Снимка: Istock

Пазарът върви нагоре вече трета година след ковид краха. Технологиите отново водят. Индексите чупят върхове. А инвеститорите забравят какво значи спад. Именно в такива моменти идва въпросът – ами ако корекцията не е въпрос на „дали“, а на „кога“?

Има нещо особено в летните и есенните месеци на годината. Август и септември са сезонно слаби периоди за пазарите. Това не е предсказание, а статистика. Усреднено, S&P 500 завършва август със спад от около 0.9%, а септември дори по-слабо – минус 1.1%. Само тези два месеца имат консистентна отрицателна доходност в последните 50 години. Виж графиката по-горе!

Но сезонността не е единственият индикатор. По-важна е аналогията с миналото. Години като 2007, 2011, 2015, 2018 и 2020 започват силно, но през втората половина пазарът се сблъсква с реалност, различна от надеждите. Висока оценка, централни банки, геополитика – всеки цикъл си има свой спусък, но моделът остава сходен.

Днес виждаме същите симптоми. Индексите са силно концентрирани, обемите намаляват, а ротацията в сектори показва умора. Растежът е воден от тесен кръг компании. Magnificent 7, които теглят пазара като локомотив. Но ако този локомотив спре, какво остава? Корекцията може да бъде рязка и безмилостна – именно защото никой не я очаква.

Корекциите не са аномалия – те са част от пазарния дъх. Всяко дълго възходящо движение се нуждае от отдих. Въпросът е дали той ще бъде 5–10% корекция или началото на нещо по-дълбоко. В среда на високи лихви, рекордни дългове и геополитическа нестабилност, тази граница е тънка.

Ако се върнем към 2011, пазарът загуби над 17% само за два месеца на фона на дълговата криза в Европа. През 2015 – Китай и колапс в суровините. През 2018 – натиск от Федералния резерв. През 2020 – шокът от вируса. Нито една от тези корекции не беше прогнозирана точно. Но всяка имаше ранни сигнали – изоставащи обеми, дивергенции, прекомерна увереност.

Днес виждаме същите предупредителни светлини. Индексът VIX е в ниски нива, което предполага самодоволство. Разликата между доходността на краткосрочните и дългосрочните облигации остава обърната – сигнал, който в исторически план предхожда рецесии. Институционалните потоци показват бавна смяна в предпочитанията – от растеж към стойност. А индивидуалните инвеститори отново вярват, че рискът не съществува.

Историята не се повтаря точно, но римува. През 2007 индексите бяха на рекорд. През 2008 настъпи крах. Днес отново имаме рекордни оценки, но забавяща се икономика, растящи разходи за дълг и централни банки, които не бързат да понижават лихвите. Ако дойде корекция, тя няма да бъде оправдание. Ще бъде възможност – но само за подготвените.

Психологическият аспект е най-опасният. Възходящите пазари създават илюзия за сигурност. Инвеститорите започват да вярват, че рискът е изчезнал. Но именно тогава пазарът наказва най-жестоко. Целта не е да се страхуваме, а да сме трезви. Да видим сигналите навреме. И да действаме не емоционално, а стратегически.

Портфейл, който не е подготвен за волатилност, може да загуби месеци или години натрупана доходност в рамките на дни. Стратегия, която не предвижда спадове, не е стратегия, а надежда. Време е за преоценка. Да прегледаме експозицията към свръхрастеж, да оценим кои позиции зависят от настроение, а кои – от фундамент. Да изградим буфери чрез ниско корелирани активи, кеш или хеджиращи инструменти.

Бих действал проактивно. Бих намалил концентрацията в позициите, които вече са се удвоили без реална печалба зад тях. Бих добавил стойностни сектори като енергетика, здравеопазване, дивидентни аристократи. Бих помислил за ETF-и с ниска beta или такива, които исторически се държат по-добре при спадове. Бих запазил и част от капитала в кеш – не като страх, а като резерв за възможности.

Корекцията не е враг. Тя е механизъм за изчистване на пазара. Но ако я пренебрегнем, може да се превърне в катализатор за паника. Ако я очакваме с план, тя може да е момент за надграждане. Не чакай новините да обявят началото. Пазарът винаги действа преди тях.

Анализът не гарантира сигурност. Но отсъствието на анализ гарантира изненада. Затова „готов ли си за корекция“ не е просто въпрос. Това е огледало за зрелостта на твоята инвестиционна философия.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари