Снимка: Pixabay

Последните данни на Федералната статистическа служба на Швейцария показват, че над 42.2% от своите доходи швейцарците отделят за плащане на застраховки и данъци. На голяма разлика следват разходите (15.9%) за жилищни и комунални услуги. Това, което остава (41.9%) швейцарците заделят за транспортни разходи (8,3%), за храни и безалкохолни напитки (6,9%) и за развлечения, културен отдих и образование (6,6%). Само 2.2% от приходите отиват за дрехи и обувки. И накрая, само 1,8% от приходите си швейцарците харчат за комуникация, интернет и телефон.

Преди 73 години

За сравнение: през 1945 г. структурата на разходите в страната е напълно различна. За храна, хората по онова време са заделяли почти 40% от средния доход, а около 20% - за жилища и комунални услуги. Само 2,0% са за транспорт, но 9,5% са били за облекло и обувки. Само разходите за забавление и културен отдих в Швейцария не са се променили: в годината, когато завършва Втората световна война, средното домакинство в Швейцария изразходва 5,8% от общия си доход за тези цели.

Тази значителна разлика в разходите за храни се дължи на техническия прогрес на експертите и на иновациите в областта на методите за производство на храни: производството и отглеждането на суровини за хранителни продукти стана много по-евтино, припомня швейцарският вестник „Ное Цюрих Цайтунг ам Зонтаг".

Защо разликата е голяма

Според изданието, повишеното ниво на стандарта на живот и благосъстояние са повлияли на потребителското поведение на гражданите. Швейцарците например често ядат извън дома си, няма значение дали сядат в ресторанти или предпочитат заведенията за бързо хранене. И въпреки, че днес швейцарците купуват много повече дрехи, отколкото преди 73 години, това е много по-евтино поради прехвърлянето на производството от Швейцария в развиващите се страни.

Интересно е също така, че разходите за поддръжка на жилището са намалели с 2% от 1945 г., но въпреки това днешните жители на Швейцария са по-облагодетелствани в сравнение с предишните поколения, тъй като те имат една четвърт жилищна площ повече на човек. Въпреки това, те прекарват по-малко време у дома. Днес 63% от жените работят, през 1971 г. са били 42%, а през 1945 г. - много по-малко.

За да покрие основните разходи за жилище, храна и облекло, днешният швейцарец изразходва 26,4% от доходите, а преди 60 години тази цифра е била почти 63,9%. Драстична е обаче разликата при данъците и застраховките, които от 15% от общите заходи през 1945 година са се увеличили до 42% сега! „И това не е много благоприятно развитие, тъй като става дума за така наречените "принудителни или задължителни разходи, блокиращи бюджета", подчертава вестникът.

Стандартът на живот

Това до голяма степен се дължи на факта, че швейцарските граждани и публичните бюджети са принудени да инвестират все повече и повече, например в системата на здравеопазването и в структурите на пенсионното и социално осигуряване и подкрепа. Така че около една четвърт от всички държавни разходи на всички нива отиват за пенсионно осигуряване и субсидии за кантоните, за да им се даде възможност да намалят разходите за здравеопазване на населението. Освен това държавата изразходва много за подобряването на пътната инфраструктура.

Голяма част от доходите на семейството отиват за осигуряването на своите членове в напреднала възраст. „Ное Цюрих Цайтунг ам Зонтаг" припомня, че през 1948 г. в Швейцария действа "тристранна" пенсионна система, която включва и здравно застраховане. В допълнение, от началото на 1996 г. в Швейцария сключва здравноосигурително споразумение с една от избраните след конкурс застрахователни компании да управлява задължителното застраховане за хората, които са живели в страната повече от 3 месеца. Както и в България, в Швейцария е задължителна застраховката „Гражданска отговорност" за собствениците на превозни средства.

По желание всеки швейцарец може също така да сключва различни допълнителни застрахователни договори, например застраховане за пътувания на дълги разстояния или на особено ценна собственост.

В бъдеще гражданите ще продължат да отделят все повече средства от приходите за различни видове застраховки, за да са сигурни, при произшествие или бедствие няма да загубят от собствеността си, прогнозира пред вестника Дейвид Бошарт, ръководител на Института по проблемите на националната икономика „Готлиб Дутевайлер".