Снимка: iStock

Пентагонът отново постави китайския корпоративен елит под прожекторите на националната сигурност. Министерството на отбраната на Съединените щати публикува обновена версия на списъка с компании, за които твърди, че подпомагат Народноосвободителната армия на Китай. Сред посочените имена са Alibaba Group Holding, Baidu, BYD и други ключови дружества, които са не само търговски гиганти, но и символи на технологическите амбиции на Пекин.

Решението е повече от административен акт. То е част от по-широката американска стратегия да ограничи достъпа на китайски компании до капитал, технологии, обществени поръчки и доверие на международните пазари, когато Вашингтон ги свързва с военния капацитет на Китай. Макар включването в този списък да не носи автоматично тежки санкции, то често действа като предупреждение. За инвеститорите, банките и корпоративните партньори подобна квалификация може да бъде достатъчна, за да преосмислят риска от работа с посочените дружества.

Особено показателно е, че в списъка попадат три от най-важните китайски играчи в областта на изкуствения интелект — Alibaba Group Holding, Baidu и Tencent Holdings. Tencent Holdings беше включена още през 2025 г. и оттогава търси начин да бъде премахната. Сега включването на Alibaba Group Holding и Baidu разширява обхвата на американските подозрения към самото ядро на китайската цифрова икономика. Това са компании, чиито облачни услуги, модели за изкуствен интелект, търсачки, комуникационни платформи и софтуерни екосистеми имат огромно значение не само за потребителите, но и за индустрията.

BYD, от своя страна, носи различен тип символика. Компанията е водещ китайски производител на електромобили и батерии и се превърна в един от най-сериозните конкуренти на западните автомобилни групи. Поставянето ѝ в списъка показва, че спорът между Вашингтон и Пекин вече не се ограничава до чипове, облачни услуги и телекомуникации. Той обхваща и новата индустриална основа на глобалната икономика — електрическия транспорт, батериите, роботиката, паметовите чипове и биотехнологиите.

Пазарната реакция беше сравнително сдържана. Акциите на Alibaba Group Holding в Хонконг се понижиха с до 1,4 процента, докато Baidu дори ограничи по-ранните си движения и се търгуваше с леко повишение. Това показва, че инвеститорите вече са привикнали към периодични регулаторни удари от Вашингтон. Геополитическият риск е трайна част от оценката на големите китайски компании, особено когато те са свързани с технологии, данни, изкуствен интелект или стратегическа инфраструктура.

Въпреки това подценяването на решението би било грешка. Така нареченият списък 1260H има ограничени непосредствени правни последици, но Пентагонът все по-често го използва като инструмент за ограничаване на достъпа на определени компании до договори с американската армия или до научноизследователско финансиране. Освен това подобно обозначение често се възприема като предвестник на по-твърди търговски ограничения. За компании, които искат да работят с международни инвеститори, доставчици и клиенти, репутационният ефект може да бъде по-сериозен от първоначалните правни последствия.

Alibaba Group Holding реагира остро и отрече да е китайска военна компания или част от стратегия за военно-гражданско сливане. Компанията заяви, че ще използва всички налични правни средства срещу опити да бъде представяна по този начин. Baidu също отхвърли оценката на Пентагона и обяви, че ще търси всички възможни варианти за премахване от списъка. Тези реакции са очаквани, защото залогът не е само в американския пазар, а в цялостното международно позициониране на компаниите.

В обновения списък са върнати и двама важни китайски производители на паметови чипове — ChangXin Memory Technologies и Yangtze Memory Technologies. Те бяха посочвани и по-рано от Министерството на отбраната, но временно липсваха във версия, публикувана за кратко през февруари и свалена само минути по-късно. Това кратко публикуване и последвалото оттегляне създадоха объркване относно намеренията на Пентагона. Сега връщането на тези компании показва, че Вашингтон не желае да изпраща сигнал за смекчаване спрямо китайския сектор на паметовите чипове.

Към списъка са добавени и други производители на хардуер, включително разработчикът на роботи Unitree Robotics, посочен с юридическото си име Hangzhou Yushu Technology. Това е важен детайл, защото роботиката се превръща в нова линия на стратегическо съперничество. Машини, които днес се използват в складове, фабрики или потребителски демонстрации, утре могат да бъдат разглеждани през призмата на военна логистика, наблюдение или автономни системи. Именно тази двойна употреба прави технологичната граница между гражданско и военно все по-трудна за очертаване.

