Снимка: pixabay

Нарастващото неравенство и предстоящата загуба на работни места заради автоматизацията, изкуствения интелект и роботите, карат политически лидери да се замислят за осигуряване на средства за бъдещите безработни, за да не останат извън борда на живота. Така напоследък се възражда идеята за безусловния базов доход, която е обявена за пръв път в началото на 18 век.

Дори и в Европейския парламент бе поставен проблемът със задаващата се безработица, заради предстоящата технологична революция. В приет от евродепутатите доклад се съдържа препоръка към страните от ЕС да обмислят идеята за безусловен базов доход, свързан с роботите и работните места, които те ще заемат. До решение не се стигна, тъй като допитването не можа да събере необходимия брой подкрепящи, за да стартира процедурата.

Привърженици на идеята може да се открият, както сред либерални икономисти, така и сред най-радикалните антиглобалисти. Но и противниците са от същите среди. Според някои, гарантираният базов доход ще опрости заплетената система от помощи и данъци и драстично ще намали ролята на държавата, включително до раздържавяване на образованието и здравеопазването, в които всеки би могъл да се включи с тези средства по желание.

От тази идея за социална защита обаче все по-често се възползват и политици-популисти, които привличат избиратели с гръмки обещания да се получават пари без да се работи, но без да дават обяснение откъде ще дойдат средствата за това.  

Най-пресният пример е от Италия

Въодушевени от експеримента в Ливорно, който бе продължен от  Филипо Ногарин - кмет на пристанищния град и член на движението "Пет звезди", което в коалиция с Партията „Лига" управлява Италия, настоява да бъде въведен безусловен базов доход в цялата страна. Експериментът в Ливорно започна през юни 2016 година, когато с решение на тогавашния кмет 100 от най-бедните семейства в града получават базов доход в размер на 517 евро месечно. От януари 2017 година бяха добавени още 100 семейства.

В края на май тази година, когато беше обявена коалицията между двете политически формации, бяха обявени и основните социални параметри на управленската програма, като най-важният сред тях беше въвеждането на в цялата страна на универсален (безусловен) базисен доход от 780 евро месечно на човек. Това е регламентирано и в проектозакон, разработен от сенатора от "Пет звезди" Нунция Каталфо, и на практика гарантиращ достоен живот на най-малко 2.5 млн. семейства, които живеят на линията на бедността. Идеята е всички италиански граждани, чиито годишен доход е под 9360 евро да получават по 780 на месец, за да могат да издържат себе си и семействата си. Действащото законодателство в Италия гарантира за най-бедните месечни социални  помощи от 297 евро и те се раздават на около 900 000 души.

Още щом беше обявен безусловният базов доход, икономисти пресметнаха, че на бюджета ще са нужни всяка година по 17 млрд. евро за изплащане по 780 евро на човек. Три са условията за получаването на тази сума. Първото е, италианците, които попадат в групата за получаване на базовия доход, да се регистрират в центровете за безработни. Второто - поне по два часа на ден да си търсят работа. И третото - седмично да упражняват обществено полезен труд за миинимум 8 часа.

Ще има или няма да има базов доход в Италия

Според разчети на авторитетния Център за анализи на обществената политика към Университета на Модена, на линията на бедността в момента живеят 4.9 млн. италиански семейства и ако законът бъде одобрен в предложения вид, те ще трябва да получават безусловен базов доход. Това означава, че държавата трябва да осигурява по 29 млрд. евро всяка година. Неотдавна в интервю за италиански медии проф. Масимо Балдини, член на ръководството на Центъра, съобщи, че законопроектът на сенатор Каталфо не е придвижен, но управляващите не са се отказали от базовия доход. Дори в претия от правителството проектобюджет за следващата година е заложена някаква сума за него, в общата графа „за социални дейности".

Така общият бюджетен дефицит възлиза на 2.4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г., а през следващите две години стойностите ще се намалят съответно с 2.2% и 2%. Това стана след острата критика отстрана на Европейската комисия, с която предишното правителство се договори за дефицит от 08% от БВП. Първият вариант на коалиционният кабинет в Италия бе за дефицит от 2.4% и за трите следващи години. От своя страна Брюксел настоява дефицитът да бъде 2% от БВП през 2019 година и през следващите две години да намалява съответно до 1.9 и 1.9 на сто от БВП.

По повод острите реплики между Рим и Брюксел относно бюджетния дефицит, вестник „Ла Република" припомня, че „Пет звезди" спечелиха изборите с широко прокламирания безусловен базов доход от основателя и бивш лидер на "Пет звезди" актьорът Пепе Грило, определяйки го като „основно човешко право". Освен това италианският модел няма нищо общо с другите подобни по света. И най-важното, Италия е третата икономика в еврозоната, която обаче е в криза от години, а държавният дълг възлиза на около 132% от БВП или 2.3 трлн. Евро, и е вторият най-висок в еврозоната след този на Гърция.

