Снимка: flickr

Задава ли се четвърта петролна криза? Този въпрос стана много актуален, след като в понеделник, 9 март, петролният пазар се срина. За суровия петрол Brent намалението достигна 30%, което накара експертите и анализаторите да припомнят, че това е най-лошият спад за един ден от 1991 г. насам.

Сривът на цените на петрола се дължи на факта, че в петък, 6 март, страните от Групата ОПЕК+, вкл. Русия и други производители, които не са членове на картела (Организацията на страните износителки на петрол), не можаха да се споразумеят за безпрецедентно намаляване на производството на петрол с нови 1.5 милиона барела на ден. Предишното споразумение, което изтича на 31 март, предвижда ежедневно намаление на предлагането с 1.7 милиона барела на ден. Така след по-малко от месец, от 1 април, никоя от страните-производителки няма да има ограничения върху добивите си.

В отговор Саудитска Арабия реши да действа срещу Русия, като обяви, че ще увеличи производството си и ще намали цените. Така на практика кралството в Близкия изток обяви нова ценова война. Не закъсняха и прогнозите, които общо взето са за цени на Brent около 40 долара за барел средно за 2020 година, а на американския лек суров петрол (WTI) около 35 долара за барел. Ако цените на Brent се запазят такива до края на настоящата година, тогава без да коригира разходите през 2020 г., Саудитска Арабия ще има бюджетен дефицит от 15% само от производството, прогнозира Агенция „Блумбърг".

Няма опасност, защото преките чуждестранни резерви на кралството могат да бъдат изчерпани за около пет години, ако не бъдат намерени други източници на финансиране, отговори търговска банка в Абу Даби.

За другия основен играч на петролния пазар - САЩ, рейтинговата агенция S&P Global Ratings не очаква рязко повишаване на производството. Не изключва, обаче, това да се случи през следващата година. Според последната прогноза на държавната Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през 2020 г. производството на петрол в САЩ ще се увеличи с 960 хиляди барела на ден. Преди това EIA очакваше ръст от 1.06 милиона барела дневно.

„Пазарът трябва да преживее рязък спад на производството в САЩ през следващата година, подобно на случилото се през последната рецесия", прогнозира S&P Global Ratings. Това накара много пазарни наблюдатели да свържат сегашната петролна ситуация с кризата през 2014-2016 година.

Другият рисков фактор, който влияе в момента не само върху петролните пазари и цени, но и върху капиталовите пазари, е епидемията от коронавирус. Мерките, предприети за борба с разпространението на вируса, имат отрицателно въздействие върху икономиките на много страни, тъй като те подкопават производството, туризма и доставките.

Сътресенията между 6 и 9 март засега не се определят от пазарните наблюдатели като криза на петролния пазар. Но въпросът: Задава ли се четвърта криза на 21 век?, става все по-актуален.

Кои са трите петролни кризи за последните 20 години?

Кризата 2002-2003 година

Поводът за нея тогава беше стачки във Венецуела. В страната бяха организирани мащабни протести, чиято крайна цел беше свалянето на тогавашното ръководство на страната начело с Уго Чавес. Сред стачкуващите бе и петролната компания PDVSA, една от най-големите не само във Венецуела, но и в Латинска Америка. Една от големите рафинерии на PDVSA спря да работи, а износът, по-голямата част от който трябваше да отиде в САЩ, напълно бе преустановен.

В резултат на това доставките спаднаха с 2.6 милиона барела на ден.

Това имаше много негативен ефект не само върху експортна, но и върху икономическата ситуация в страната, където имаше остър недостиг на бензин. Въпреки това до 2003 г. кризата беше овладяна. Уго Чавес запази властта си, успя да си върне контрола върху PDVSA и да възстанови производството на петрол до нивото му от 2002 година.

Кризата през 2008 година

Това беше годината и на световната финансова криза, която доведе до значително влошаване на състоянието на световната икономика. Кризата беше предизвикана от балона на ипотечния пазар в САЩ, която по-късно се разпространи върху всички икономически сектори и географски региони на света.

Кризата не подмина и петролния пазар, провокирайки срив в цените на петрола, но и на други суровини. Последва рязко ограничаване на инвестициите в инфраструктура и в нови проекти за добив на „черното злато". Глoбaлни ĸoмпaнии ĸaтo Еххоn, Rоуаl Dutсh Ѕhеll, Еnі, Тоtаl, Сhеvrоn и Вritish Petroleum yceтиxa ĸaтacтpoфaлнитe пocлeдици oт ĸoлaпca нa пeтpoлнитe нa пeтpoлa.

Ha пaзapa ce пoяви пaниĸa, ĸoятo cмaзa тъpceнeтo нa cypoвинaтa и oт ĸpaя нa ceптeмвpи 2008 г. зaпoчнa pязъĸ cпaд на цeнитe нa пeтpoлa, който продължи дo ĸpaя нa гoдинaтa. Cлeд тoвa имaшe пepиoд нa зacтoй, ĸoгaтo цeнaтa нa пeтpoлa се движеше в диапазона 30-35 долара зa бapeл. Πpeз янyapи 2009 г. тя ce пoĸaчи зapaди ĸoнфлиĸтa в ивицaтa Гaзa.

Кризата 2014-2016 година

Основната причина за спада на цените на петрола през 2014 г. беше свръхпроизводството. На първо място, провокаторът се нарича „шистова революция" в Съединените щати, в резултат на която обемите на производство на страната започнаха бързо да нарастват. В същото време Саудитска Арабия увеличи износа си на петрол, а доставките на суровината Либия бяха възобновени. Всичко това доведе до свръхпредлагане и до огромни излишъци от петрол на пазара.

Експертите тогава отбелязват, че неспособността на страните от ОПЕК да се споразумеят да намалят производството се превърна в двигател за спада на цените на петрола. В резултат само през 2014 г. цените на петрола се понижиха с 51%.

През 2015 г. спадът на цените продължи. В края на годината страните от ОПЕК отново не успяха да се споразумеят за производствените квоти, а на 21 януари цената на петрола Brent се срина до рекордните 27.5 долара за барел.

На 30 ноември 2016 г. страните от ОПЕК се съгласиха да намалят производството на петрол с 1.2 милиона барела на ден до 32.5 милиона барела. По-късно към споразумението се присъединиха и други страни, производители на петрол, които не са членки на ОПЕК. Чак през 2017 г. Русия се присъедини към споразумението и от тогава то стана по-известно като Групата ОПЕК+, като се съгласи да намали производството си с 600 хиляди барела на ден.

В резултат на това споразумението доведе първо до стабилизация, а след това и до по-високи цени на петрола.

Още по темата:

Петролът поскъпва втори ден в очакване производството в САЩ да спадне

Цените на петрола скочиха със 7% след нова надежда за икономически стимули

Петролът се срина с 30%, след като Саудитска Арабия обяви ценова война