Снимка: iStock

Пандемията от коронавирус отново събуди притесненията за големия спад на цените и заплатите, наподобяващ Голяма депресия, пише "Блумбърг".

На последното си редовно заседание през миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) удължи срока и увеличи размера на програмата си за спешно изкупуване на облигации до 1.35 трилиона евро, като някои членове на Изпълнителния съвет посочват като причина за това „възобновяването на дефлационния натиск“. 

Икономистите прогнозират, че ръководителите на ЕЦБ ще трябва да засилят програмата отново преди края на годината.

Дефлацията поражда страх у централните банкери, защото е много по-трудно да се пребори от инфлацията. С падането на цените печалбите на компаниите намаляват, те понижават заплатите, което намалява търсенето на техните продукти и влошава проблема. Това е цикъл, който може да бъде прекъснат само с огромни разходи, обикновено от правителствата, с подкрепа от централната банка.

През 30-те години на миналия век, ограничени от златния стандарт, властите бавно реагираха на спада, последвал финансовия крах от 1929 г. Дефлацията в Европа изчезна само с настъпването на германското превъоръжаване, което завърши с Втората световна война.

Наскоро управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в реч пред Европейския парламент, че паричните стимули от последните години са предотвратили заплахата от дефлация. 

"Мерките не само попречиха на икономиката да навлезе в депресия и дефлационни условия, те също допринесоха за подпомагане на заетостта и намаляване на рисковете пред финансовата стабилност“, заяви Лагард.

ЕЦБ намали прогнозите си за инфлацията в еврозоната в средносрочен план, визирайки неотдавнашния срив на цените на петрола и взимайки предвид въздействието на наложените през последните месеци противоепидемични карантинни мерки и ограничения, довели до спиране на редица икономически дейности.

С оглед на това ЕЦБ вече очаква индексът на потребителските цени (CPI) да се повиши през тази година с 0.3% (спрямо прогноза от март за растеж с 1.1%), с 0.8% през 2021 г. (спрямо 1.4% през март) и с 1.3% през 2020 г. (спрямо 1.6% прогноза от март).

"Пандемичната програма за извънредни покупки на активи (PEPP) предотврати низходящата спирала на финансовите пазари. Тази програма носи повече ползи, отколкото разходи за икономиката на еврозоната", посочи Кристи Лагард.

Според Лагард Управителният съвет на ЕЦБ се е съгласил единодушно на последното си заседание с необходимостта от предприемане на допълнителни действия в подкрепа на икономиката на еврозоната на фона на коронавирусната криза.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