Търговската сесия започва с бързо пренасочване на очакванията за дот-плотa на Фед: консенсусът за две понижения на лихвата през 2025 г. вече се стопи до вероятност за само едно – а все по-осезаемо и за нулево – намаление. Причината е двойният ценови шок: новите 10–25-процентни мита, които Белият дом наложи върху широк спектър вносни стоки, и все по-нестабилното петролно уравнение, подгрявано от войната в Близкия изток. Съчетани, двата фактора могат да прибавят близо половин процентен пункт към инфлацията догодина и да изтеглят неутралната лихва нагоре, поставяйки Фед пред избор да „изтрие“ поне една от досегашните предвидени редукции.
Сценарий 1: Един символичен „cut“ през 2025 г.
Държавен дълг: кривата се сплесква – двугодишните остават плътно край 5 %, докато 10-годишните се колебаят около 4,4 – 4,5 %. Инвеститорите приемат, че затягането е приключило, но отказват да платят цена за дългосрочен риск, поради което дюрацията трябва да се управлява внимателно.
Корпоративен кредит: IG-спредовете се разширяват умерено (+10-15 bp), но остават под контрол; HY реагира по-рязко, особено в цикличните отрасли, където фирмите са уязвими към по-дълго високи разходи по обслужване на дълга.
Валути: доларът затвърждава превеса си спрямо нискодохoдните валути и суровинните FX-ветеранки, а евро/долар задържа 1,14 – 1,16.
Акции: процикличните – банки, индустрия, „зелена“ енергия – остават притиснати от по-високия дисконтов процент, но не губят достъп до капитал. Енергетика и отбранителни акции продължават да доминират, докато технологиите с положителен свободен паричен поток намират подкрепа от стабилните buyback програми.
Суровини: Brent превърта коридор 75–80 USD с готовност да пробие нагоре при всяка ескалация; златото се задържа над 3 400 USD/унция като защита, но без нов вертикален тласък.
Сценарий 2: Нулеви понижения през 2025 г.
Държавен дълг: предният край „залепва“ за 5 %+, а дългият край изпитва напрежение между бягството към сигурност и премията за фискален риск; резултатът е по-крута крива или дори повторна инверсия, ако петролът избухне.
Корпоративен кредит: IG-спредовете скачат с още 20-25 bp, HY преминава в режим на отбранителна селекция – кредитът за непечеливши истории поскъпва рязко, а вторичното предлагане пресъхва.
Валути: доларът прави нови върхове срещу евро и йена; валутите на нововъзникващите пазари се обезценяват, като най-изложени са нетните вносители на енергия.
Акции: цикличните отрасли влизат в корекционен режим; вторият ешелон на технологиите (особено “story stocks” без стабилен cash flow) капитулира, докато високодивидентните комунални дружества, здравеопазването и „сините чипове“ с монополен статус задържат относителна сила. Финансовите институции с дълъг актив пасивен „геп“ усещат натиск върху нетния лихвен марж.
Суровини: ако геополитиката се запази напрегната, Brent спокойно изкачва 85 USD, а златото пробива историческия връх, тъй като реалната доходност остава положителна, но пазачите на инфлацията търсят хард активи. При успокояване на напрежението петролът би се стабилизирал под 80 USD, но металът ще продължи да действа като хедж срещу политически риск.
3. Сценарий с две намаления на лихвите
Сценарий с две намаления на лихвата през 2025 г. – по 25 б.п. в средата и края на годината – означава, че инфлацията трайно се връща към 2 %, митата се прехвърлят в цените с еднократен, вече усвоен ефект, а енергийният риск остава локализиран.
Държавният дълг реагира с плавно „разклещване“ на кривата: двугодишните доходности се отдръпват под 4,5 %, десетгодишните слизат към 4 %, спредът се нормализира и прибира под 30 б.п., което насърчава дюрация и рефинансиране.
Корпоративният кредит получава глътка въздух: IG-спредовете се стесняват с 10–15 б.п. до зона 105–110 б.п., възстановяват се първичните емисии, HY-пазарът отваря за цикличните отрасли, а дефолтният темп се задържа под 3 %.
Валути: доларът отстъпва, тъй като реалната лихвена диференциала се свива; евро/долар пробва 1,18, йената се укрепва под 155, а валутите на развиващите се пазари с износ на суровини, включително петролни, възстановяват загубен терен.
Акции: ротира се от дефанзивни към циклични сектори; банките получават импулс от по-стръмната крива, индустрията и материалите реагират на по-ниската цена на капитала, „зелената“ енергия и соларният сегмент намират тласък от по-голям инвестиционен хоризонт; технологичните мега-капове запазват стабилност, но вторият ешелон наваксва.
Суровини: Brent се стабилизира в коридор 70–75 USD при отслабваща рискова премия, златото коригира към 3 250 USD/унция, тъй като реалната доходност се понижава, но инфлационните страхове отстъпват.
Кредитната и дяловата волатилност се връщат към дългосрочни средни стойности, а инвеститорите пренареждат портфейлите си към по-дълга дюрация, по-висок бета-риск и регионално претегляне в полза на Европа и Азия, където монетарната политика получава повече пространство да подкрепи растежа.
Пазарна диагноза
И в двата сценария паричната политика изглежда по-строга, отколкото трейдърите очакваха в началото на годината. Разликата е скоростта и широчината на адаптацията: при един-единствен „cut“ пазарът запазва функционалност, макар и със сплескана крива и дефанзивна ротация; при нулеви понижения вероятността за „твърдо“ приземяване и кредитна фрактура нараства осезаемо. За портфейлите това означава по-кратка дюрация в облигации, по-голяма тежест на качествени дивидентни акции и тактическа експозиция към енергетика и злато, докато риск-апетитът към субсидийно зависими и дългово натоварени компании трябва да остане строго селективен.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Как конфликтът между Израел и Иран може да ускори пониженията на лихвите от Фед
