Източник: www.darikfinance.bg
Второто споразумение от Минск нито успя да спре напълно сраженията в Донбас, нито ще прекрати информационната война на Кремъл. Острието ѝ обаче вече сочи не Киев, а Вашингтон, коментира в Deutsche Welle политологът Иван Преображенский.
В първите дни след подписването на новото споразумение от Минск изглеждаше сякаш в Кремъл превес вземат онези сили, които са готови да се възползват от шанса за прекратяване на войната в Донбас. В много медии се появиха умерени коментари с призиви за решаване на конфликта с мирни средства, а в предаванията на големите телевизии, известни със своята политическа пропаганда, изведнъж започнаха да канят и много либерали. Да вземем за пример скандалното предаване "Списъкът на Норкин" на телевизия НТВ, в което се появи не кой да е, а лично главният редактор на радио "Ехото на Москва" Алексей Венедиктов.
Именно в тази връзка възникна впечатлението, че в Москва е настъпило известно политическо разведряване. Медиите обърнаха внимание на появата на съветника на руския президент Владислав Сурков, който неочаквано долетя в Минск като миротворец, за да убеди лидерите на т. нар. Донецка и Луганска републики да сключат мир. В действителност няма никакви основания да причисляваме този чиновник към "партията на мира". По признанията на хора, работили дълго време с него, доскоро той бил привърженик на други способи за въздействие върху политическите опоненти, включително и използването на ракетни установки "Град". Повечето наблюдатели свързаха публичната поява на Сурков именно с промяна в стратегията на Кремъл по отношение на Украйна. Да, промяна има, но тя не е такава, каквато си я представяха коментаторите.
Разведряването приключи още преди да е започнало. Оказа се, че става дума не за прекратяване на информационната война, а само за промяна в посоката на официалната руска пропаганда. Преди острието ѝ бе насочено главно срещу Украйна и украинците. За ролята на САЩ се говореше само в контекста на организирането на Евромайдан или за влиянието на Вашингтон върху новата власт в Киев.
Сега главната мишена на обществената критика са именно САЩ. Може де се предположи, че в бъдеще украинците ще бъдат критикувани по-малко за сметка на конкретните претенции към Вашингтон. В тази посока пръв се изказа Алексей Венедиктов, според когото сме свидетели на конфронтация между САЩ и Руската федерация на украинска територия - теза, която доскоро можеше да се чуе само от радикалите, а днес се споделя вече и от главния редактор на най-голямата либерална радиостанция в Русия. Подобно нещо чухме да казва и президентът Владимир Путин по време на визитата му в Будапеща. "По наши данни, в Украйна вече се доставя оръжие. И в това няма нищо необичайно", заяви руският лидер, фактически обвинявайки САЩ в доставки на оръжие за украинската армия.
Засега не е ясно как ще се отразят тези обвинения на руските власти върху хода на бойните действия в Донбас. По-скоро никак. В замяна на това информационната война няма да престане, дори ако бъде прекратен огънят по всички фронтове в Донбас. Тя вече има ново направление, което е в синхрон с настроенията на широки слоеве от руското общество и ще помогне за мобилизирането на допълнителна подкрепа за руското ръководство.
И не само това - тук става дума за ново качество на информационната война. През последните седмици повечето европейски лидери се обявиха против оръжейните доставки за украинската армия. И изведнъж руската страна твърди, че те вече били факт. Ако това се потвърди ще излезе, че САЩ мамят своите съюзници. А това може да стане повод за обтягане на отношенията между САЩ и ЕС, каквато цел преследва Кремъл, който се опитва да вбие клин между трансатлантическите съюзници.
Руските власти не губят нищо дори и да не се потвърдят информациите за оръжейни доставки за Украйна. Информационната война ще продължи да се води със същата интензивност, независимо от това дали ще спрат сраженията в Донбас. Тоест Кремъл още дълго ще продължи да отвлича вниманието на обществото от реалните икономически проблеми на страната с "бандеровците" и американските "търговци на смърт", както често наричат доставчиците на оръжие.
ЕЦБ запази лихвите и повиши перспективите си за растеж в еврозоната
Германия с рекордна в историята си емисия облигации от 512 млрд. евро през 2026 г.
Bank of England намали лихвите
Тръмп: Следващият председател на Фед ще вярва много в по-ниските лихви
Кристофър Уолър: Паричната политика все още е в рестриктивна територия
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.17 | ▼0.05% |
| USDJPY | 155.92 | ▲0.22% |
| GBPUSD | 1.34 | ▼0.06% |
| USDCHF | 0.80 | ▲0.16% |
| USDCAD | 1.38 | ▲0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 48 240.00 | ▼0.03% |
| S&P 500 | 6 834.62 | ▲0.08% |
| Nasdaq 100 | 25 309.10 | ▲0.22% |
| DAX 30 | 24 296.50 | ▼0.01% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 87 290.90 | ▲2.15% |
| Ethereum | 2 927.19 | ▲3.57% |
| Ripple | 1.85 | ▲2.34% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 55.98 | ▲0.23% |
| Петрол - брент | 59.50 | ▲0.13% |
| Злато | 4 319.28 | ▼0.36% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 505.88 | ▼0.47% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.56 | ▼0.12% |
| Germany Bund 10 Year | 127.54 | ▲0.09% |
| UK Long Gilt Future | 91.31 | ▼0.04% |