Снимка: iStock

Доналд Тръмп ще се срещне със Си Цзинпин в четвъртък сутринта в Пекин, съобщи Белият дом, очертавайки визита, която далеч надхвърля рамките на обичаен двустранен разговор. Това е първото посещение на американски президент в Китай от почти десетилетие насам и идва в момент, когато отношенията между Вашингтон и Пекин са натоварени с едновременно икономическо съперничество, стратегическо недоверие и нови рискове, породени от войната в Иран.

Срещата между двамата лидери се провежда на фона на три основни кризи. Първата е търговската — дългогодишният спор за баланса в икономическите отношения, достъпа до пазари, санкциите, технологичните ограничения и контрола върху ключови вериги за доставки. Втората е военнополитическата - конфликтът в Иран, който вече засяга не само Близкия изток, но и енергийната сигурност на големи потребители като Китай. Третата е стратегическата - Тайван, чийто статут остава една от най-чувствителните точки в отношенията между Съединените щати и Китайската народна република.

Вашингтон очаква Тръмп да постави пред Си въпроса за позицията на Китай спрямо Иран. Според американски представители президентът ще настоява за разговор за приходите, които достигат до Техеран, както и за евентуален износ на оръжия. Това е особено важна тема за Белия дом, защото тримесечната война вече се превърна в изпитание не само за американската външна политика, но и за способността на Съединените щати да упражняват натиск върху партньори, конкуренти и посредници едновременно.

Доналд Тръмп започна военната кампания срещу Иран в края на февруари и сега търси начин да принуди Техеран да приеме условия за прекратяване на бойните действия. В тази стратегия Китай има особено значение. Пекин е голям вносител на суров петрол и традиционно търси енергийна сигурност дори когато това го поставя в напрежение със западните санкционни режими. Именно затова американските санкции срещу китайски компании, купували ирански петрол, се превърнаха в допълнителен източник на напрежение между двете столици.

Енергийната криза прави преговорите още по-сложни. Затварянето на Ормузкия проток блокира възможността на страните от Персийския залив да изнасят петрол и газ в обичайните обеми. Последиците вече се усещат глобално, а за Китай — един от най-големите вносители на енергийни суровини — рискът от недостиг и скок на цените е пряк вътрешнополитически и икономически проблем. За Тръмп това създава възможност за натиск, но и поставя ограничения: твърде силна ескалация може да удари световната икономика и да засили сътресенията на пазарите.

Тайван също ще бъде сред най-трудните теми на масата. В понеделник Тръмп заяви, че ще обсъди със Си американските оръжейни продажби за острова. Китайската комунистическа партия разглежда Тайван като част от Китай, въпреки че никога не го е управлявала. От 1979 г. американското законодателство изисква Вашингтон да подпомага способността на Тайван да се защитава, включително чрез продажби на оръжие.

Този въпрос е особено чувствителен, защото всяко движение на Съединените щати по отношение на Тайван се следи внимателно от Пекин. По време на телефонен разговор по-рано през годината Си Цзинпин е призовал Тръмп да подхожда предпазливо към подобни продажби, след като през декември Съединените щати одобриха оръжеен пакет за Тайван на стойност 11 милиарда долара. Тръмп призна, че китайският лидер би предпочел Вашингтон да не продължава по този път, но добави, че ще проведе разговора.

Точно тук се крие един от основните дипломатически рискове. Формална промяна в американската политика спрямо Тайван изглежда малко вероятна, защото би предизвикала сериозна реакция във Вашингтон и сред американските съюзници в Азия. Но дори отсъствие на нови оръжейни доставки или неясен публичен коментар могат да бъдат изтълкувани от Пекин като признак на колебание. В отношенията около Тайван често не само решенията, но и тонът има стратегическа тежест.

Друг чувствителен въпрос, който Тръмп планира да постави, е случаят с Джими Лай. Хонконгският бизнесмен и основател на вече закрития вестник Apple Daily беше осъден през февруари на 20 години затвор по обвинения в сътрудничество с чужди сили и подстрекателство съгласно закона за националната сигурност, наложен от Пекин. За Китай случаят е вътрешен въпрос, свързан със сигурността и суверенитета. За Съединените щати и голяма част от западния свят той е символ на потискането на свободата на словото и политическите права в Хонконг.

Тръмп заяви в Овалния кабинет, че „много хора“ биха искали Джими Лай да бъде освободен, и добави, че самият той също би желал това да се случи. Подобна реплика поставя темата в центъра на преговорите, но едва ли ще бъде лесна за Пекин. Китайското ръководство традиционно реагира остро на външен натиск по въпроси, които определя като част от вътрешния си ред.

Търговията остава основната рамка, в която всички тези теми ще бъдат поставени. Тръмп се очаква да настоява за създаване на нов търговски съвет, който да управлява двустранните икономически въпроси. Подобна структура би могла да служи като постоянен канал за преговори, намаляване на напрежението и договаряне на конкретни механизми по спорни теми. В същото време тя би дала на Белия дом възможност да представи срещата като начало на по-подреден процес, а не като еднократен дипломатически спектакъл.

Програмата на визитата е изградена така, че да съчетае твърди политически разговори с внимателно режисирана дипломатическа символика. Тръмп трябва да пристигне в Китай в сряда вечерта. В четвъртък сутринта са предвидени двустранните разговори със Си Цзинпин, а вечерта — държавен банкет. В петък двамата лидери ще имат чай и обяд, преди американският президент да отпътува обратно за Вашингтон.

Подобен протокол не е само въпрос на гостоприемство. В китайската дипломатическа традиция времето, отделено на един чуждестранен лидер, редът на срещите и публичните жестове често се тълкуват като сигнали за важността на отношенията. За Тръмп това е възможност да покаже, че може да води директен диалог със Си в момент на глобална несигурност. За китайския лидер срещата е шанс да защити интересите на Пекин, без да изглежда като страна, която отстъпва под американски натиск.

Над всичко обаче стои войната в Иран. В понеделник Тръмп предупреди, че примирието между Съединените щати и Иран е на „масивно животоподдържане“, след като отхвърли последното мирно предложение на Техеран. Тази формулировка ясно показва, че Белият дом не разглежда дипломатическия процес като стабилен. Ако напрежението се върне към открита ескалация, Китай ще бъде поставен пред труден избор: да запази досегашната си линия на енергийни и стратегически интереси или да търси по-активна роля в ограничаването на конфликта.

Срещата в Пекин няма да реши всички натрупани противоречия между Съединените щати и Китай. Тя обаче може да покаже дали двете сили са способни да управляват съперничеството си в момент, когато икономиката, енергетиката и сигурността се преплитат в една обща криза. Ако разговорите доведат до работещ канал за търговски диалог и поне ограничено сближаване по Иран, Тръмп ще може да говори за дипломатически успех. Ако срещата се сведе до взаимни предупреждения, светът ще получи още един знак, че отношенията между Вашингтон и Пекин навлизат в по-опасна фаза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.