Срещата на върха на ЕС за бежанците не намери решение на най-тежките проблеми, а произведе само няколко изтъркани фрази и обещания. Но повече и не можеше да се очаква, твърди в коментара си за Deutsche Welle Бернд Ригерт.

Европейският съюз се пропуква. А единството му е застрашено. Общността от държави се държи хаотично, сякаш нещо в нея се е повредило. А динамичната, но малко очукана скулптура "Европа върху бика" пред сградата на Европейския съвет в Брюксел изглежда като неволен символ на тази Европа.

Неочакваният наплив на стотици хиляди хора, които преодоляват държавните границите и които, както изглежда, не могат да бъдат спряни от трескавите гранични контроли и временни затваряния на границите, предизвикаха екзистенциална криза в ЕС. Наблюдаваме как ценности, с които иначе се гордеем, като правова държавност, хуманност и солидарност, се подронват по-бързо, отколкото сме предполагали. На извънредното си заседание в Брюксел държавните и правителствени ръководители от ЕС този път не си хвърляха взаимни обвинения. Те подходиха делово към спора, но по този начин кризата няма да бъде решена. Това трябваше да признае и шефът на Съвета Доналд Туск.

Южните страни-членки се оплакват, че северните държави ги оставяли да се справят сами в кризата. Източноевропейците са недоволни, че мнозинството им налага решения против тяхната воля, като ги принуждава да приемат изселени от Гърция и Италия бежанци. Унгария пък се чувства излъгана от Гърция заради това, че пропуска бежанците. А демонстрираното от германската канцлерка Ангела Меркел поведение, според което всички са добре дошли в Европа, е критикувано като покана към още и нови бежанци. При това далеч не само от Унгария, а също и от председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Няма решение

Всички държави се оитват да се освободят от бежанците, докато накрая те не стигнат до Германия, Австрия, Швеция, а до неотдавна и до Унгария. Редица държави вече не спазват европейското право: Дъблинското споразумение за бежанците, правилата за даване на убежище и решенията за граници без контроли или не се спазват, или всеки ги тълкува, както му е угодно. Това повече не може да продължава.

Унгарският премиер Виктор Орбан, прочул се със своя ксенофобски популизъм, е прав за едно нещо: осигуряването на външните граници на ЕС е условието за свободното придвижване вътре в общността. И тъй като външните граници сега се пропукват, във вътрешността не може да функционира шенгенската система. Орбан твърди, че оградите по унгарската граница пазят целия ЕС, с което прави услуга и на другите страни-членки. И трябва да признаем, че той, за съжаление, има известно право.

Също и Гърция, България и Испания частично издигнаха огради по своите граници, които се охраняват включително от европейската агенция "Фронтекс". От чисто наицоналистически подбуди Орбан обаче преувеличава. Той не приема, че бежанците край унгарските граници също имат човешки права. Техните права се погазват и от други европейски правителства. Гърция, например, не полага никакви грижи за бежанците - властите не правят нищо за тяхната издръжка и настаняване. Приемните лагери в Хърватия не функционират по-добре. Нито пък тези край Кале или където и да е другаде в Европа. Соченето на другите с пръст и хвърлянето на взаимни обвинения са непродуктивни и не водят доникъде.

Т.нар. "хотспотс" - въздух под налягане

Извънредната среща на върха успя може би малко да отнеме от напрежението. Това обаче едва ли ще помогне с нещо на бежанците. Звучи авантюристично, че за овладяване на ситуацията до края на ноември в Гърция и Италия ще бъдат изградени огромни приемни центрове за бежанци. Предпоставка за това е обаче влизането на бежанците в Европа да става само през тъй наречените "хотспотс", което пък изисква огромни усилия и действия на общоевропейско ниво за опазването на европейските граници. За изграждането на всичко това и убеждаването на отделните страни-членки да се откажат от суверенитета над границите си ще са необходими години - ако въобще се окаже възможно.

Прекрасна идея е да се борим с бежанската криза като премахнем причините, пораждащи бежанската вълна - т.е. войните в Близкия Изток или бедността в Африка. От години различни политици в Европа настояват за това - засега без особен успех.

Поне финансова помощ

Така единственият резултат, който остава, е решението за осигуряване на достатъчно финансиране за бежанските агенции на ООН и на държавите от кризисния регион, така че те да могат да помогнат на милионите бежанци в Турция, Йордания, Ливан и Ирак - да не гладуват поне. Тези помощи са повече от естествени. Скандалното в случая е това, че ЕС реагира чак сега - след драматичните призиви от страна на ООН. Прекалено късно, но все пак по-добре, отколкото никога.

Все още не се очертава решението на бежанската криза. Ще се справим, увери още веднъж в Брюксел германската канцлерка. Как обаче - за съжаление тя не казва това.