Снимка: Istock

На 12 юни 2025 г. президентът Доналд Тръмп обяви „напредък“ по ново търговско споразумение с Китай, но зад изявленията в Truth Social реалната несигурност на пазарите остана. Уолстрийт реагира хладно, защото подобни анонси вече са били част от политическия пейзаж – и всеки път инвеститорите са очаквали повече конкретика, отколкото думи.

Финансовата общност бързо си спомни за периода 2018–2019 г., когато същият Тръмп стартира най-мащабната търговска война между двете най-големи икономики. Тогава митата върху китайски внос се покачваха поетапно до 25%, което доведе до сериозни сътресения в глобалните вериги на доставки, рязък ръст на цените на някои стоки и директен натиск върху маржовете на американския ритейл сектор. Най-уязвими бяха масовите брандове и компании, зависещи от внос на потребителски стоки – именно тези, които сега отново влизат във фокуса.

Анализаторът на Bank of America Лорейн Хъчкинсън припомни в последна бележка до клиенти, че митата на ниво 10% все още са „наполовина компенсируеми“. С други думи – при такова равнище компаниите могат да разпределят тежестта между производители, тъкачи, доставчици и самите търговци. Но над тази граница – съпротивлението приключва. Според нея, високите тарифи се превръщат в почти чист разход за ритейлърите и директно натискат брутната им печалба.

Много от производствата вече са преместени от Китай във Виетнам, Индонезия и Тайван – процес, който започна именно по време на първата търговска офанзива преди шест години. Но това не е абсолютна защита. Ако митата се разширят и към тези региони, ефектът отново ще бъде осезаем. Според изчисленията на BofA, тайванските Makalot Industrial и Eclat Textile поемат около 2.5% от 10% мито, също толкова – тъкачните фабрики, а останалите 5% – се прехвърлят към самите марки. При 20% обаче, фабриките остават на същия дял, а 15% остават за ритейл сектора – неустойчива конфигурация, особено за компании с ниски маржове.

От Белия дом увериха, че новите мита още не са наложени, но че се подготвя система, включваща 20% тарифна надбавка върху фентанил, 10% „реципрочна“ ставка (въведена по-рано през април) и още 25%, които вече действат – сбор, който води до общо обявените 55% върху китайския внос. Освен търговията, споразумението включва доставка на стратегически редкоземни метали, както и нов регламент за китайските студенти в САЩ.

На фона на всичко това, ритейл секторът вече се адаптира. Компаниите преразглеждат ценообразуване, скъсяват вериги, преговарят с доставчици и търсят алтернативни пазари. Хъчкинсън отбелязва, че премиум брандовете успяват да прехвърлят по-лесно част от разхода върху крайния клиент, докато търговци тип Walmart и Target – силно чувствителни към ценовия натиск – имат далеч по-малко пространство за маневри.

Историята от преди шест години ясно показа: когато митата надхвърлят праг от 15–20%, потребителят започва да променя поведението си. Намалява честотата на покупките, търси отстъпки, избягва импулсивни покупки. И точно това прави ценообразуването днес толкова несигурно.

„Ритейлърът може да определи етикета, но именно потребителят решава дали вижда стойност в продукта. Ако не – просто не купува“, казва Хъчкинсън. Според нея, това превръща стратегията на повишаване на цените в изключително деликатна игра, особено в сегмент, където стоките не са от първа необходимост.

Миналото показа, че търговските войни се водят с икономически оръжия, но истинските последици се усещат в джоба на крайния потребител. И ако 2018 бе прологът, то 2025 може да се окаже повторение с по-висок залог.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.