Снимка: Istock

Китайската икономика започва да показва все по-ясни признаци на умора и това може да се превърне в един от най-важните макро фактори за глобалните пазари през следващите месеци. Данните за април показаха рязко охлаждане на индустриалното производство, почти замръзване на потреблението и ново отслабване на инвестиционната активност. Това идва в момент, в който светът все още е концентриран върху AI бума, рекордите на американските индекси и геополитическото напрежение около Иран. Но именно Китай може да се окаже тихият риск, който постепенно започва да подкопава глобалния цикъл.

На пръв поглед числата изглеждат просто „по-слаби от очакваното“. Индустриалното производство е нараснало с 4.1% през април спрямо година по-рано, спрямо 5.7% през март и под очакванията за почти 6%. Но по-важният проблем не е самото забавяне, а структурата зад него. Китай продължава да произвежда повече, отколкото вътрешната икономика може да абсорбира.

Това е фундаменталният дисбаланс. Индустрията все още се държи благодарение на износа и AI веригата за доставки. Компании и държави продължават да складират компоненти и технологии заради страха от по-дълбока енергийна криза и геополитически разриви. Именно това е помогнало на китайските фабрики да избегнат още по-силен спад. Но вътрешното търсене изглежда все по-слабо.

И тук идва истински тревожният сигнал. Продажбите на дребно са се покачили едва с 0.2% през април. Това е най-слабият ръст от края на 2022 г. и драматично под очакванията на пазара. Това означава, че китайският потребител продължава да бъде изключително предпазлив въпреки всички стимули, опити за стабилизация и държавна подкрепа.

Това е много важно за глобалната икономика.

В продължение на десетилетия Китай растеше чрез комбинация от инвестиции, недвижими имоти, инфраструктура и износ. Днес почти всички тези двигатели са под напрежение едновременно. Имотният сектор остава слаб, инвестициите се свиват, а потреблението не може да поеме ролята на нов двигател.

Особено показателен е сривът при автомобилните продажби, които падат с 21.6% за седми пореден месец. Това е много повече от слабост в една индустрия. Автомобилите са класически индикатор за доверието на домакинствата и готовността им да правят големи покупки. Когато хората започнат да избягват покупки на автомобили, това обикновено означава, че усещат несигурност за доходите, работата или бъдещето си.

Именно това започва да прилича на китайската картина в момента.

Икономиката се разделя на две скорости. От една страна има стабилно търсене на малки технологични и lifestyle подобрения. Хората все още купуват телефони, джаджи, AI продукти и по-малки удобства. Но покупките, свързани с кредити, жилища и големи дългосрочни решения, остават изключително слаби.

Това е много опасен модел за Китай. Защото китайската икономика исторически зависи именно от големите инвестиционни цикли. Строителството, инфраструктурата и недвижимите имоти бяха основните генератори на растеж, заетост и търсене на суровини. Днес този модел очевидно губи сила.

Данните за фиксираните инвестиции са особено тревожни. Вместо растеж от 1.6%, както очакваше пазарът, инвестициите се свиват с 1.6% през първите четири месеца на годината. Това е рязък обрат и сигнал, че бизнесът започва да става по-предпазлив.

Паралелно с това производството на стомана също спада. А стоманата е може би най-добрият барометър за реалната индустриална активност в Китай. Когато строителството и инфраструктурата отслабват, стоманата почти винаги го показва първа.

Проблемът за Пекин е, че всичко това се случва в изключително сложна външна среда.

Войната около Иран повишава енергийните разходи. По-високият петрол удря производствените маржове. Глобалните облигационни пазари започват да калкулират по-висока инфлация и по-високи лихви за по-дълго време. А едновременно с това САЩ и Китай продължават да се движат в среда на стратегическо недоверие въпреки дипломатическите срещи.

Посещението на Тръмп в Китай донесе ограничен прогрес. Имаше разговори за селскостопанска търговия и намаляване на някои мита, но реален пробив по отношение на инвестициите, технологиите или стратегическото напрежение не се появи. Това означава, че Китай остава принуден да ускорява собствената си технологична самостоятелност и контрол върху веригите за доставки.

И тук се появява големият парадокс. Докато западните пазари са обсебени от AI бума, Китай постепенно започва да изглежда като икономика, която губи вътрешна инерция. Да, AI и технологичният износ временно помагат. Но това не е достатъчно, за да компенсира слабия потребител и кризата в имотния сектор.

Това създава риск за глобалния цикъл на суровините, индустрията и европейските износители.

Европа е особено уязвима. Германската индустрия, луксозният сектор, автомобилните производители и машиностроенето зависят в огромна степен от китайското търсене. Ако Китай навлезе в по-дълъг период на слаб вътрешен растеж, това може да се превърне в сериозен проблем за европейската икономика.

Особено при положение, че Европа вече е под натиск от високи енергийни разходи и слаба производителност.

Има и още един важен риск. Китай може постепенно да навлезе в среда, много по-близка до японския сценарий от 90-те години, отколкото до стария модел на двуцифрен растеж. Ниско доверие. Слаб имотен сектор. Предпазлив потребител. Свръхкапацитет в индустрията. Икономика, която произвежда повече, отколкото вътрешното търсене може да поеме.

Това не означава срив. Но означава много по-ниска структурна скорост на растеж.

Пазарите засега изглеждат сравнително спокойни. Китайските акции почти не реагираха на слабите данни, защото вниманието остава концентрирано върху Близкия изток и облигационния пазар. Но често именно това са най-опасните моменти — когато слабостта постепенно се натрупва под повърхността, докато глобалните пазари са обсебени от друга тема.

Ако данните продължат да се влошават през следващите месеци, Пекин вероятно ще бъде принуден към нови стимули. Въпросът е дали този път стимулите ще бъдат достатъчни. Защото все повече изглежда, че Китай не се бори просто с циклично забавяне.

А с изчерпване на самия модел, който движеше икономиката му през последните 20 години.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.