Куентин Пийл, "Файненшъл таймс"

В резултат на Европейските избори Европейският парламент е на път да стане по-шумен, по-непокорен, по-объркващ и по-труден за работа с него.

Увеличаването на подкрепата за леви и десни популистки антиевропейски партии в страни като Великобритания, Франция и Гърция ще лиши 751-местния парламент от ясно мнозинство в която и да е част от политическия спектър.

Изглежда неизбежно ни чакат седмици на политически препирни, докато новите депутати се мъчат да създадат съюзи със странни партньори, а най-големите партии се борят за мнозинство, за да определят кой ще е следващият председател на Европейската комисия.

Може да се стигне и до продължилтелно буксуване в работата между парламента и Европейския съвет, където лидерите на 28-те членки ще решават кой ще наследи Жозе Мануел Барозу.

Но по-голямата част от медийното внимание ще се съсредоточи върху възхода на популистките партии, въпреки че картината на континента не е навсякъде еднаква. В Германия, държавата с най-голям брой европейски депутати, евроскептичната политическа сила "Алтернатива за Германия" не се очаква да спечели повече от няколко места. В Италия Матео Ренци постигна силна победа над евроскептичното Движение "5 звезди" на Бепе Грило.

Във Франция и Великобритания - два от трите най-големи електората след германския - евроскептиците са на първо място на изборите, получайвайки стряскащо увеличена подкрепа. В Гърция, където мерките на строги икономии бяха най-жестоки, антиевропейският вот се раздели между крайнолявата Сириза, която спечели гласуването, и крайнодясната "Златна зора".

Проблемът за евроскептиците обаче е дали могат да имат някакво сериозно значение за политиката в парламента. Те са разнороден сбор от хора, между които не цари особена любов. За да спечелят влияние в новия парламент, те трябва да съставят политически групи с депутати от поне седем различни държави членки. Дори тогава вероятно ще се озоват в три, ако не и в четири различни групи на каращи се помежду си националисти.

Десноцентристката Европейска народна партия, в която е ХДС на Ангела Меркел, но не и британските консерватори на Дейвид Камерън, ще остане най-голямата група в Европейския парламент (ЕП) с прогнозирани 211 депутати.

Лявоцентристката група на социалистите се очаква да увеличи с малко мандатите си, благодарение на ширещото се недоволство от мерките на строги икономии и рецесията в Южна Европа - но няма да има 200 депутати според първоначалните прогнози.

Така единственото мнозинство, на което може да се разчита за прокарване на закони, ще бъде "широка коалиция" между тях. Меркел е свикнала с това, защото е начело на подобна коалиция между леви и десни в Берлин. За Франсоа Оланд и Камерън ще е доста по-трудно да приемат такова решение. Такава коалиция със сигурност ще е тромава.

Нито групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, който понесе тежко поражение както във Великобритания, така и в Германия, нито Зелените, четвъртото най-голямо "семейство" в ЕП, ще са достатъчно големи, за да дадат на дясноцентристите или на лявоцентристите достатъчно гласове, че да определят  посоката на бъдещото законодателство.

Що се отнася до популистите, те очевидно се представиха най-добре там, където гневът срещу местния политически елит бе най-голям. Това бе колкото бунт срещу традиционните национални партии, толкова и срещу отвлечената идея за "Европа".

Но и във Великобритания, и във Франция лайтмотивът на Партията за независимост на Обединеното кралство и на Националния фронт бе колкото за контрол върху имиграцията, толкова и за противопоставяне на нещо, наречено "Брюксел". В старите държави членки много избиратели все още не са се примирили с действителността, с това, че ЕС много се е разширил.    Политиците в много страни - не на последно място във Великобритания, страстен поддръжник на разширяването на съюза - не успяха да обяснят последствията от това на собствените си избиратели. Сега плащат цената за нехайството си в ЕП./БТА