Снимка: iStock
Владимир Попдимитров
След срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин очакванията бяха за големи съобщения - за Иран, за Ормузкия проток, за търговията, за Тайван и за технологичната война. Вместо това светът получи лаконични сигнали, премерени изречения и няколко на пръв поглед второстепенни икономически жеста. Именно тази липса на ясно обявена новина може да се окаже най-важната новина.
Такъв публичен пробив обаче не дойде. Видимият резултат беше далеч по-сдържан. Доналд Тръмп не се ангажира ясно с одобряване на новия пакет оръжия за Тайван и заяви, че ще вземе решение „в сравнително кратък период“. Според публикации след срещата той е представил темата за оръжейните доставки като възможен елемент от преговорите с Китай, което предизвика тревога в Тайпе и сред анализатори на американската политика в Индо-тихоокеанския регион.
От китайска страна новината беше далеч по-безопасна: Пекин се съгласява да увеличи покупките на американски селскостопански продукти. Белият дом представи това като ангажимент за поне 17 милиарда долара годишно в американска аграрна продукция, включително през следващите години. Това е полезно за американските фермери и удобно за политическия разказ на Тръмп, но трудно може да бъде поставено в една категория с очакваните „грандиозни“ резултати около Иран, Тайван или глобалния технологичен баланс.
Точно тук започва по-важният прочит. Когато среща с толкова висока геополитическа тежест завърши без шумен публичен резултат, има два възможни извода. Или страните не са се разбрали по най-съществените въпроси, или са се разбрали по нещо, което не може да бъде съобщено веднага. При Тръмп и Си вторият вариант не може да бъде изключен. Това не означава, че има тайна сделка за Тайван. Означава, че липсата на яснота сама по себе си е политически инструмент.
Тръмп мисли за властта през сделката. Неговият политически образ е изграден около идеята, че може да изтръгва по-добра цена от всички - съюзници, противници, корпорации и държави. Той иска да остане в историята като президентът, който е „направил Америка велика“ не чрез абстрактни принципи, а чрез конкретни придобивки, видими за неговия електорат. В такава логика Тайван не е само съюзник или демократичен партньор. Тайван може да бъде и разменна карта - може би най-скъпата карта в американско-китайските отношения.
Това е най-опасната част от уравнението. Ако Тръмп започне да разглежда оръжейните доставки за Тайван не като част от дългосрочен ангажимент за възпиране на Китай, а като инструмент за пазарлък, Пекин получава сигнал, че стратегическата двусмисленост на Вашингтон може да се превърне в стратегическа търговия. Reuters съобщи, че Тайван не е бил официално уведомен от Съединените щати за промени във военните продажби, въпреки коментари във Вашингтон за възможно забавяне, а Associated Press също отбеляза липсата на официално уведомление към Тайпе.
Въпросът не е дали Тръмп вече е „продал“ Тайван. Такова твърдение би било спекулация без доказателство. Въпросът е дали той би бил склонен да изтъргува Тайван, ако цената изглежда достатъчно висока. Тук може да се появи Куба, Гренландия, Иран, Ормуз, търговски достъп, енергийни гаранции, земеделие или нещо съвсем различно. За Тръмп голямата сделка трябва да бъде разказана като победа за Америка. За Си голямата сделка трябва да бъде разказана като историческо приближаване към „националното обединение“.
Тайван стои в центъра на тази тишина, защото Китай от години не се държи като държава, която е забравила целта си. Пекин провежда мащабни военни учения около острова, засилва натиска по въздух и море, развива десантни и логистични способности и отдавна използва политически, икономически и информационни инструменти, за да влияе върху вътрешната динамика в Тайван. Опитите да бъдат подкрепяни политически сили, които гледат по-благосклонно към Китай, са част от по-широк модел на натиск, който не започва с танкове, а с избори, медии, бизнес връзки и обществено уморяване.
Военната подготовка също не е абстракция. Напоследък имаше доста информация около китайските усилия за подсилване на граждански фериботи и търговски плавателни съдове така, че да могат да участват в евентуални десантни операции. Това не означава автоматично, че инвазията е неизбежна, но означава, че Китай мисли за логистиката на подобен сценарий не като за далечна фантазия, а като за задача, която се планира, тества и усъвършенства.
