Снимка: Istock

През последните седмици вниманието на пазара бе обсебено от AI истерията, от сезонa на отчетите и от спекулациите около ETF поток в крипто активите. Но под повърхността, в най-тихия и „незабележим“ сегмент на пазара – държавните облигации на САЩ – се случва нещо, което изглежда на пръв поглед нормално, но може да се окаже началото на нова фаза на нестабилност.

Доходността по 10-годишните облигации се покачва плавно, но упорито – вече надхвърли 4.25%, което технически изглежда като нищо особено. Инвеститорите сякаш се успокояват с идеята, че „Фед ще намали лихвите“, „икономиката е стабилна“ и „инфлацията е овладяна“. Това обаче е повърхностен прочит на лентата. Истината е, че кривата на доходността започва да се рестийпва – т.е. разликата между краткосрочните и дългосрочните лихви започва отново да се разтваря, този път не заради рецесионен страх, а защото пазарът вече не вярва на Фед.

От месеци насам основната прогноза бе, че ще има поне два понижения на лихвите до края на 2025 г. – пазарът дисконтираше това чрез фючърси върху Fed Funds, а доходностите по 2- и 10-годишните облигации се задържаха ниски. Но последните данни промениха всичко. Non-farm payrolls продължават да са стабилни, безработицата не се покачва, а услугите и инфлацията по Core CPI се задържат далеч от целта на Фед. Това кара все повече инвеститори да се запитат: Ами ако лихвите останат високи много по-дълго?

Точно тук се крие рискът, който мнозина пренебрегват. Облигационният пазар започва да ценообразува дългосрочна лихвена норма от 4.5%+ – не просто като временен скок, а като нова нормалност. А това има фундаментални последици за оценките на активи в почти всички класове – от акциите на технологични гиганти до високорисковите junk облигации и недвижимите имоти.

Развитието в real yields – т.е. доходността след корекция за инфлация – също подсказва нарастващо напрежение. Те вече се покачват отново към 2%, което исторически е гранично ниво, над което риск-активите започват да изпитват натиск. С други думи, пазарът започва да поставя цена върху липсата на доверие във Фед.

И ако в краткосрочен план S&P 500 може да игнорира това и дори да се покачва от отчет на Nvidia или позитивен отчет от Bank of America, в средносрочен план капиталът ще започне да се движи към онова, което носи реална възвръщаемост при по-нисък риск – т.е. държавните облигации.

Но тук има клопка: покачването на доходността ще удари най-силно не онези, които купуват облигации сега, а онези, които ги държат от 2020–2021 г. и все още са с нереализирани загуби от 20–30%. Ако реалните лихви останат над 2%, този „болен портфейл“ в пенсионни фондове, балансирани портфейли и дори в банкови баланси ще се превърне от пасивен риск в активен проблем. Именно тук е фалшивото спокойствие – всички знаят, че има болка, но никой не я отчита като системна.

В подобна среда, опциите върху TLT (ETF за 20-годишни US Treasuries) и други облигационни инструменти стават изключително интересни. Ако текущият ръст в доходността се ускори – например заради изненадващо високи данни за CPI или агресивна позиция на Фед през август – може да се реализира силен спад в цената на облигациите, който да се търгува чрез Put Spread или дори naked puts върху TLT. Същевременно inverse ETF-и като TBT (2x inverse на TLT) стават изключително привлекателни за средносрочна експозиция.

Пазарът не крещи, но шепти – и който го чува, може да се позиционира далеч преди масовата реализация. В среда, в която всеки гледа Nvidia и Bitcoin, може би именно облигациите носят следващия алфа-сетъп.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.