Снимка: iStock

Китайската икономика показа по-силен от очакваното старт на годината и поне засега успя да избегне по-сериозен удар от войната в Иран. Според официалните данни брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 5 процента през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година, което е най-бързият темп от три тримесечия насам. На тримесечна база, след сезонно изглаждане, икономиката е напреднала с 1,3 процента, което също очертава най-силното поредно нарастване от края на 2024 година.

На пръв поглед това е резултат, който дава на Пекин основание за спокойствие. Световната среда остава напрегната, енергийните пазари са разклатени, а геополитическите рискове продължават да натежават върху търговията и инвестициите. На този фон китайската икономика не просто запазва устойчивост, а дори ускорява темпа си. Но при по-внимателен прочит на данните става ясно, че силният ръст не е равномерно разпределен и не означава непременно, че страната е влязла в стабилна фаза на възстановяване.

Най-голямата опора на растежа отново е производственият сектор. Промишленото производство през март е нараснало с 5,7 процента на годишна база, което е над очакванията и показва, че фабричната активност остава жива дори в условия на международно напрежение. Високотехнологичните отрасли продължават да бъдат особено силен двигател. Продукцията в този сегмент е нараснала с 12,5 процента през първото тримесечие, далеч над ръста на производството като цяло. При индустриалните роботи увеличението достига 33 процента, а при интегралните схеми — 24 процента. Това е ясен знак, че Китай продължава да пренасочва икономическата си тежест към сектори с по-висока добавена стойност и по-голямо стратегическо значение.

Износът също остава силен. През първото тримесечие той е нараснал с 15 процента на годишна база. Това е особено впечатляващо, защото сравнителната база отпреди година е била висока заради ускорените доставки преди американските мита. Иначе казано, днешният резултат не е плод на ниска отправна точка, а на реална издръжливост. Именно затова китайските власти определят представянето като ценно в една външна среда, която остава тежка и нестабилна.

Тук обаче свършва добрата новина и започва по-същественият проблем. Потреблението вътре в страната продължава да изостава. Продажбите на дребно през март са нараснали едва с 1,7 процента, след като през първите два месеца на годината увеличението беше 2,8 процента. Това не е просто по-слаб резултат от очакваното. Това е още едно потвърждение, че китайският потребител остава предпазлив, а домакинствата не показват онази увереност, която би позволила на вътрешното търсене да поеме ролята на устойчив двигател на растежа.

Слабостта личи и в самата структура на разходите. Разходите на домакинствата на човек от населението са нараснали едва с 2,6 процента в реално изражение, което е най-слабият темп от края на 2022 година насам. Ръстът на доходите от труд също се забавя до най-ниското си равнище от същия период. Когато заплатите губят инерция, а потреблението отслабва, това почти неизбежно означава, че икономиката не успява да възстанови вътрешното доверие. А без доверие домакинствата спестяват, вместо да харчат, и така слабостта се самоподдържа.

Пазарът на труда допълва тази картина с тревожен сигнал. Безработицата в градовете, измерена по официалното наблюдение, се е повишила през март до 5,4 процента, което е най-високото равнище от година. Това не е драматичен срив, но е достатъчно чувствителен показател в страна, където социалната стабилност е тясно свързана със заетостта. Частният сектор има непропорционално голямо значение за създаването на работни места, а именно там слабостта е най-видима.

Инвестиционната картина потвърждава същото разминаване. Инвестициите в дълготрайни активи са нараснали с 1,7 процента през първите три месеца на годината, което е малко по-слабо от резултата в началото на годината. Още по-показателен е спадът в имотните инвестиции — минус 11,2 процента. Частните инвестиции пък бележат понижение за периода, което извън пандемичната 2020 година е безпрецедентен сигнал. Това означава, че предприятията извън държавния сектор не просто са внимателни, а все по-видимо се въздържат от разширяване. В икономика от мащаба на китайската именно това е един от най-ясните признаци за липса на увереност в следващия цикъл.

Допълнителна слабост се вижда и в отделни потребителски категории. Продажбите на автомобили, мебели и битова техника са се понижили през март съответно с 12, 9 и 5 процента. Този спад подсказва, че ефектът от държавните програми за стимулиране чрез подмяна на стари стоки отслабва. При автомобилите това се свързва и със свиване на субсидиите. Когато подкрепата от държавата започва да губи сила, а частното търсене не поема щафетата, става ясно, че възстановяването няма здрава вътрешна основа.

Войната в Иран засега не успява да прекърши китайската инерция, но не минава и без следи. Производството на рафинирани петролни продукти е спаднало с 2,2 процента през март, което показва, че преработвателите са намалили темпа си в отговор на смущенията по доставките и на енергийното напрежение. В същото време по-високите цени на петрола започват да изтласкват нагоре част от ценовите показатели. Производствените цени през март са се повишили за първи път от повече от три години и половина. