Снимка: iStock

Европа посреща началото на летния туристически сезон с нарастваща тревога за доставките на авиационно гориво. Ако проливът Ормуз остане силно ограничен за корабоплаване, запасите на континента може да започнат да се топят с темп, който поставя под въпрос нормалната работа на част от летищата още преди разгара на ваканциите.

Само след няколко седмици милиони европейци ще се насочат към летищата, за да започнат дългоочакваните си летни почивки. Обичайният сезонен натиск върху авиосектора тази година обаче се сблъсква с далеч по-сериозен риск от закъснения, отменени полети и скок на разходите. В центъра на тревогата стои авиационното гориво — ресурс, който рядко попада във фокуса на пътниците, но без който цялата логистика на въздушния транспорт спира да работи.

Проблемът не е в едно отделно летище, нито в временна трудност при разпределението на горивото. Става дума за много по-широко напрежение, породено от ограниченото преминаване през пролива Ормуз - ключов морски коридор, който свързва енергийната инфраструктура в Персийския залив с останалия свят. Докато този маршрут остава практически блокиран или сериозно затруднен, Европа губи значителна част от обичайните си доставки на авиационно гориво и керосин.

Оценките на Energy Aspects показват, че ако Ормуз остане до голяма степен затворен, европейските запаси от авиационно гориво и керосин може да се свиват с около 230 000 барела дневно през настоящото тримесечие. За мащаба на проблема говори сравнението, че това количество приблизително се равнява на двойно по-голямо потребление от цялото търсене на Италия. Подобен темп на изчерпване не означава непременно пълно спиране на полетите в Европа, но очертава сценарий, при който отделни държави и летища могат да се окажат под силен натиск още в края на юни.

Наталия Лосада, старши анализатор на петролните продукти в Energy Aspects, предупреждава, че проблемите могат да започнат именно около края на юни, ако доставките през Ормуз не бъдат възстановени. Според нея не цяла Европа ще се изправи едновременно пред недостиг, но някои страни може да започнат да усещат реални затруднения при снабдяването на летищата. Тази разлика е важна: запасите на континента не са разпределени равномерно, а логистиката на горивата зависи от инфраструктура, договори, тръбопроводи, пристанища и национални резерви.

Goldman Sachs Group, FGE NexantECA, BloombergNEF и International Energy Agency също отчитат нарастващ натиск върху европейските доставки. Техните оценки не съвпадат напълно, но посоката е една и съща: колкото по-дълго Ормуз остава ограничен, толкова по-голяма става вероятността от локални недостизи, ценови скокове и оперативни ограничения за авиокомпаниите.

При нормални обстоятелства Европа разчита на значителни количества авиационно гориво от Близкия изток. Тези потоци обаче са рязко намалели, а алтернативните източници не компенсират напълно липсващите обеми. Доставки от Съединените щати и Нигерия са се увеличили, но това не е достатъчно, за да предотврати месечен спад на пристигащите количества през април. В същото време вътрешните европейски рафинерии се опитват да увеличат производството на авиационно гориво, включително според данни, посочени от Shell Plc.

Дори при незабавно политическо или военно раздвижване, което би позволило повторно отваряне на Ормуз, нормализирането на доставките няма да стане мигновено. Енергийните пазари работят със закъснения, а танкерните маршрути, застраховането, пристанищните графици и договорните вериги не могат да бъдат възстановени за часове. Именно това прави лятото толкова чувствителен период: търсенето на въздушен транспорт расте рязко, докато горивната система остава уязвима.

Точният момент, в който запасите могат да се окажат критично ниски, е труден за изчисляване. Той зависи от няколко променливи едновременно: колко гориво ще произведат европейските рафинерии, как авиокомпаниите ще коригират графиците си, какви количества ще пристигнат от други региони и как ще реагират правителствата. Възможни мерки като оптимизиране на разпределението на авиационното гориво, временни данъчни облекчения или освобождаване на стратегически запаси могат да смекчат удара, но и да направят картината по-сложна.

Европейският съюз вече е предложил мерки за по-добро разпределение на авиационното гориво и намаляване на енергийните данъци. Държавите членки на International Energy Agency също са се договорили за освобождаване на петролни резерви, макар да остава неясно каква част от тях ще бъде под формата на авиационно гориво. Това е ключов детайл, защото общото освобождаване на петрол не означава автоматично, че летищата ще получат точно продукта, от който се нуждаят.

