиск и повишени лихви се увеличава експозицията към реални активи. В дефлационни периоди се търсят защитни облигации. През цикли на растеж – растежни акции. Това не е маркетинг, това е структурна промяна.

Психологията също играе роля. Много инвеститори вярват, че 60/40 е „сигурно“ просто защото го чуват от десетилетия. Но сигурност няма в подход без адаптация. Истинската устойчивост идва от способността да се променяш.

Пазарите се променят. С тях и стратегиите трябва да се променят. 60/40 не е мъртъв. Но вече не е достатъчен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.