Снимка: iStock

Владимир Попдимитров

Швейцария се подготвя за един от най-чувствителните си референдуми през последните години - предложение за ограничаване на населението до 10 милиона души. Вотът е насрочен за 14 юни и поставя страната пред фундаментален избор: дали да запази сегашния си модел на отворена, висококонкурентна икономика, силно зависима от чуждестранни работници, или да затегне рязко имиграционния режим в името на жилищния пазар, инфраструктурата и социалното напрежение.

Инициативата идва от Швейцарската народна партия, най-голямата политическа сила в страната и водещ представител на десния популистки лагер. Партията представя предложението като начин да се защити швейцарският начин на живот, да се намали натискът върху околната среда и да се овладеят последиците от бързото нарастване на населението. Темата обаче далеч надхвърля вътрешната политика. Ако бъде приета, мярката може да засегне отношенията на Швейцария с ЕС, достъпа ѝ до единния пазар и способността на бизнеса да намира квалифицирани кадри.

Населението на страната вече е близо до предложения таван. През миналата година Швейцария достигна около 9,1 милиона жители, след като за десетилетие населението ѝ се увеличи с приблизително 10%. За сравнение, населението на ЕС е нараснало с под 2% за същия период. Основният двигател на този растеж е миграцията, докато естественият прираст - разликата между ражданията и смъртните случаи - има далеч по-малка роля.

Точно това прави дебата толкова остър. Повече от една четвърт от жителите на Швейцария нямат швейцарско гражданство - един от най-високите дялове в Европа. За много местни жители това вече се усеща в ежедневието: високи наеми, задръствания, претоварен обществен транспорт и усещане, че качеството на живот постепенно се влошава. В страна, където редът, ефективността и предвидимостта са част от националната идентичност, подобни промени се превръщат в политически взривоопасна тема.

Поддръжниците на тавана твърдят, че Швейцария не може безкрайно да поема нови жители, без това да има цена. Според тях имиграцията увеличава търсенето на жилища, натоварва инфраструктурата, повишава разходите за социални системи и променя характера на страната. Те представят инициативата не просто като ограничение, а като опит за възстановяване на контрол върху дългосрочното развитие на държавата.

Противниците виждат в предложението сериозна икономическа заплаха. Правителството, голяма част от бизнеса и редица водещи компании предупреждават, че ограничаването на имиграцията може да доведе до недостиг на работна сила, особено в сектори, зависими от висококвалифицирани специалисти. Швейцария е дом на глобални компании като UBS, Nestle, Novartis и Roche, а ниските данъци, стабилните институции и квалифицираната работна сила са привлекли и чуждестранни технологични гиганти като Google, IBM и Disney.

Това е сърцевината на икономическия аргумент срещу тавана. Швейцарският модел работи именно защото страната привлича капитал, таланти и международни компании. Ограничаването на населението може да звучи като мярка за защита на качеството на живот, но ако доведе до недостиг на кадри и по-слаба конкурентоспособност, ефектът може да бъде обратен - по-нисък растеж, по-малко инвестиции и по-голям натиск върху бизнеса.

Бизнес организацията Economiesuisse предупреждава за значителни щети от инициативата и посочва очакван недостиг от 430 000 работници до 2040 г., който трудно би могъл да бъде запълнен без имиграция. Swissmem, организацията на машиностроителния и технологичния сектор, също акцентира върху значението на квалифицираните работници от ЕС за експортно ориентираната индустрия.

Самият механизъм на предложението е многопластов. Ако населението на Швейцария надхвърли 9,5 милиона души преди 2050 г., правителството ще трябва да предприеме мерки за ограничаване на имиграцията. Настоящите прогнози показват, че страната може да се доближи до този праг още в края на десетилетието и да го премине около 2035 г. Първите ограничения биха засегнали търсещите убежище и семейното събиране на чуждестранни жители.

Ако населението премине 10 милиона души, Швейцария ще трябва да се оттегли от международни споразумения, които инициативата определя като стимулиращи растежа на населението. Най-сериозната последица би дошла, ако страната бъде принудена да прекрати споразумението за свободно движение на хора с ЕС. Това би могло да задейства отпадането на други двустранни договорености с блока и да постави под въпрос достъпа на Швейцария до единния европейски пазар.

Тук рискът става системен. В Швейцария живеят и работят около 1,5 милиона граждани на ЕС. Ако споразумението за свободно движение бъде прекратено, техният статут може да се превърне в политически и правен проблем. За икономика, толкова тясно свързана с Европа, подобна промяна не би била просто имиграционна мярка, а стратегическо пренареждане на отношенията с най-важния ѝ икономически партньор.

Социологическите проучвания показват оспорван вот. През април подкрепата за тавана или склонността към подкрепа беше около 52%, но през май опозицията срещу инициативата се повиши над 50%. Това е типично за швейцарската директна демокрация, където много предложения започват със силна емоционална подкрепа, но губят инерция с приближаването на гласуването, когато икономическите и правните последици стават по-ясни.

Ако инициативата бъде одобрена, тя ще стане част от конституцията. След това правителството и парламентът ще трябва да решат как да я приложат. При предишна инициатива срещу масовата имиграция през 2014 г. законодателите успяха да смекчат ефекта, за да запазят споразумението за свободно движение с ЕС. Този път обаче текстът е по-конкретен и директно засяга именно това споразумение, което оставя много по-малко пространство за политическо заобикаляне.

Референдумът показва по-дълбокото напрежение в Европа. Швейцария е богата, подредена и успешна държава, но дори там въпросът за имиграцията се превръща в спор за идентичност, ресурси и бъдещ модел на развитие. Колкото по-успешна е една икономика, толкова повече привлича хора. А колкото повече хора привлича, толкова по-силно става усещането, че самият успех започва да променя страната.

Залогът на 14 юни не е само дали Швейцария ще постави числен таван на населението си. Залогът е дали страната ще продължи да управлява растежа чрез отвореност и адаптация, или ще се опита да го ограничи чрез конституционна бариера. Това е избор между две различни представи за сигурност - едната икономическа, основана на достъп до труд, капитал и пазари; другата социална, основана на контрол, граници и защита на националния ритъм на живот.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.