Снимка: Istock

В неделя Пекин отговори на новата ескалация в търговската война с Вашингтон, като обвини американския президент Доналд Тръмп в „лицемерие“ и защити наложените ограничения върху износа на редкоземни елементи и оборудване, но без да предприема нови ответни мита. Това е първият официален коментар от китайското министерство на търговията след петъчния пост на Тръмп в Truth Social, в който той обяви 100% мита върху китайски стоки и контрол върху износа на ключов софтуер от 1 ноември. Пазарите реагираха мигновено – технологичните акции се сринаха, а редките метали поскъпнаха, напомняйки колко крехко е глобалното равновесие между политиката и индустрията.

Китай не отвърна с реципрочни мита, както се очакваше, а вместо това публикува внимателно формулирано изявление, в което обвини Вашингтон в „съзнателно разрушаване на атмосферата за диалог“ и подчерта, че ограничителните мерки върху редкоземните елементи са свързани с опасения от „военни приложения“ в контекста на зачестилите конфликти по света. Така Пекин постави акцента не върху икономическите, а върху стратегическите съображения, което е ясен сигнал, че темата вече не е търговска, а геополитическа.

От Вашингтон обаче сигналите са противоположни. Тръмп твърди, че Китай е „вдигнал залозите“ след шестмесечно примирие, постигнато след срещата в Мадрид, когато двете страни се договориха за временно замразяване на тарифите. „Отношенията ни с Китай през последните шест месеца бяха добри, което прави тази стъпка още по-изненадваща“, написа той. Според американската администрация Пекин е започнал „търговска агресия“, след като наложи нови ограничения върху износа на редкоземни елементи, които са критични за производството на батерии, самолети и военна техника.

Вместо да заплашва, Китай се опита да рационализира действията си, посочвайки, че мерките му са реакция на конкретни американски стъпки – включването на китайски компании в черния списък на Министерството на търговията на САЩ, новите портови такси върху кораби, свързани с Китай, и натиска върху технологичните ѝ фирми. В същото време Пекин увери чуждестранните компании, че износът за цивилни цели няма да бъде засегнат. „Контролът върху износа не е забрана“, гласи позицията на министерството.

Пазарът прие това като опит за успокояване на ситуацията, но и като стратегическа маневра – Китай остави отворена вратата за преговори, без да изглежда слаб. Анализаторите на GreenPoint определиха това като „контролиран отговор“, който оставя топката в американското поле. Но Hutong Research предупреди, че ако Пекин не отговори на 100%-овите мита, това може да означава, че вече не се стреми към дългосрочно споразумение с Тръмп, особено предвид липсата на доверие в способността му да удържа твърдата линия на своите съветници.

В по-дълбок план става дума не само за мита, а за нова архитектура на икономическата власт. Китай контролира над 90% от световния капацитет за обработка на редкоземни елементи – седемнадесет ключови материала, без които съвременните технологии просто не функционират. Те са в сърцето на батериите за електромобили, двигателите на самолети, магнитите за дата центрове и радарните системи. Новите ограничения, които добавят пет редкоземни елемента – холмий, ербий, тулмий, европий и итербий – към вече съществуващия списък, са ясен сигнал, че Пекин е готов да използва своята суровинна доминация като стратегически инструмент.

Вашингтон обаче има своята контраигра. Още през лятото Министерството на отбраната на САЩ придоби дялове в MP Materials – единствената голяма американска мина за редки метали – и обвърза това с условие компанията да прекрати износа за Китай. В същото време Тръмп отвори фронт и срещу американските технологични гиганти, като използва китайските ответни действия като повод за допълнителен натиск. В рамките на часове след изявлението на Пекин, китайският регулатор SAMR обяви ново антимонополно разследване срещу Qualcomm във връзка с придобиването на израелската Autotalks през юни. Няколко седмици по-рано същата институция беше обвинила Nvidia в нарушение на антимонополното законодателство – директен отговор на американските ограничения върху износа на високопроизводителни чипове за Китай.

Тези действия показват, че новият етап на конфликта е вече хибриден – не става дума само за митнически ставки, а за технологична надпревара, в която регулациите се превръщат в оръжие. Ако първите търговски войни от 2018 г. бяха за стомана и соя, сегашната е за код, алгоритми и минерали, без които нито едната, нито другата икономика не може да функционира.

В дипломатически план решението на Китай да не отговаря симетрично на митата е сигнал за възможност за деескалация, макар и временна. Високопоставени източници в Хонконг коментират, че двете страни все още подготвят срещата между Тръмп и Си Дзинпин по-късно този месец, макар че шансовете тя да се проведе изглеждат все по-малки. „Пекин остави отворена вратата, но не остави илюзии, че ще направи отстъпки“, казва стратег от UBS в Шанхай.

Интересно е, че докато политическите сигнали са противоречиви, икономическите пазари реагират по свой ясен и прагматичен начин. Редките метали, които доскоро се търгуваха спокойно, скочиха рязко – MP Materials и USA Rare Earth записаха двуцифрени ръстове. В същото време акциите на технологични гиганти като Nvidia и Qualcomm поеха обратната посока, губейки между 5 и 7%, тъй като инвеститорите оценяват риска от нови регулаторни ограничения.

В този смисъл Пекин може да се окаже в по-силна позиция, отколкото изглежда. Когато една страна държи над 90% от капацитета за преработка на елемент, без който няма електрическа кола или чип, тя притежава не просто икономическо, а стратегическо предимство. Китай разбира това и го използва внимателно – не чрез открита агресия, а чрез контрол върху „вентила“, през който минава технологичният кислород на Запада.

В същото време реакцията на Тръмп е типично предизборна. Високите мита служат не само като натиск върху Пекин, но и като вътрешнополитическо послание – демонстрация на твърдост в момент, когато икономиката показва признаци на забавяне, а пазарите се колебаят след три години на бичи тренд. Зад лозунга за „справедливи търговски отношения“ стои и страхът от технологична зависимост, която вече не може да се компенсира само с капитал.

В крайна сметка неделното изявление на Пекин беше едновременно предизвикателство и покана. Китай не обяви нови мита, но показа, че може да използва други инструменти – лицензи, регулации, антимонополни дела. В него има и фина дипломатическа игра: вместо да говори за „наказание“, министерството уверява чуждите компании, че всяка заявка за износ с цивилно предназначение ще бъде одобрена. Това е опит да се изпрати сигнал към Европа и Азия, че Китай не е затваряща се икономика, а просто такава, която защитава интересите си.

Ситуацията може да се обобщи по следния начин: Пекин извади шахматната дъска, а Вашингтон играе покер. Докато Тръмп блъфира с високи мита и заплахи за контрол върху софтуера, Китай използва търпение и позиционна сила. В краткосрочен план САЩ може да изглеждат по-гласовити, но в дългосрочен – суровинната зависимост е факт, а преходът към алтернативни източници ще отнеме години. Резултатът е предсказуем: нов кръг на икономическа фрагментация, в който светът вече не е разделен само по идеологии, а по достъп до елементи, които определят бъдещето.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.