Източник: www.darikfinance.bg
Второто споразумение от Минск нито успя да спре напълно сраженията в Донбас, нито ще прекрати информационната война на Кремъл. Острието ѝ обаче вече сочи не Киев, а Вашингтон, коментира в Deutsche Welle политологът Иван Преображенский.
В първите дни след подписването на новото споразумение от Минск изглеждаше сякаш в Кремъл превес вземат онези сили, които са готови да се възползват от шанса за прекратяване на войната в Донбас. В много медии се появиха умерени коментари с призиви за решаване на конфликта с мирни средства, а в предаванията на големите телевизии, известни със своята политическа пропаганда, изведнъж започнаха да канят и много либерали. Да вземем за пример скандалното предаване "Списъкът на Норкин" на телевизия НТВ, в което се появи не кой да е, а лично главният редактор на радио "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов.
Именно в тази връзка възникна впечатлението, че в Москва е настъпило известно политическо разведряване. Медиите обърнаха внимание на появата на съветника на руския президент Владислав Сурков, който неочаквано долетя в Минск като миротворец, за да убеди лидерите на т. нар. Донецка и Луганска републики да сключат мир. В действителност няма никакви основания да причисляваме този чиновник към "партията на мира". По признанията на хора, работили дълго време с него, доскоро той бил привърженик на други способи за въздействие върху политическите опоненти, включително и използването на ракетни установки "Град". Повечето наблюдатели свързаха публичната поява на Сурков именно с промяна в стратегията на Кремъл по отношение на Украйна. Да, промяна има, но тя не е такава, каквато си я представяха коментаторите.
Разведряването приключи още преди да е започнало. Оказа се, че става дума не за прекратяване на информационната война, а само за промяна в посоката на официалната руска пропаганда. Преди острието ѝ бе насочено главно срещу Украйна и украинците. За ролята на САЩ се говореше само в контекста на организирането на Евромайдан или за влиянието на Вашингтон върху новата власт в Киев.
Сега главната мишена на обществената критика са именно САЩ. Може де се предположи, че в бъдеще украинците ще бъдат критикувани по-малко за сметка на конкретните претенции към Вашингтон. В тази посока пръв се изказа Алексей Венедиктов, според когото сме свидетели на конфронтация между САЩ и Руската федерация на украинска територия - теза, която доскоро можеше да се чуе само от радикалите, а днес се споделя вече и от главния редактор на най-голямата либерална радиостанция в Русия. Подобно нещо чухме да казва и президентът Владимир Путин по време на визитата му в Будапеща. "По наши данни, в Украйна вече се доставя оръжие. И в това няма нищо необичайно", заяви руският лидер, фактически обвинявайки САЩ в доставки на оръжие за украинската армия.
Засега не е ясно как ще се отразят тези обвинения на руските власти върху хода на бойните действия в Донбас. По-скоро никак. В замяна на това информационната война няма да престане, дори ако бъде прекратен огънят по всички фронтове в Донбас. Тя вече има ново направление, което е в синхрон с настроенията на широки слоеве от руското общество и ще помогне за мобилизирането на допълнителна подкрепа за руското ръководство.
И не само това - тук става дума за ново качество на информационната война. През последните седмици повечето европейски лидери се обявиха против оръжейните доставки за украинската армия. И изведнъж руската страна твърди, че те вече били факт. Ако това се потвърди ще излезе, че САЩ мамят своите съюзници. А това може да стане повод за обтягане на отношенията между САЩ и ЕС, каквато цел преследва Кремъл, който се опитва да вбие клин между трансатлантическите съюзници.
Руските власти не губят нищо дори и да не се потвърдят информациите за оръжейни доставки за Украйна. Информационната война ще продължи да се води със същата интензивност, независимо от това дали ще спрат сраженията в Донбас. Тоест Кремъл още дълго ще продължи да отвлича вниманието на обществото от реалните икономически проблеми на страната с "бандеровците" и американските "търговци на смърт", както често наричат доставчиците на оръжие.
Новият лидер на Иран и задълбочаващият се петролен шок
Фед наблюдава войната с Иран за въздействието върху инфлацията
Wizz Air срещу Ryanair: когато един и същ шок удря две напълно различни компании
Всичко най-ново и интересно от технологичното изложение в Барселона
Възможността за търговия с петролни фючърси от Министерството на финансите в САЩ се изключва
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▼0.01% |
| USDJPY | 158.00 | ▲0.09% |
| GBPUSD | 1.34 | ▼0.02% |
| USDCHF | 0.78 | ▲0.10% |
| USDCAD | 1.36 | ▼0.04% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 758.10 | ▲0.39% |
| S&P 500 | 6 839.08 | ▲1.01% |
| Nasdaq 100 | 25 193.10 | ▲1.27% |
| DAX 30 | 23 793.50 | ▼0.11% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 69 876.40 | ▲2.12% |
| Ethereum | 2 029.70 | ▲1.83% |
| Ripple | 1.38 | ▲1.66% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 85.16 | ▼0.60% |
| Петрол - брент | 90.98 | ▲0.72% |
| Злато | 5 185.21 | ▲0.89% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 589.34 | ▼2.23% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.48 | ▼0.16% |
| Germany Bund 10 Year | 126.98 | ▼0.32% |
| UK Long Gilt Future | 91.36 | ▲1.06% |