Снимка: iStock

Срещата между Доналд Тръмп и Си Цзинпин е насрочена за 14 и 15 май и се очертава като един от най-важните дипломатически моменти в годината. Тя трябва да се проведе в Пекин, в момент, когато отношенията между двете най-големи икономики в света са натоварени с търговски, технологични, военни и енергийни напрежения. Всяко разместване в графика би било възприето не просто като протоколен проблем, а като сигнал за по-дълбоко разминаване между Вашингтон и Пекин.

Доналд Тръмп засега не показва намерение да отстъпва от плана си. Според представител на Белия дом промени в графика няма, а американският президент очаква срещата с китайския си колега. Самият Тръмп заяви пред журналисти, че разговорът със Си Цзинпин ще бъде „доста впечатляващ“ и подчерта, че през годините е поддържал добри отношения с него. Тази публична увереност обаче не отменя сложността на фона, върху който се подготвя визитата.

Най-големият проблем остава конфликтът между Съединените щати и Иран, който вече навлиза в третия си месец и се развива под крехко примирие. Ормузкият проток — един от най-важните морски коридори за световната търговия с петрол — остава силно ограничен. Търговските кораби избягват да преминават през него заради риска от нападения, мини или нови военни сблъсъци. Блокадата на ирански кораби, поддържана от Съединените щати, допълнително усложнява доставките на горива, включително за Китай.

За Пекин това не е второстепенен въпрос. Китай е сред големите вносители на суров петрол от Близкия изток и всяко продължително затруднение в Ормузкия проток се превръща в пряк икономически риск. Повишените цени на енергията, несигурността при доставките и възможността за по-дълбок регионален конфликт могат да засегнат китайската промишленост, транспорта и вътрешната инфлация. Именно затова китайски представители са дали да се разбере в разговори с европейски партньори, че биха искали блокадата да бъде премахната преди визитата на Доналд Тръмп.

Китайският външен министър Ван И вече призова за бързо отваряне на Ормузкия проток по време на среща с иранския си колега Абас Арагчи. Това беше първата им среща от началото на войната и показа, че Пекин се стреми да участва по-активно в дипломатическото овладяване на кризата. Китай не иска да изглежда като пасивен наблюдател, когато неговите енергийни интереси са изложени на риск, но също така не желае да влиза в пряк сблъсък със Съединените щати в навечерието на ключова двустранна среща.

Вашингтон, от своя страна, разглежда блокадата като важен инструмент за натиск върху Техеран. За Доналд Тръмп ограничаването на иранското корабоплаване е начин да принуди иранското ръководство да отвори напълно протока и да приеме условия за прекратяване на конфликта. Проблемът е, че същият инструмент, който Белият дом вижда като дипломатически лост, се възприема от Китай и част от европейските столици като пречка пред реално споразумение. Така Ормузкият проток се превръща не само във военна и енергийна точка на напрежение, а и в тест за границите на американско-китайската комуникация.

Ситуацията се усложни допълнително, след като американските сили отговориха на ирански атаки срещу военноморски разрушители, преминаващи през протока. Според Централното командване на Съединените щати американската страна не търси ескалация, но остава готова да защитава силите си. Подобни формулировки са обичайни за военната дипломация, но в настоящия контекст всяка размяна на удари увеличава риска примирието да се разпадне.

Държавният секретар на Съединените щати Марко Рубио заяви, че операцията, наречена „Яростен епичен удар“, е приключила и че Вашингтон предпочита пътя на мира. В същото време Доналд Тръмп временно спря отделна инициатива, наречена „Проект Свобода“, която трябваше да помогне на блокирани кораби да напуснат Ормузкия проток. Американският президент обаче предупреди, че ако Иран не освободи водния път, бомбардировките могат да бъдат подновени с по-висока интензивност.

Точно тук се появява основната дилема пред Пекин. Китай има интерес от бързо успокояване на региона, но не желае срещата между Си Цзинпин и Доналд Тръмп да се превърне в сцена на публичен спор за Иран. Китайската дипломация традиционно предпочита внимателно подготвени формулировки, контролирани послания и избягване на ситуации, в които вътрешнополитическият натиск върху партньора може да доведе до непредвидими реакции. Затова, въпреки тревогите, китайската страна не е поискала официално отлагане.

От американска гледна точка срещата също носи високи залози. Доналд Тръмп се готви за разговори със Си Цзинпин в момент, когато отношенията между Вашингтон и Пекин са белязани от спорове за търговия, технологии, санкции, достъп до пазари и глобално влияние. В този смисъл Иран е само един пласт от много по-широка картина. За Белия дом успешна среща в Пекин би могла да покаже, че Съединените щати могат едновременно да упражняват натиск в Близкия изток и да водят диалог с Китай.

За Си Цзинпин предизвикателството е различно. Китайският лидер трябва да защити икономическите интереси на страната си, включително стабилността на енергийните доставки, без да изглежда зависим от решенията на Вашингтон. В същото време той има интерес да поддържа канал за пряк разговор с Доналд Тръмп, защото американско-китайските отношения влияят върху почти всички основни световни пазари — от суровини и валути до технологии и производство.

Подготовката на място в Пекин продължава, включително чрез посещения и дипломатически контакти, които трябва да улеснят пристигането на американския президент. Това показва, че и двете страни все още виждат повече полза от провеждането на срещата, отколкото от нейното отлагане. Въпреки това несигурността остава висока. Ако примирието около Иран се задържи, разговорите между Доналд Тръмп и Си Цзинпин вероятно ще се проведат в контролирана, макар и напрегната атмосфера. Ако обаче Ормузкият проток отново се превърне в зона на открити бойни действия, дипломатическият календар може бързо да загуби значение.

Срещата в Пекин остава на път, но вече е обременена с много повече от двустранни американско-китайски въпроси. Тя ще бъде тест за способността на Доналд Тръмп и Си Цзинпин да управляват конкуренцията между двете държави в момент, когато регионална война заплашва да прерасне в глобален икономически шок. Ормузкият проток, Иран и енергийните доставки ще присъстват в залата дори когато темата официално е търговия, технологии или стратегическа стабилност.

*Материалът е с аналитичен характер и не съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.