Европейската комисия предприе правни действия срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС. Тези решения обхващат редица сектори и имат за цел да осигурят правилното прилагане на законодателството на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Комисията е приела 420 решения, включително 29 мотивирани становища и 12 решения за предявяване на иск пред Съда на Европейския съюз.

Производствата срещу България са по пет точки, като няма държава в ЕС срещу която да няма отправени становища или предприети правни действия.

Комисията е призовала 18 страни от ЕС, сред които и България да предприемат решителни действия за общо управление на въздушното пространство.

Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), са призовани от ЕК да подобрят своите блокове. Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Функционалните блокове въздушно пространство са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа.

Към страната ни са отправени няколко мотивирани становища.

Европейската комисия е загрижена, че България все още не е приложила Директивата относно правата на потребителите в националното си законодателство. Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г. Директивата относно правата на потребителите съдържа набор от основни права, които засилиха защитата на потребителите в рамките на ЕС. Тук се включват повишена прозрачност на цените, забрана на допълнителните такси за използване на кредитни карти и горещи линии и на предварително отбелязани с отметка полета в интернет (например при покупка на самолетни билети), както и удължаване на периода (от 7 на 14 дни), през който потребителите могат да се откажат от договор за покупка. Тези права обаче ще останат без значение за потребителите, ако не бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, за да им бъде придадено правно действие. България е сред осемте държави - членки на ЕС, в които информираността е ниска, поради което понастоящем Комисията провежда кампания за правата на потребителите с оглед повишаване на информираността на потребителите за техните права.

На първо място, наред с Австрия, Белгия, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Полша, Португалия и Обединеното кралство, Комисията е отправила официално искане да съобщим информация за прилагане на разпоредбите на ЕС относно трансгранично здравно обслужване.

Тези разпоредби изясняват правата на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава членка. Законодателството на ЕС също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират, че на пациентите се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава членка. Директивата е приложена частично в България и другите споменати държави. Установените проблеми варират от такива, свързани с ясното прилагане на установените в директивата правила за възстановяване на разноските за получено в чужбина здравно обслужване до такива, отнасящи се до задължението на националните точки за контакт да си оказват помощ с оглед разбирането на фактурите. Ирландия и Люксембург не са съобщили за каквито и да било мерки за транспониране на директивата.

Страната ни разполага с два месеца, за да информира Комисията за мерките, които са взели за транспониране всички разпоредби относно трансграничното здравно обслужване.

България, Гърция и Словения са страните, от които ЕК иска да осигурят пълно спазване на Регламента на ЕС за контрол на рибарството, по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация в областта на рибарството с другите държави членки.

Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави членки да упражняват правото си да извършват риболовна дейност в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия. Системата следва да осигурява обмен на такава информация, като например данни от системата за наблюдение на корабите, информация от риболовните дневници, декларации за разтоварване и други декларации. От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави членки. Ако не получи задоволителен отговор в срок от два месеца, Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тези държави членки.

По точка Околна среда Комисията е поискала от България и Латвия да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10). Поне от 2007 г. насам гражданите във всички 6 зони и агломерации в България (агломерация София, агломерация Пловдив, агломерация Варна, зона Северна, зона Северозападна и зона Югоизточна) са изложени на нива на ПЧ10, превишаващи пределно допустимите стойности.

Други мотивирани становища, които са изпратени към държави от ЕС, но не и към България са свързани с:

-   Осигуряване на пълно прилагане на Директивата за определяне на мерки за улесняване на трансграничното признаване на медицински предписания, която е свързана с увеличаване на възможността на фармацевтите да разбират и изпълняват медицински предписания, издадени в друга държава членка на пациенти, които упражняват правото си на трансгранично здравно обслужване (Белгия, Ирландия, Люксембург и Португалия);

-   Прилагане напълно на директива за срока за закрила на авторското право до 70 години (Франция, Полша и Румъния);

-   Правилно прилагане на т.нар. „Директива за евровинетката", с която се разширява приложното поле на европейската Директива за пътните такси, като добавя към пътищата, които са част от мрежата TEN-T, всички европейски автомагистрали (Ирландия, Португалия, Словения и Обединеното кралство);

-   Правилното прилагане на правата на пътниците в автобусния транспорт (Италия и Полша);

-   Привеждане на цялата национална законодателна система относно ЖП транспортът в съответствие с директивите на ЕС, за да установят еднакво високи нива на безопасност за всички железопътни мрежи на Общността (Люксембург и Литва);

-   Предприемане на по-силни мерки срещу замърсяването на водата с нитрати (Германия);

-   Приемане на правила за ограничаване на употребата на опасни вещества и за отпадъците и опаковките (Финландия);

-   Транспониране на правилата на ЕС относно отпадъците от опаковки и излезлите от употреба превозни средства (Румъния).

Към страната ни не са отправени никакви искове пред съда на ЕС.

Европейската комисия е предявила иск пред Съда на ЕС срещу Австрия и Полша за непълно транспониране на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и предложи на Съда да наложи имуществена санкция в размер на 39 592,80 евро на Австрия и 96 720 евро на Полша за всеки ден на неизпълнение, дължима от датата на постановяване на решението на Съда до пълното транспониране на директивата. Съгласно тази директива от държавите членки се изисква да установят и прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики на всички сгради, да осигурят сертифицирането на енергийните характеристики на сградите и редовната инспекция на отоплителните и климатичните инсталации. Освен това директивата изисква от държавите членки да гарантират, че до 2021 г. всички нови сгради ще са така наречените „сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия". Директивата трябваше да бъде транспонирана от държавите членки в националното им право до 9 юли 2012 г.

Иск през Съда на ЕС е предявен срещу Гърция за неспазване на разпоредбите на ЕС в областта на обществените поръчки в строителния сектор. Гръцкото законодателство установява система за задължителна регистрация на всички одобрени национални строителни дружества, разпределяйки ги в класове, като всеки клас съответства на определена минимална и максимална парична стойност на поръчките. Когато се стигне до процедури за възлагане на обществени поръчки, възлагащите органи могат да допуснат до участие само дружества, които са регистрирани в някой от тези класове, съответстващи на прогнозираната минимална и максимална парична стойност на предвидената поръчка. По този начин гръцкото законодателство установява система, която предопределя кои икономически оператори могат да участват в дадена процедура за възлагане на обществени поръчки.

Европейската комисия е предявила иск срещу Испания заради лошо управление на отпадъците.

Комисията реши да сезира Съда на ЕС във връзка с френския данъчен режим по отношение на даренията, направени в полза на организации, преследващи общополезни цели, чиито седалища се намират в други държави - членки на ЕС, или в държави от ЕИП. Франция освобождава от регистрационни такси (такси за безвъзмездно прехвърляне на собственост) даренията и заветите, направени в полза на публично-правни субекти или организации с общественополезна цел, по-специално благотворителни организации, със седалище във Франция.

Срещу Португалия е подаден иск за това, че не е изменила разпоредбите си за облагане с акциз, отнасящи се до предлагането на цигари на пазара. В Португалия е определен срок за продажбата на цигари, свързан с бандерола върху опаковката. Оформлението на данъчните обозначения в Португалия се изменя редовно и често заедно с новото обозначение се прилага нова данъчна ставка. Цигари не могат да се продават по-късно от три месеца след изтичането на годината, в която те са освободени за потребление.

Съгласно правото на ЕС тютюневите изделия трябва да се облагат с акциз по ставката, приложима на датата, на която те са освободени за потребление.