Американската позиция се опира на тезата, че китайската политика на военно-гражданско сливане задължава частния сектор да сътрудничи на армията. При такава логика почти всяка значима китайска технологична компания с присъствие в Съединените щати може да попадне под подозрение. Това е и една от причините китайските власти да обвиняват Вашингтон в прекомерно разширяване на понятието национална сигурност, за да поставя в неблагоприятно положение китайски търговски дружества.

Китайското посолство във Вашингтон разкритикува решението, но официалната реакция не съдържаше конкретни контрамерки. Това мълчание е също толкова важно, колкото и самата критика. То подсказва, че Пекин засега може да предпочете да държи спора в рамките на по-широкото търговско примирие, постигнато на срещата в Пусан през миналата година. Китай има интерес да избегне незабавна ескалация, особено когато икономиката му разчита на износ, технологични вериги и стабилни канали към глобалните пазари.

Публикуването на списъка идва по-малко от месец след срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Пекин. Двамата лидери обсъдиха спорни въпроси в търговията между най-големите икономики в света, но срещата не доведе до съществено облекчаване на напрежението около напредналите технологии и изкуствения интелект. Именно това прави новото решение на Пентагона показателно. То напомня, че дипломатическите разговори могат да смекчат тона, но не отменят стратегическото съперничество.

Сред посочените компании е и WuXi AppTec, фармацевтичен подизпълнител, който работи с големи международни производители на лекарства. Това разширява спора отвъд класическата технологична сфера и го пренася в биотехнологиите и фармацевтичните вериги. Компанията отхвърли включването си като грешка и заяви, че не е контролирана от китайската армия или от държавна структура. За американските фармацевтични групи подобна квалификация може да създаде сложни практически въпроси, особено ако изследвания, доставки или активни съставки зависят от китайски партньори.

Пентагонът посочва, че включените дружества отговарят на критериите за китайски военни компании, опериращи пряко или непряко в Съединените щати, въз основа на дейности като предоставяне на търговски услуги, производство или износ. Тази формулировка е широка и умишлено оставя пространство за тълкуване. Тя позволява на американската администрация да действа превантивно, но същевременно поражда критики, че границите са твърде разтегливи.

Във Вашингтон обаче натискът срещу китайските компании има двупартийна дълбочина. Конгресът възложи на Министерството на отбраната да изготвя списък на китайски военни компании, опериращи в Съединените щати, още през 1999 г., но Пентагонът започна да го прави реално едва повече от две десетилетия по-късно, след като законодатели и първата администрация на Доналд Тръмп възродиха темата. Днес този инструмент се превръща в една от по-видимите форми на икономическа и технологична сдържаност.

Критиците на подхода твърдят, че логиката може да стане прекалено всеобхватна. Джон Макенти, бивш високопоставен служител в Белия дом при Доналд Тръмп и лобист за Tencent Holdings, заяви, че включването на автомобилни компании като BYD и NIO показва колко спорна е аргументацията. Според него, ако се следва подобна логика, Ford и General Motors също биха могли да бъдат наречени американски военни компании. Това възражение засяга сърцевината на дебата: кога една голяма индустриална компания става част от военния капацитет на държавата, в която е създадена.

Допълнително объркване възниква около TP-Link Technologies, базирана в Китай, вместо американската TP-Link Systems, регистрирана в Калифорния и попадала под внимание заради възможни рискове за националната сигурност при безжичните рутери. Представител на TP-Link Systems подчерта, че като американска компания тя не е обект на тази публикация и свързаните с нея ограничения. Този пример показва колко сложни могат да бъдат корпоративните структури и колко лесно геополитическите решения се сблъскват с юридически, търговски и организационни детайли.

Сдържаното заключение е, че новият списък на Пентагона не е просто поредна бележка в търговския спор между Съединените щати и Китай. Той е част от дългосрочното пренареждане на световната технологична икономика. Alibaba Group Holding, Baidu, BYD, Tencent Holdings, производителите на чипове, роботика и биотехнологичните компании вече не се оценяват само по приходи, иновации и пазарен дял. Те се разглеждат и през въпроса чия стратегическа мощ обслужват. За инвеститорите това означава по-висок политически риск. За компаниите — по-сложна международна среда. За глобалната икономика — още една стъпка към разделяне на технологичните вериги по линии на сигурност и влияние.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.