Снимка: iStock

Ако историята има навика да се римува, както казва Марк Твен, днешният пазар звучи като ехо от края на 20-те години, но с дигитален привкус. Коментарът на Андрю Рос Соркин – човек, който не просто наблюдава, а хроникира финансовите кризи – звучи като предупреждение, облечено в съвременен език: “Ще има срив. Не знам кога, и не знам колко дълбок ще е. Но ще има.” Това е предупреждение не от песимизъм, а от исторически реализъм. Неговата нова книга „1929“ не е носталгия към миналото, а огледало към настоящето – към една икономика, подхранвана от изкуствен интелект, но рискуваща да загуби човешкия си инстинкт за предпазливост.

Соркин не говори за балон, за да привлече внимание – той вижда модели. Вижда паралели между днешната еуфория около изкуствения интелект и безразсъдната вяра в интернет през 1999 г. или в недвижимите имоти през 2007 г. Тогава също имаше логика, макар и грешна: че новата ера променя правилата. Че растежът ще бъде безкраен, защото технологиите са безкрайни. Днес виждаме същата илюзия в AI-сектора – компании, чиято пазарна стойност расте по-бързо от приходите, и капиталови разходи, които се измерват в стотици милиарди. Само OpenAI и нейните партньори са обещали близо един трилион долара за инфраструктура и изчислителна мощ – число, което звучи като хиперинфлация на бъдещи очаквания.

Соркин не казва, че всичко е обречено. Той казва, че може да е „златна треска или захарна треска“ – метафора, която улавя есенцията на настоящата фаза: или светът е на ръба на най-голямата технологична трансформация в историята, или влезе в най-скъпата заблуда. Инвеститорите не могат да направят разлика, защото двете изглеждат еднакво – и двете са захранени от ентусиазъм, ликвидност и вяра, че този път е различно. Но както всеки бум в историята, и този се храни със своята противоположност – страхът от пропускане.

Пазарът на акции, измерен чрез Nasdaq, се държи като хибрид между 1999 и 2021 г. – растеж, поддържан от капиталови потоци, не от печалби. Когато дори институции като JPMorgan, чрез гласа на Джейми Даймън, говорят за вероятност от 30% за корекция, не става дума за паника, а за предпазливо връщане към реалността. Даймън не е апокалиптик, а прагматик. Когато той казва, че е “по-загрижен от повечето”, това е сигнал, че дори най-силните участници усещат напрежението в системата – прекомерната концентрация на капитал в ограничен брой AI акции, рекордни нива на дълг и пазар, който се движи повече от очаквания, отколкото от резултати.

Днес има повече ETF-и, отколкото акции. Това изглежда като технически детайл, но всъщност е симптом на свръхфинансиализация. Пасивните фондове вече диктуват потоците на капитала – когато милиарди влизат в няколко мегакап компании, не защото инвеститорите вярват в тях, а защото алгоритмите на индексите ги купуват автоматично, се създава механизъм, който не познава спирачка. Когато пазарът се обърне, този механизъм ще работи в обратна посока – бързо, масово, безмилостно. Именно това има предвид Соркин, когато казва, че „когато изчезне доверието, това става с щракване на пръсти“.

Най-опасният елемент в тази уравнение не е еуфорията, а отсъствието на регулации. Администрацията на Тръмп разхлаби част от правилата, които ограничаваха спекулативното поведение след кризата от 2008 г. Отвориха се врати за частния капитал в пенсионните схеми 401(k) – място, където обикновените спестители днес могат да поемат рискове, които преди бяха запазени за фондовите мениджъри. Добави към това растящия корпоративен дълг, финансиран при изкуствено ниски лихви в миналото, и получаваш среда, в която малка промяна в ликвидността може да предизвика голяма паника.

Има нещо парадоксално в днешната икономика – тя изглежда силна, защото е скъпа. Капиталовите пазари са се превърнали в огледало, в което инвеститорите виждат собствените си желания. Всички искат AI, всички искат растеж, но малцина питат какво струва това. Историята на 1929 г. не е просто за срив, а за вярата, че иновацията ще победи цикъла. Тогава електричеството, радиото и автомобилът бяха „AI на своето време“. Инвеститорите вярваха, че тези технологии ще направят рецесиите невъзможни. И бяха прави в дългосрочен план – но фатално грешни в краткосрочния. Цените на акциите се сринаха с 90%, но след две десетилетия Америка наистина стана по-продуктивна и богата.

Може би това е иронията, която Соркин иска да подчертае. Истинските революции се случват, но пазарите рядко ги преживяват в реално време. Те първо ги надценяват, после ги сриват, и чак след това ги приемат. Изкуственият интелект вероятно ще бъде двигателят на новата икономика – но не на тази оценка. Както каза Соркин, „икономиката се поддържа изкуствено от изкуствения интелект“. Това не означава, че AI няма стойност. Означава, че пазарите вярват в стойност, която още не съществува.

В този смисъл настоящата фаза може да е и златна треска, и захарна треска едновременно. Защото и двете свършват по един и същи начин – с изтощение. Когато ликвидността спадне, инвеститорите осъзнават, че купуват обещания, не печалби. А обещанията не се търгуват добре при високи лихви. Затова моментът, в който Фед спре да бъде благосклонен, може да се окаже тригерът.

Соркин не прогнозира датата на срива, защото това е безсмислено. Той просто напомня, че пазарите никога не са победили гравитацията. Колкото по-дълго летят, толкова по-силен е ударът. И все пак, в тази логика има и надежда – защото сривовете изчистват системата, възстановяват реализма и връщат стойността там, където тя принадлежи: в качеството, а не в хипотезата.

Когато следващата криза дойде – а тя ще дойде, както казва Соркин – може би ще е по-различна по форма, но не и по същност. Ще е резултат от прекомерна вяра в технологията, пренебрегване на риска и убеждението, че историята вече няма значение. Но историята винаги се връща. Понякога като предупреждение, друг път като катастрофа. И макар че не знаем кога ще настъпи следващият срив, можем да сме сигурни, че ще започне така, както завършват всички балони – не с експлозия, а с внезапно, студено осъзнаване, че всичко беше твърде хубаво, за да е устойчиво.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.