Снимка: iStock

Европейският съюз навлиза в нова фаза на отношенията си с Китай - по-твърда, по-прагматична и все по-малко склонна да приема огромния търговски дисбаланс като неизбежна цена на глобализацията. След като страните от Г-7 тази седмица поеха ангажимент да намалят зависимостта си от Китай, натискът върху Брюксел да изгради по-ясна и по-силна търговска стратегия се засилва.

Темата ще бъде във фокуса на срещата на европейските лидери в Брюксел, където се очаква да бъдат обсъдени предстоящите разговори с Пекин и възможните инструменти за защита на европейската индустрия. В ЕС вече има широко съгласие, че китайската търговска политика създава системен риск за европейската икономика, ако остане без отговор.

Проблемът не е само политически. Той е и чисто икономически. Търговският дефицит на ЕС с Китай вече надхвърля 1 млрд. евро на ден, а европейските компании са под все по-силен натиск от китайски стоки, подкрепяни от държавни субсидии. Секторите, които усещат това най-остро, включват автомобилостроенето, машиностроенето, фармацевтиката, соларната индустрия, стоманата, алуминия, телекомуникационното оборудване и вятърните турбини.

В Брюксел вече не гледат на Китай само като на голям пазар, а и като на конкурент, който променя правилата на играта. Европейският комисар по търговията Марош Шефчович определи търговските отношения с Пекин като „просто неустойчиви“, а френският президент Еманюел Макрон предупреди, че ЕС може да прибегне до по-силни мерки, включително мита, ако Китай не предприеме реални стъпки за ограничаване на дисбаланса.

Това е значителна промяна спрямо предишното десетилетие, когато голяма част от европейската индустрия - особено в Германия - настояваше търговските канали с Китай да останат максимално отворени. Дълго време аргументът беше прост: Китай беше огромен пазар за европейски автомобили, машини и индустриални продукти. Но тази логика започва да отслабва.

Германските автомобилни производители вече не са в същата позиция. Износът им към Китай се е свил с около една трета през 2025 г. и е с над 50% под пика от 2022 г., когато е достигал около 30 млрд. евро. BMW вече понижи прогнозата си за рентабилност, посочвайки по-слабо търсене и по-интензивна конкуренция в Китай. Това показва, че европейските компании вече не просто продават на китайския пазар - те са изтласквани от местни конкуренти, които разполагат с мащаб, субсидии и силна индустриална политика.

Новият петгодишен план на Китай ясно показва, че Пекин няма намерение да забавя този модел. Страната ще продължи да развива производствения си сектор, като поставя акцент върху роботиката, биомедицината, ядрената енергия от синтез и други стратегически технологии. За Европа това означава, че натискът няма да бъде временен. Той вероятно ще се засилва.

В същото време ЕС не може просто да влезе в открита търговска война. Китай остава ключов доставчик на критични суровини, компоненти и редкоземни елементи. Контролът на Пекин върху преработката на редкоземни метали му дава сериозно предимство при всеки конфликт. През 2025 г. ограниченията върху износа на редкоземни елементи вече предизвикаха тревога за недостиг и потенциални спирания на производства.

Това поставя Европа в трудна позиция. Ако реагира твърде слабо, рискува да загуби още индустрии. Ако реагира твърде агресивно, рискува ответни мерки, които могат да засегнат автомобилостроенето, електрониката и производствените вериги. Затова Брюксел търси междинен път - по-гъвкави търговски защитни механизми, повече капацитет в търговските звена на Европейската комисия и евентуално нови инструменти, насочени към зависимостите в критични сектори.

Големият проблем е, че европейските компании се движат бавно. Много от тях остават силно зависими от китайски суровини и компоненти. Германската асоциация на мениджърите по веригите на доставки BME посочва, че повечето компании са преместили под 10% от покупките си извън Китай през последните три години, а плановете им не показват съществена промяна до следващата година.

Това означава, че политическата воля за диверсификация все още изпреварва реалната икономическа готовност. Европа иска да намали зависимостта си от Китай, но индустрията й все още няма достатъчно алтернативи. Именно тук се крие най-голямото напрежение - между стратегическата необходимост и практическата уязвимост.

Германия остава ключовият фактор. Канцлерът Фридрих Мерц вече заяви, че ЕС не може да стои безучастно, когато други държави нарушават общите правила и изкривяват конкуренцията. Това доближава Берлин до страните, които настояват за по-твърда линия. В същото време германската икономика остава дълбоко свързана с Китай, а част от бизнеса настоява всяка политика да запази възможността за износ.

Така Европа влиза в нова търговска реалност. Китай вече не е само фабриката на света и голям потребителски пазар. Той е индустриален конкурент, технологически съперник и доставчик, от когото Европа трудно може да се отдели бързо. Затова въпросът не е дали ЕС ще промени подхода си, а колко далеч е готов да стигне.

Най-вероятният сценарий не е внезапна търговска война, а постепенно затягане на европейската политика - повече проверки, повече защитни мерки, по-строг контрол върху стратегическите зависимости и по-сериозен натиск върху Пекин в предстоящите разговори. За европейската индустрия това ще бъде болезнен, но вероятно неизбежен процес.

След години на евтина глобализация ЕС започва да разбира, че достъпът до пазари и сигурността на производствените вериги не са едно и също нещо. Европа може да продължи да търгува с Китай, но вече не може да си позволи да бъде зависима от него по начин, който подкопава собствената й индустриална база. Това е новата линия на Брюксел - по-малко наивност, повече защита и опит да се избегне война, която никой не може да спечели евтино.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.