Снимка: iStock

Европейската икономика започва да показва все по-ясни признаци на умора, а последните данни за бизнес активността в еврозоната подсказват, че континентът може да навлиза в много по-сложна комбинация от слаб растеж, високи енергийни цени и нов инфлационен натиск. Индексът PMI за еврозоната се понижи до 47.5 пункта през май спрямо 48.8 месец по-рано, което е най-слабото ниво от октомври 2023 г. и втори пореден месец под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването на икономическата активност.

Най-притеснителното е, че този път проблемът не идва от индустрията, както беше през 2022 и 2023 г., а от услугите – секторът, който дълго време поддържаше икономиката на Европа жива. Индексът за услугите се срина до 46.4 пункта, което е най-слабото ниво от февруари 2021 г. Това е изключително важно, защото услугите формират огромна част от икономиката на еврозоната и са пряко свързани с потреблението, туризма, транспорта, ресторантите, финансовите услуги и ежедневните разходи на домакинствата.

Причината е сравнително ясна: новият енергиен шок започва отново да удря реалните доходи на европейците. Цените на петрола се движат около 100 долара за барел, а затварянето на Ормузкия проток и войната между Израел, САЩ и Иран започват да се пренасят директно върху европейската икономика чрез горивата, транспорта и индустриалните разходи. Европа остава много по-уязвима към енергийни шокове от САЩ, защото континентът е нетен вносител на енергия и продължава да разчита в огромна степен на външни доставки.

Това се вижда особено ясно в Германия и Франция. Германската икономика, която и без това се движеше близо до стагнация през последните две години, отчита втори пореден месец на свиване. Френският PMI пък падна до най-ниското си ниво от над пет години. Компаниите директно посочват разходите за горива, транспорт и енергия като основна причина за по-слабото търсене и намалената активност.

Това започва да изглежда все по-близо до класически стагфлационен сценарий. Европа влиза в среда, в която икономиката се забавя, но инфлацията остава висока. Входящите производствени цени се ускоряват до най-високото си ниво от три години и половина, а компаниите започват отново да прехвърлят част от разходите към крайните потребители. Според S&P Global текущите данни подсказват инфлация, която може да се движи близо до 4% през следващите месеци. Това е двойно над целта на Европейската централна банка.

Именно тук се появява най-големият проблем за Европейската централна банка. Ако икономиката отслабваше при ниска инфлация, централната банка би могла спокойно да намали лихвите и да стимулира търсенето. Но когато инфлацията остава висока заради енергийния натиск, пространството за подобни действия става силно ограничено. Напротив – част от членовете на ЕЦБ вече започват да говорят за ново повишение на лихвите още през юни. Това означава, че Европа може да се окаже в ситуация, в която едновременно има отслабваща икономика и по-строга парична политика.

Исторически това е една от най-трудните комбинации за европейските пазари. Подобни режими обикновено удрят най-силно индустрията, малките компании, цикличните сектори и потреблението. Вече се виждат и първите признаци на натиск върху трудовия пазар. Компаниите в еврозоната съкращават служители пети пореден месец, а темпът на загуба на работни места е най-високият от 2020 г. насам, ако изключим пандемията. Особено важно е, че услугите започват да намаляват персонал за първи път от началото на 2021 г.

Това има значение и за България, дори страната да не е част от еврозоната. Българската икономика е силно свързана с европейската чрез износа, индустрията, автомобилния сектор, логистиката и туризма. Германия остава един от най-важните търговски партньори на България. Ако германската индустрия продължи да отслабва, това неизбежно ще се пренесе и към българските производители, особено тези в автомобилните компоненти, машиностроенето и индустриалния износ.

Освен това по-високите енергийни цени вече започват да се усещат и в България чрез горивата, транспорта и храните. Исторически българската инфлация често реагира по-рязко на подобни външни шокове заради по-ниската производителност и по-голямата чувствителност на домакинствата към цените на енергията и хранителните продукти. Ако петролът остане над 100 долара за по-дълъг период, това вероятно ще започне да се отразява по-осезаемо и върху крайните потребителски цени в страната.

В същото време Европа изглежда структурно по-слаба спрямо САЩ в настоящия цикъл. Американската икономика продължава да бъде подкрепяна от огромни инвестиции в изкуствен интелект, инфраструктура и технологии. Компании като Nvidia, Microsoft, Amazon и Alphabet генерират десетки милиарди долари печалби и привличат глобален капитал към американския пазар. Европа няма подобен технологичен двигател. Континентът остава по-зависим от индустрията, производството и енергията – именно секторите, които страдат най-много при геополитически шокове и високи лихви.

Това започва да се вижда и в настроенията на бизнеса. Доверието сред европейските компании падна до най-ниското си ниво от близо три години. При услугите песимизмът е най-силен от септември 2022 г., когато Европа беше в разгара на енергийната криза след войната в Украйна.

Пазарите засега изглеждат сравнително спокойни, но данните подсказват, че Европа навлиза в много по-нестабилна фаза. Ако енергийният натиск се задържи, а ЕЦБ бъде принудена да затегне още политиката си, рискът от техническа рецесия в еврозоната през втората половина на 2026 г. започва да изглежда все по-реален.

Именно това е голямата дилема на Европа в момента: континентът трябва едновременно да се справя с висока инфлация, скъпа енергия, отслабващо търсене и все по-слаб индустриален цикъл. А това исторически рядко е било добра комбинация за икономически растеж.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.