Олимпиадата в Рио де Жанейро, която се открива тази нощ, по всичко изглежда, че ще остане в историята като една от най-скандалните. И проблемът не е в грандиозния допинг скандал, засегнал много  спортисти и всички руски атлети, но най-вече със социалната цена, която ще плати Бразилия. Не са малко анализаторите, които смятат, че 31-ите летни игри ще донесат на страната-домакин само проблеми и загуби. 

При подготовката на всяка олимпиада има хора в съответната страна, които са против игрите и предпочитат изразходваните средства да отидат за други цели. Това е нормално, но и самите критици не са съвсем прави, тъй като крайният ефект от олимпиадите и други световни и континентални спортни състезания има и положителна страна, тъй като големите спортни състезания носят не само икономически, но и социални ползи.

В Рио протестиращите твърдят, че Олимпиада 2016 е различна от другите. Според тях, правителството е похарчило от парите за здравеопазване, образование и социални програми, за да изпълни поставените от Международния олимпийски комитет (МОК) високи цели за подготовка на игрите. Само след 30 дни, всички огромни здания, спортни терени и други обекти ще бъдат безполезни, тъй като държавната власт няма да има пари да ги поддържа и да организира в тях форуми за допълнителни приходи.

Месец преди старта на Рио 2016 държавата беше принудена да финансира с допълнителни средства организаторите, за да се справят с протестите на противниците на игрите, и да осигурят безопасността на спортисти и гости на олимпиадата.

Бразилия спечели домакинството с много силна презентация през 2009 година, но тогава икономиката на страната беше във възход и не беше засегната съществено от разразилата се финансова и икономическа криза предната година. Страната беше излязла от рецесията, а през 2010 г. темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 7,5%, инфлацията беше под 3%, а фондовият пазар нарасна със 145% в доларово изражение, сочат данните на националната статистика на Бразилия.

Сега обаче латиноамериканската страна преживява икономически спад, сравним с този от 30-те години на миналия век, а инфлацията е много висока. Като се прибави политическата криза и разтърсващите страната корупционни скандали, както и възможността за импийчмънт на президента Дилма Русев, картината изглежда доста мрачна.

При такава ситуация едва ли МОК би избрал Бразилия за домакин, но вече е твърде късно. Броени часове ни делят от откриването на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро, а в страната има сериозен недостиг на транспортна инфраструктура, канализационни мрежи, дори спортните съоръжения са недостатъчна за провеждането на големи спортни състезания, липсва и необходимата телекомуникационна инфраструктура, обобщава CNBC. И всичко това въпреки шестте години подготовка за игрите.

Още през юни правителството на Бразилия одобри кредит на Рио де Жайнейро за 850 млн. долара, за да бъде завършена инфраструктурата - транспортна, спортна, комуникационна и водно-канализационна. От такива инвестиции обаче не може да се очаква бърза възвращаемост и дългът на Рио ще виси още дълго време.

Проучването на Андрю Зимбалист, който написа книга за олимпийските игри и световната купа по футбол с акцент върху разходите и тяхната възвращаемост (Circus Maximus: The Economic Gamble Behind Hosting the Olympics and the World Cup), показа, че градовете-домакини на Олимпийските игри в краткосрочен и в дългосрочен план след тяхното закриване не получават такъв приток на туристи и чуждестранни инвестиции, каквито всички организатори на олимпиади залагат.

От 1896 година, когато са се провели първите съвременни Олимпийски игри в Атина, са изразходвани $10 млн., а само 40 години по-късно - през 1936 година в Берлин бюджетът е достигнал $1,7 млрд. За първата следвоенна олимпиада през 1948 година Лондон е изхарчил $30 млн.

Летните олимпийски игра през 1976 г. едва не разориха Монреал, който изхарчи $1,5 млрд. и след 30 години след спортния празник канадският град успява да балансира финансите си. Следващите организатори явно се учат от грешките на предшествениците си, тъй като организаторите на игрите в Лос Анжелис през 1984 г. сведоха бюджета си до $320 млн. и още същата година отчетоха минимална печалба.

След това грешките се забравят и разходите започват да нарастват: за Барселона 1992 г. са изхарчени $7 млрд., за Атина 2004 - $11 млрд., за Лондон 2012 - $14,8 млрд., за Сочи-2014 - $51 млрд.

Досега Рио де Жанейро е изразходвал около $12 млрд., но крайната сума може да нарасне до $20 млрд.

Данните на изследователи от Оксфордския университет показват, че от 1960 до 2016 година разходите на организаторите превишават приходите със средно 156%, като най-голям е преразходът на Монреал през 1976 година със 720%. Следва Барселона 1992 с 266%.

Изследователите отбелязват, че системата за избор на домакин на МОК е порочна, тъй като за да спечелят и да изпреварят конкурентите си организаторите просто трябва да увеличават разходите. Един от начините това да се прекрати е с финансирането да не се занимава МОК, а игрите да се организират само със средства на спонсори, които да определят къде да се провеждат игрите.