Особено тревожен сигнал идва от района Амстердам–Ротердам–Антверпен — един от най-важните европейски центрове за търговия и съхранение на петролни продукти. Данни на Insights Global показват, че независимите складови запаси от авиационно гориво и керосин там се понижават рязко и са на най-ниското си равнище за този период от годината от повече от десетилетие. Това не е просто статистическа подробност, а индикатор за напрежение в един от основните възли на европейската енергийна логистика.

При сценария на Energy Aspects, в който Ормуз остава затворен за месеци, Европа ще се изправи пред сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането през настоящото и следващото тримесечие. Част от дефицита може да бъде покрит чрез внос, но въпреки това запасите биха се свивали с 230 000 барела дневно през това тримесечие и с 330 000 барела дневно през следващото. Така общите европейски запаси може да намалеят до малко над 60 милиона барела към края на юни.

На пръв поглед подобно количество не изглежда катастрофално. Но абсолютният размер на запасите е подвеждащ, ако не се отчете къде се намират те, кой ги контролира и доколко са достъпни за търговска употреба. Около една трета от регионалните запаси в края на март са били под държавен контрол според Energy Aspects. Правителствата обичайно не позволяват стратегическите резерви да бъдат изчерпани до нула, защото те са част от системата за енергийна сигурност.

International Energy Agency вече е предупредила, че ако Европа не успее да осигури повече от половината от изгубените доставки от Близкия изток, запасите може да паднат до равнище, покриващо едва 23 дни бъдещо търсене през юни. Под този праг могат да се появят физически недостизи на отделни летища, което би довело до отменени полети и принудително намаляване на търсенето.

FGE NexantECA очаква, че в рамките на договореното освобождаване на резерви от страните в International Energy Agency в Европа може да бъдат пуснати около 170 000 барела дневно авиационно гориво и керосин за период от 90 дни. В комбинация с по-високо местно производство, продължаващ внос от Атлантическия басейн и приблизително 2 процента по-слабо търсене, това според Юджийн Линдел, ръководител на отдела за рафинирани продукти във фирмата, може да помогне на европейските летища да избегнат недостиг поне до края на юни.

По-консервативна е оценката на Goldman Sachs. При базовия сценарий на банката, който предполага нормализиране в Персийския залив през юни, европейските търговски запаси от авиационно гориво спадат до критичния праг от 23 дни покритие още към края на май и го преминават през юни. Това подсказва, че дори оптимистичните сценарии не премахват риска, а само го изместват във времето.

Реалното развитие ще зависи и от поведението на авиокомпаниите. Хиляди полети вече са премахнати от разписанията, а при влошаване на снабдяването превозвачите могат да бъдат принудени да ограничават маршрути, да пренасочват самолети или да зареждат повече гориво на междинни летища. Всяко подобно решение носи допълнителни разходи, които в крайна сметка могат да се прехвърлят върху билетите.

BloombergNEF представя по-умерен прочит на ситуацията. Според тази оценка Европа може да избегне физически недостиг на авиационно гориво през лятото, въпреки че войната в Иран е прекъснала част от доставките и е тласнала цените нагоре. Изчисленията сочат, че в края на април регионът е разполагал с около 70 милиона барела авиационно гориво и керосин. При базов сценарий, в който алтернативни източници компенсират част от изгубените обеми, тези запаси биха осигурили покритие на вноса за значително по-дълъг период.

Така Европа влиза в летния сезон не с гарантирана криза, а с натрупване на рискове, които могат бързо да се материализират при неблагоприятно развитие. Разликата между управляемо напрежение и реален недостиг ще зависи от скоростта на дипломатическите решения, възстановяването на морските маршрути, реакцията на рафинериите, готовността на правителствата да използват резерви и способността на авиокомпаниите да адаптират графиците си.

За пътниците това означава, че лятото може да остане нормално само при условие, че енергийната система издържи на натиска. За авиационния сектор обаче предстоящите седмици ще бъдат тест за устойчивост, планиране и координация. Недостигът на гориво не се вижда на таблата за излитащи полети, докато не стане твърде късно, но именно той може да се окаже най-сериозният скрит риск за европейските ваканции тази година.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите паззари.