Председателят на Федералния резерв на САЩ (Beo) Джером Пауъл заяви в понеделник, че централната банка внимателно следи рязкото нарастване на корпоративния дълг, но в момента не вижда в него заплахата, която разпали финансовата криза през 2008 г.

В изявление по време на банковата конференция във Фернандина Бийч, Флорида, Пауъл каза, че мненията за по-рисковия корпоративен дълг - известен като кредитиране с ливъридж - варират от "това е повторение на кризата с ипотечните кредити" до "няма нищо тревожно в момента".

Мнението на Пауъл е някъде по средата. "Понастоящем рисковете са "умерени"", каза председателят на Фед.

Коментарите на Пауъл последваха доклад на Фед по-рано този месец, който показа, че по-рисковият корпоративен дълг е нараснал с 20% през 2018 г. до 1.1 трилиона долара. Тези данни доведоха до известни тревоги сред анализаторите.

Инвеститорите са привлечени от по-рисковите корпоративни дългове, защото плащат по-висока възвращаемост от по-безопасните дългови книжа.

Голяма част от този дълг се групира заедно и се използва за обезпечаване на ценни книжа, известни като обезпечени задължения по заеми.

Пауъл каза, че голяма част от тези заеми, защото тя е "финансирана непрозрачно, извън банковата система", предизвиква опасения да "създаде нова заплаха за финансовата стабилност". Точно както подобни дългови инструменти, които обединяваха ипотечни облигации, съдействаха за появата на Кризата от 2008 г.

Ръководителят на Фед обаче заяви, че вярва, че регулаторите са научили урока си от предходната криза и няма да допуснат същите грешки.

"Финансовата система днес изглежда достатъчно силна, за да се справи с потенциалните загуби в бизнес сектора, което очевидно не е било така преди десетилетие с ипотечните кредити", допълни още Пауъл.

Една ключова разлика между днес и 2008 г. е, че увеличаването на заемите в бизнеса не се подхранва от драматичен балон на цените на активите, като жилищния балон през последното десетилетие.

Подобренията в банковото регулиране, като ежегодните стрес-тестове за най-големите банки в страната, позволиха на регулаторите да гарантират, че банките са в състояние да издържат дори на сериозен икономически спад, каза ръководителят на Фед.

Речта на Пауъл се фокусираше по-скоро върху проблемите на банковото регулиране, отколкото върху лихвените политики на Фед. След като повиши основната си лихва четири пъти миналата година, Федералният резерв остави този процент непроменен тази година и не предвижда покачване на лихвените проценти за настоящата 2019 година.

Въпреки това, президентът Доналд Тръмп, който се стреми да осигури силна икономика за президентските избори през 2020 г., оказва натиск върху Фед да започне да намалява лихвите. Докато някои икономисти смятат, че централната банка може да започне да го прави, други са на мнение, че лихвите трябва да бъдат запазени.

Пауъл беше попитан за неотдавнашното забавяне на инфлацията, която е спаднала под целените от централната банка 2%. Той каза, че инфлационният натиск днес е различен от преди 25 години, а фактори като например увеличаването на продажбите по интернет, съдействат за задържане на цените.

"Федералният резерв следи отблизо тези "инфлационни динамики", като решава как да определи лихвената си политика", допълни Пауъл.

От друга страна, централната банка на САЩ също внимателно следи търговския спор между САЩ и Китай и е готова да промени лихвената си политика, ако е необходимо. В момента обаче, според Пауъл, изходът от този спор е неизвестен.

Още по темата:

Ще запази ли Фед лихвите?

Каква ще е политиката на Фед догодина?

Далио: Гответе се за криза през следващите 1-2 години!