Снимка: Istock

Докато всички погледи са приковани към Nasdaq и Magnificent 7, глобалната карта на пазарите се променя. Извън САЩ се надигат вълни, които остават почти незабелязани от масовите инвеститори, но тихо започват да генерират алфа. Това не са шумните AI компании или метавселени. Това са реални икономики, реални бизнеси и реални пазари, които години наред бяха подценявани. Днес обаче започват да обръщат тренда – и в този обрат има потенциал, който може да надхвърли не само доходността на широките американски индекси, но и да предложи по-добър риск/възнаграждение профил за следващите 6 до 18 месеца.

Първото място, където това става очевидно, е Япония. След десетилетия на дефлация, корпоративна летаргия и свръхконсервативен мениджмънт, токийският пазар се пробужда. Nikkei 225 премина 40 000, но не това е важното. Важно е, че японските компании повишават дивиденти, правят обратно изкупуване на акции и най-накрая започват да оптимизират капиталовата си структура. Правителството и борсата дори наложиха натиск върху компаниите с P/B < 1 да подобрят рентабилността си – нещо немислимо в Япония преди 5 години. И резултатите идват – инвеститори като Warren Buffett увеличиха експозицията си към японските търговски гиганти, а TSE започна да привлича институционални потоци от Европа и САЩ. И ако мислим дългосрочно – за пазар с ниска корелация, силна валута и стабилни компании – Япония вече не е екзотика, а разумна диверсификация.

Втората сила идва от Индия. Най-голямата демокрация в света вече не е просто история за бъдещ растеж – тя се случва сега. Sensex и Nifty 50 записаха нови рекорди, но по-важното е, че политическата стабилност след изборите даде допълнителна инерция на реформите. Правителството обяви мащабни инвестиции в инфраструктура, дигитализация, зелена енергия и локализирано производство – ключови сектори, които се отразяват пряко върху печалбите на местните компании. Индия вече привлича капитал, който преди отиваше в Китай. ETF-и като INDA, SMIN и EPI започват да регистрират нетни положителни потоци, и това е знак не за спекулация, а за структурна промяна. Ако добавим млада демография, силен вътрешен пазар и добре капитализирана банкова система – получаваме едно от малкото места в света, където може да се инвестира и в растеж, и в стабилност.

Южна Корея също влиза в играта – дълго време пазар, доминиран от технологични конгломерати и export-базирани компании, сега започва да се пренастройва. Правителството обмисля мащабни данъчни стимули, за да направи KOSPI по-привлекателен за чуждестранни инвеститори. Samsung и SK Hynix са логичният център на вниманието, но реалната възможност може да е в средните и малки компании, които се възползват от ръст в локалното потребление и реиндустриализация. ETF-и като EWY и FLKR дават достъп до този възстановяващ се пазар, който остава евтин спрямо американските му събратя.

И ако търсим пазар с изключително висок риск, но и с изненадваща възвращаемост през последната година – това е Турция. След дълги години на инфлация, валутна нестабилност и политическа интервенция, Турската централна банка предприе курс към нормализация. Лихвите вече надхвърлиха 50%, но инфлацията започва да се стабилизира, а лирата е по-малко волатилна. BIST 100 отбеляза силен ръст през последните 12 месеца, въпреки нестабилната макросреда, а турските банки и индустриални компании отчитат рекордни печалби. И макар това да не е пазар за всеки, разумната експозиция чрез ETF-и като TUR може да донесе некорелирана алфа при добра дисциплина.

Всички тези пазари споделят една ключова характеристика – те не са силно корелирани с Nasdaq и S&P 500. Именно това ги прави важни в днешния инвестиционен климат. Когато американските индекси са силно концентрирани, когато оценките са на исторически върхове, и когато една лоша новина може да отприщи верижна реакция, нуждата от глобално разширение на портфейла не е лукс, а необходимост.

ETF-ите, които дават достъп до тези пазари, са все по-лесно достъпни за инвеститори в Европа – чрез IBKR, TradeRepublic или дори ETF-смесени стратегии. Все повече от тях са хеджирани към евро или долар, което позволява по-стабилна възвръщаемост. Но най-важното е не в технологията на достъпа, а в разбирането, че алфата не е затворена само в едно географско местоположение. САЩ бяха звездата на последното десетилетие – но историята показва, че лидерите се сменят. Япония водеше през 80-те. Китай доминираше през 2000–2010. А сега може да настъпва ерата на няколко регионални звезди едновременно.

Да инвестираме глобално днес означава да предвидим бъдещата концентрация на печалбите. Да разпределим риска не само между сектори, но между демографии, политически режими и икономически цикли. Япония е зрял пазар с нови корпоративни импулси. Индия е млад пазар с растяща маса. Корея е технологичен център с локален потенциал. Турция е реформатор с риск, но и награди. Това не е спекулация, това е интелигентна диверсификация.

Инвеститорите, които търсят алфа през 2025, не могат да разчитат само на Nvidia. Не могат да очакват, че S&P ще надмине 6000, без да мине през поне една корекция. Но могат да изградят портфейл, в който глобалните пазари създават буфер, възможност и нова посока. Защото дългосрочното богатство се създава не там, където вече грее слънцето, а там, където тепърва ще изгрее.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.