Източник:  www.darikfinance.bg

Германският канцлер Ангела Меркел празнува днес 60-ия си рожден ден. И определено може да се гордее с достиженията си - тя е най-влиятелната жена в света. Как го постигна?

Само допреди няколко години едва ли някой е допускал, че един ден Ангела Меркел ще се превърне в предводителката на Европа. Точно обратното - в първите години на нейното вече почти 9-годишно канцлерство в медиите често се поставяше въпросът дали източногерманката изобщо е дорасла за този пост.

Холивудският режисьор Роланд Емерих очевидно отрано е бил убеден в достойнствата на Меркел - в неговия хитов филм "2012", заснет през 2008/2009 година, човечеството е изправено пред апокалипсис и търси спасение в модерни ноеви ковчези. Един от корабите - този на Европа, е ръководен от Меркел. Във филма тя говори на командния мостик от името на другите държави. Това авторско решение определено е доста смело, тъй като към момента на снимките въобще не е било ясно дали Меркел ще бъде преизбрана на изборите през 2009 година.

Прогнозата на Емерих се оказа обаче съвсем точна - Меркел не само бе преизбрана на канцлеркия пост, но и пое водещата политическа роля в Европа. През май списание Forbes я оцени за четвърти пореден път като "най-влиятелната жена в света". Нюйоркското списание Time също причислява Меркел към стоте най-влиятелни личности в света, и то вече за шести път.

Този успех нямаше да е възможен, ако Меркел не се беше представила подобаващо и в национален план. От години тя оглавява класацията на най-популярните германски политици, изготвяна ежегодно от авторитетното списание Spiegel.

Много млади хора, и то съвсем не само поддръжници на нейната партия ХДС, определят Меркел като свой образец. Попиташ ли ги защо точно Меркел, те обичайно отговарят, че е заради нейната автентичност. И заради това, че властта не я е променила съществено. Тя е такава, каквато е - понякога хладна, не особено емоционална и винаги концентрирана върху същността на нещата. Дори външният ѝ вид излъчва стабилност: облеклото и прическата ѝ почти не се променят. В годините на кризата тя се доказа пред сънародниците си като надежден лоцман. А това отговаря и на нейното основно послание: след кризата Германия да е по-добре, отколкото преди това.

Планът ѝ проработи - безработицата е ниска, икономическият растеж е добър. А Меркел бе преизбрана за трети път на канцлерския пост, като същевременно е безспорен лидер в партията си. Казано накратко: Германия с Ангела Меркел на върха е един вид обичайно състояние.

Когато Германия се справя с най-тежките проявления на кризата, Меркел, която е физик по образование, излиза и на европейската сцена. Тя видоизменя кризисното си послание и вече казва, че не само Германия, а Европа като цяло трябва след кризата да е по-добре, отколкото преди това. По този начин канцлерът ясно изразява претенциите си за лидерство - още повече, че на Европа ѝ липсват политици, които биха искали или биха могли да поемат тази роля.

Не винаги всичко протича гладко, но на фона на икономически укрепналата Германия гласът на Меркел добива все повече тежест в Европа. При това гласът на Германия като най-голям платец във фондовете на ЕС и така тежи достатъчно. В течение на кризата дистанцията между най-голямата икономическа сила в Европа и останалите икономики се увеличава още повече - Германия се превръща в безспорния отличник на Европа. А както знаем, отличниците обикновено са тези, които казват на другите накъде трябва да се върви. Меркел и нейният финансов министър Волфганг Шойбле направиха точно това - те наложиха своята максима, съгласно която ударените от кризата държави получават европейски помощи само при условие, че се задължат да извършат наложените им реформи.

Наскоро в едно телевизионно предаване Хилари Клинтън, която вероятно ще се кандидатира на президентските избори в САЩ през 2016 година, бе попитана защо, според нея, Меркел е толкова могъща. Отговорът на Клинтън: в ролята си на предводителка Меркел успя да изведе Европа от финансовата криза. Така звучи оценката на Хилари Клинтън. Като нея мислят много други хора по света.

След като еврокризата позатихна, Меркел се зае с новите предизвикателства - кризата в Украйна, сътресенията около АНС, както и последната шпионска афера в Германия. Заедно с външния министър Щайнмайер, Меркел посредничи между Москва, Киев, Берлин, Брюксел и Вашингтон.

Германия е единствената държава, която след разкритията на Едуард Сноудън създаде специална парламентарна комисия, имаща за задача да разследва последствията от масовия шпионаж на тайните служби. А наскоро германското правителство експулсира от Берлин резидента на ЦРУ, след като стана ясно, че американските тайни служби са имали свои хора в германското външно разузнаване и в министерството на отбраната.

Из Берлин отскоро вървят слухове, че Меркел смята да покорява нови върхове, и то още преди края на мандата ѝ. Една от версиите е, че ще стане генерален секретар на ООН. Меркел отрече, естествено - за подобни планове не се говори публично. Но не е невероятно, тъй като се говори, че следващият човек начело на ООН ще е европеец, а и ООН отдавна е в очакване на лидер, който е способен да се заеме с необходимите реформи.

Какви са плановете ѝ оттук нататък, е въпрос, по който Меркел мълчи упорито. Може пък режисьорът Роланд Емерих да даде отговора в новия си проект - продължението на филма "Денят на независимостта", в който проблемите са не национални, европейски или световни, а интергалактически. /Deutsche Welle/