Ако Си Дзинпин е говорил с Тръмп за Тайван по начин, който не е търсел разрешение, а е приличал повече на уведомление, това би било в пълно съответствие с логиката на великите сили. Русия не попита никого, преди да удари Украйна. Съединените щати не търсят глобално разрешение, когато действат около Венецуела или Иран. Китай може да мисли по същия начин за Тайван: като за въпрос, който според Пекин е вътрешен, исторически и отдавна отложен.
Тук трябва да се направи важно разграничение. Няма публично доказателство, че Си е уведомил Тръмп за конкретен военен план. Но има достатъчно публични сигнали, че Китай гледа на времето като на ресурс, който не е безкраен. В китайската стратегическа култура петилетните планове не са просто бюрократични документи. Те са рамки на индустриално, военно и технологично ускорение. Ако Пекин е смятал, че определени способности е трябвало вече да бъдат постигнати, забавянето не отменя целта. То само променя начина, по който тя се преследва.
Европа в този сценарий изглежда все по-страничен наблюдател. Ако Тайван и неговата полупроводникова екосистема попаднат под китайски контрол, това би било шок за целия свят. Но за Европа ударът би бил двоен: геополитическо маргинализиране и индустриално пренареждане. В същото време компании като ASML могат да се окажат в свят, в който натискът за износ на критично оборудване към Америка ще се засили още повече, защото Вашингтон ще трябва да ускори производството на чипове на собствена територия. Ако Тайван вече не е сигурният център на глобалните чипове, Америка ще направи всичко възможно да превърне себе си в такъв център.
Това не означава, че Европа ще бъде напълно изолирана. Но означава, че тя може да бъде използвана като технологичен придатък към американската индустриална стратегия, вместо като самостоятелен геополитически играч. В подобен свят ASML ще остане незаменима, но европейската политика може да се окаже заменима. Машините ще бъдат важни. Брюксел - по-малко.
Именно затова липсата на голяма новина след срещата Тръмп–Си не трябва да се подценява. Видяхме малко аграрна търговия, малко уклончивост за Тайван и много мълчание около Иран. Но ако една среща е подготвяна с толкова очаквания, ако в нея участват толкова интереси, ако около нея се движи цяла делегация от корпоративни ръководители и ако след това няма ясен публичен резултат, вероятно истинският резултат е останал в затворената стая.
Пазарите често обичат ясните съобщения: сделка, тарифно намаление, нова поръчка, подписан документ. Геополитиката обаче понякога се движи през недоизказаното. Доналд Тръмп може да представи селскостопанските покупки като победа. Си Дзинпин може да представи липсата на твърд американски ангажимент към Тайван като стратегическо отстъпление на Вашингтон. А Тайпе може да се окаже в най-опасната позиция - не изоставен официално, но оставен да чете между редовете.
В следващите месеци истинският тест няма да бъде в думите, а в действията.Ще бъде ли одобрен новият оръжеен пакет за Тайван - планирана сделка за около 14 милиарда долара, която би надхвърлила вече одобрения през декември рекорден пакет за приблизително 11 милиарда долара и би се превърнала в най-голямата американска оръжейна продажба за острова. Ще се ускори ли китайската военна активност около острова. Ще поиска ли Вашингтон още по-големи икономически отстъпки от Пекин. Ще има ли нова сделка около Иран и Ормузкия проток. И най-важното - ще започнат ли Съединените щати да говорят за Тайван като за съюзник, или като за цена.
Най-силното послание не беше казано на пресконференция. То беше в тишината. А тишината между Тръмп и Си може да се окаже по-съдържателна от всяко официално послание.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▼0.03% |
| USDJPY | 159.46 | ▼0.08% |
| GBPUSD | 1.34 | ▼0.09% |
| USDCHF | 0.79 | ▲0.05% |
| USDCAD | 1.39 | ▲0.07% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 50 685.20 | ▼0.08% |
| S&P 500 | 7 530.86 | ▼0.07% |
| Nasdaq 100 | 29 958.70 | ▼0.10% |
| DAX 30 | 25 181.50 | ▼0.27% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 73 219.40 | ▼1.48% |
| Ethereum | 1 986.91 | ▼1.72% |
| Ripple | 1.29 | ▼1.16% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 90.82 | ▲0.79% |
| Петрол - брент | 94.41 | ▲1.61% |
| Злато | 4 389.28 | ▼1.31% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 625.38 | ▲0.55% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.74 | ▼0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 125.84 | ▼0.05% |
| UK Long Gilt Future | 88.32 | ▲0.06% |