Снимка: Istock
През тази седмица вниманието на инвеститорите е насочено към два ключови фактора, които могат да зададат тона на пазарите – докладът за пазара на труда в САЩ за месец май и евентуалното въвеждане на нови тарифи върху вносни метали от администрацията на Тръмп. И двата фактора могат да окажат сериозно влияние върху очакванията за паричната политика и общата оценка на риска от рецесия.
Данните за заетостта се очаква да покажат забавяне – прогнозите сочат създаването на около 90 000 нови работни места при значително по-високи нива от предходния месец. Това би потвърдило охлаждането на трудовия пазар и би засилило аргументите в полза на намаление на лихвите от Федералния резерв още през лятото.
В същото време се очаква нивото на безработица да се задържи около 4.2%, докато средното почасово възнаграждение се предвижда да нарасне с около 3.8% на годишна база. Ако реалните данни излязат по-слаби от очакваното, пазарите вероятно ще реагират положително, тъй като това ще подкрепи сценария за по-гъвкава политика от страна на Фед, особено след като пазарите вече залагат на поне две понижения на лихвите до края на годината.
На геополитическия фронт обаче събитията заплашват да внесат допълнителна несигурност. Доналд Тръмп обяви планове за удвояване на митата върху внос на стомана и алуминий до 50%, което би влязло в сила още в началото на юни. Подобна мярка би повишила производствените разходи за много индустрии в САЩ – от автомобилния сектор до хранително-вкусовата промишленост – и може да се отрази на крайните цени за потребителите. Повишение на цените на суровините би било допълнителен инфлационен натиск и би влошило баланса, който централните банки се опитват да постигнат между стимулиране на растежа и контролиране на инфлацията.
Пазарите вече реагираха с известно отдръпване в секторите, зависещи от метали и износ, като се наблюдава спад в акциите на някои азиатски производители на суровини и индустриални стоки. В същото време инвеститорите обръщат все по-голямо внимание и на очакваното решение на Европейската централна банка за евентуално ново понижение на основната лихва до 2%, което би представлявало седмо понижение в рамките на настоящия цикъл.
Тази седмица е критична за това как ще се балансира нарастващото очакване за парична подкрепа с възможния шок от ескалация на търговската политика. Ако данните за труда са достатъчно слаби, за да оправдаят смекчаване на политиката, но не и толкова тревожни, че да повдигнат страхове за рецесия, пазарите могат да продължат възхода си. Но ако митата започнат да генерират инфлационни рискове в условия на отслабващ трудов пазар, тогава може да видим нова вълна на волатилност. Инвеститорите трябва да останат фокусирани върху сигналите от централните банки и конкретните данни, които ще зададат посоката на пазарния климат през юни.
Тази сутрин азиатските пазари се понижиха, предизвикани от нарастващото напрежение между САЩ и Китай и очакванията за американските данни за заетост. В Хонконг Hang Seng спадна с около 2.5 %, а Nikkei в Япония се понижи със 1.6 %. В Южна Корея Kospi регистрира лек спад, следвайки глобалните настроения, и Австралия също записа спад в диапазон 0.2 – 0.9 %.
Посланията от Тръмп за удвояване на митата върху стомана и алуминий подсилват опасенията от увеличен reflation ефект, което доведе до поевтиняване на акциите на азиатските метални и индустриални експортни компании, като тези от Корея и Виетнам поевтиняха с до около 3–4%. Едновременно с това цените на петрола се покачиха над 62 $/барел за WTI и над 64 $ за Brent, което оказа допълнителен ценови натиск.
Индийският Sensex се понижи с над 700 пункта, а Nifty падна под нивото от 24 600, движен от загуби при Reliance и IT сектора. Рупията обаче поскъпна леко спрямо долара, подкрепена от приток на чуждестранен капитал, свързан с ребалансиране на глобални индекси.
Обобщено, азиатските борси стартират седмицата с негативен тон, следствие от търговски конфликти и напрежение в глобалните тръбопроводи, а инвеститорите се въздържат в очакване на ключовите производствени и трудови данни от САЩ, които ще определят посоката на глобалната парична и търговска политика.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.14 | ▲0.25% |
USDJPY | 143.53 | ▲0.57% |
GBPUSD | 1.36 | ▲0.22% |
USDCHF | 0.82 | ▲0.18% |
USDCAD | 1.37 | ▼0.09% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 42 420.80 | ▼0.10% |
S&P 500 | 5 948.38 | ▼0.43% |
Nasdaq 100 | 21 790.40 | ▼0.80% |
DAX 30 | 24 258.00 | ▼0.14% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 101 737.00 | ▼2.87% |
Ethereum | 2 435.09 | ▼6.66% |
Ripple | 2.10 | ▼4.61% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 63.20 | ▲0.93% |
Петрол - брент | 65.25 | ▲0.62% |
Злато | 3 359.16 | ▼0.57% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 545.52 | ▲0.43% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.78 | ▼0.33% |
Germany Bund 10 Year | 130.23 | ▼0.62% |
UK Long Gilt Future | 92.10 | ▼0.07% |