Експериментът във Финландия се провали

Във Финландия от 1 януари 2017 година започна да действа двугодишна пилотна програма, която обхваща 2000 безработни финландци, избрани чрез жребий, които ще получават вместо обезщетение за безработица безусловно плащане от държавата всеки месец около 560 евро до края на 2018 година. Средната заплата в частния сектор във Финландия е 3500 евро месечно.

Според авторите на скандинавския проект, експериментът трябва да покаже какво е поведението на хората, когато получават безусловен доход и каква е тяхната мотивация да си потърсят работа, или ще се откажат, докато получават даром дадените пари от държавата. Когато във Финландия бе въведен безусловният базов доход безработицата беше 9.2%, към април 2018 година тя спадна до 8.1%, но далеч от целите на програмата, в която бе заложено в края на 2018 година безработицата във Финландия да е под 7 на сто. Затова и през април правителството реши да прекрати експеримента, след като двугодишният срок изтече на 31 декември 2018 година.

Втори опит в Швейцария

След като идеята да се получават по 2450 долара на месец без да се работи бе отхвърлена на национален референдум преди две години, от началото на следващата година след местно допитване, всички жители на селището Рейнау, което се намира близо до швейцарско-германската граница, ще получават осигурен от местната власт доход в размер на 2500 франка месечно, като ще се приспадат приходите и социалните придобивки. Речено-сторено, но за да се случи, трябва да се съберат необходимите средства от доброволци, което означава, че парите трудно ще бъдат набавени. Още повече, че в местното допитване за базовия доход са гласували малко над половината от жителите на Рейнау.

Най-голямата провинция в Канада не издържа

Новото правителство на Онтарио, най-голямата провинция в Канада по население, спря пилотния проект за безусловен базов доход на 1 август 2018 година. По идея на бившия премиер Катлийн Уин близо 4000 души в Онтарио получаваха безвъзмездно месечно възнаграждение. Условието беше хората, които изкарват по-малко от 34 000 канадски долара годишно, да получават до 17 000 канадски долара допълнително, а двойките с общ доход под 48 000, да получават до 24 000 годишно. Приспадаха се 50% от сумите, изкарани над лимита. Програмата стартира през юли 2017 г. за три години, като бяха планирани общо около 50 млн. канадски долара.

Стоктън в Калифорния ще дава 500 долара на бедни

Разположеният само на 80 мили източно от Силициевата долина, един от най-богатите региони в САЩ, известният като град на банковите запори и обявен в несъстоятелност преди време Стоктън, с население от около 300 000 души, след решение на местната власт, въвежда експериментално безусловен базов доход на една четвърт от населението. Те ще получават по 500 долара на месец в продължение на 18 месеца, а сумата ще бъде събрана от дарители от Силициевата долина. Сред иманата на дарителите са Илон Мъск, Ричард Брансън и Марк Зукърберг, а фондът Economic Security Project за подкрепа на научни изследвания пръв е дарил 1 млн. долара за инициативата "Стоктън". Към проекта с дарение се присъедини и главният футурист и инженерен директор на Google Research Рей Курцвейл, който през пролетта на конференция в Сан Хосе, столицата на Силициевата долина, направи смелата прогноза, че в началото на 2030-те години ще има безусловен базов доход в развитите страни, а в края на 2030-те години и по целия свят. „Ще можете да живеете добре с тези пари. Единствената грижа ще бъде смисълът и целта на живота", подчерта Курцвейл. Като аргумент за прогнозата си той посочи, че различните програми с изкуствен интелект ще заменят хората във все повече професии през идните години.

Експериментът в Стоктън има своя предшественик в САЩ. През 1976 г. е създаден Alaska Permanent Fund, който набавя средствата си от отчисления от приходите от петролните залежи. Фондът предоставя от 1000 до 2000 долара годишно на най-бедните, но след години става ясно, че целта не е да се справи с бедността, а с демографския проблем, тъй като при старта на експеримента в щата са живели под 750 000 души. В началото на 2017 г. Фондът управлява 55 млрд. долара, от които се разпределя дивидент на жителите на щата.

Привърженици и противници

За начало на безусловния базов доход или получаване на фиксиран размер на помощ се приема 1795 година, когато във Великобритания са отпускали помощ заради цената на пшеницата. Работниците, чиито заплати са били недостатъчни да поддържат семействата си, се били подпомагани до достигане на определено равнище на доходите. Системата се проваля, защото някои собственици са я използвали, за да намалят заплатите на работниците си, в резултат на което разходите за издръжка на работната сила намаляват. На много места определената сума за подкрепа се превръща в граница за заплащане на селскостопанските работници. Схемата е отхвърлена през 1834 г. с приемането на Закона за бедните, който замества тази форма на подкрепа с помощи, предоставяни в приютите за бедни.

