Снимка: iStock

Пазарите навлязоха в „нова парадигма“, тъй като глобалният ред се фрагментира, докато повишеният риск от рецесия означава, че „облигациите се завръщат“, според HSBC Asset Management, цитиран от CNBC. 

В своята инвестиционна перспектива за 2024 г., видяна от CNBC, отделът за управление на активи на британския кредитор заяви, че строгите парични и кредитни условия са създали „проблем от интерес“ за глобалните икономики, увеличавайки риска от неблагоприятен шок на растежа през следващата година, за който пазарите „може да не бъдат напълно подготвени".

HSBC Asset Management очаква инфлацията в САЩ да спадне до целта на Федералния резерв от 2% в края на 2024 г. или в началото на 2025 г., като основните стойности на индекса на потребителските цени на други големи икономики също ще паднат до целите на централните банки през следващата година.

Анализаторите на банката очакват Фед да започне да намалява лихвените проценти през второто тримесечие на 2024 г. и да ги намали с повече от 100 базисни пункта, определени от пазарите през останалата част от годината. Те също така очакват, че Европейската централна банка ще последва Фед и че Централната банка на Англия ще започне цикъл на съкращения, но ще изостане от колегите си.

„Въпреки това насрещните ветрове започват да се увеличават. Вярваме, че по-нататъшното намаляване на инфлацията вероятно ще дойде с цената на нарастващата безработица, докато изчерпването на спестяванията на потребителите, по-строгите условия на кредитиране и слабите условия на пазара на труда могат да сочат към възможна рецесия през 2024 г.“, каза в доклада главеният глобален стратег Джоузеф Литъл.

Бързото затягане на паричната политика от централните банки през последните две години, предположи Литъл, води световните пазари към „нова парадигма“, при която лихвените проценти остават около 3%, а доходността на облигациите се задържа около 4%, движени от три основни фактора.

Първо, един „многополюсен свят“ и един „все по-фрагментиран глобален ред“ водят до „края на хиперглобализацията“, каза Литъл. Второ, фискалната политика ще продължи да бъде по-активна, подхранвана от променящите се политически приоритети в „ерата на популизма“, опасенията за околната среда и високите нива на неравенство. Трето, икономическата политика е все по-насочена към изменението на климата и прехода към нулеви нетни въглеродни емисии.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.

Още по темата:

JPM: Има риск от спад за фондовия пазар в САЩ

Инвеститорите с най-нисък интерес към американските акции от 2005 г.