Определението от по-ново време на безусловния базов доход принадлежи на белгийският икономист и преподавател в Оксфордския университет във Великобритания Филип Ван Парис в книгата си „Истинска свобода за всички": „Базов доход е доходът, изплащан от правителството на всеки пълноправен член на обществото, (1) дори и ако той не желае да работи, (2) независимо от това дали е богат или беден, (3) независимо от това с кого живее и (4) независимо в коя част на страната живее" или „Базов доход е доходът, изплащан от политическа общност на всички нейни членове на индивидуален принцип, без подоходен тест или изисквания за работа".

Сред защитниците на безусловен базов доход преди повече от половин век са и икономистите, носители на Нобелова награда - австриецът Фридрих Хайек и американецът Милтън Фридман. Преди година в интервю за Bloomberg TV Bulgaria порф. Стив Ханке от Университета Джон Хопкинс, по повод експеримента във Финландия обясни скандинавската идея и подчерта, че между нея и съвременните предложения на икономисти няма нищо общо. В книгата си „Капитализъм и свобода" (1962) Фридман разработва идеята си за „негативен подоходен данък". Идеята е, ако доходите на дадено лице са на определено ниски нива, то това лице не би трябвало да плаща данъци и дори трябва да си получи парите обратно от правителството. В основата на предложението на Фридман е, че по този начин ще бъдат прекратени всички социални програми, с които много често се злоупотребява. Според Нобеловия лауреат, ако има „негативен подоходен данък" под формата на кешови плащания „ще се справим с административния и бюрократичен проблем". Така по думите на Стив Ханке, който е привърженик на идеята на Фридман, светът ще се отърве от т. нар. лъжливи цени.

Професорът от Университета Джон Хопкинс дава и най-типичния пример с водата. „Всички казват, че бедният трябва да може да си купи вода, така че тя трябва да има ниски цени. Това се отнася и за бензина - в много неразвити държави  бензинът е субсидиран. „Ако „негативен подоходен данък" и сте премахнали всички субсидии, цените на тези блага ще отразяват разходите за тяхното производство без никакви надбавки", обясни проф. Ханке. По времето на президента Никсън, през 70-те години на ХХ век, в реч пред Конгреса, Фридман оттегля идеята си за „негативен подоходен данък", защото беше категоричен, че никога "няма да се отървем от пипалата на всички социални програми".

Другият Нобелов лауреат, австриецът Фридрих Хайек, който след Втората световна война става американски гражданин, в книгата си "Право, законодателство, свобода" (1979) формулира идеята си за базовия доход така: "Осигуряването на определен минимален доход за всеки, един вид дъно, под което никой не бива пада, дори ако не може да се грижи за себе си, изглежда не само като напълно легитимна защита от риск, присъщ на всички, но и като необходима част на едно велико общество, в което индивидът вече не трябва да разчита на конкретната малка частица от него, в която е роден." Хайек обаче предупреждава за невъзможността да се въведе унифициран минимален доход поради проблеми, свързани със свободното движение на хора. И тази мисъл е изречена броени години преди да бъде изграден ЕС в сегашния си вид, като пространство за свободно придвижване на хора, капитали, стоки и услуги.

Френският икономист, банкер, философ и писател Жак Атали каза през 2016 година, че безусловният базов доход би гарантирал за всеки човек начини на съществуване, би намалил обезлюдяването на селските райони и би насърчил интеграцията чрез труд, който ще се върши с нова увереност в бъдещето, а не в изключително тежки условия. Това би било основен елемент на самоуважение, възможност за всеки да покаже таланта си.

Атали дори открива прилика между това, което правят по време на криза централните банки и там където се прилага безусловния базов доход. За централните банки борбата с рецесията е чрез предоставяне на средства на търговските банки, които приличат на получените суми по сметка, безплатно, наричани често „пари от хеликоптера" по идеята да се хвърлят пари от въздуха над екзалтираните тълпи. Това ще се случи с гарантирания базов доход, ако не се поставят ясни  цели с неговото въвеждане, предупреждава икономистът и писател Жак Атали.

И в България се плаща доживотен базов доход

но само за избрани хора със заслуги към държавата и културата и с решение на Народното събрание по предложение на правителството. Максималният размер на парите за заслуги се определя всяка година със закона за държавния бюджет.

През 2014 година беше събрана подписка за въвеждане на безусловен базов доход, под която се подписаха над 30 000 души, които подкрепиха Европейската инициатива за въвеждане на такъв вид доход в ЕС. Тя обаче не изпълни поставената цел, да бъдат събрани 1 милион подписа, за да може Европейската комисия да разгледа безусловния базов доход като нова форма на еманципаторно социално осигуряване и да започне процедура за неговото утвърждаване от Европейския парламент. Събрани бяха само 285 042 подиса от граждани на ЕС от 28 държави-членки.

Още по темата:

С колко долара на ден живее по-голяма част от световното население?

348 лева ще бъде линията на бедност догодина

ЕС реформира пенсионната система с поглед към Швейцария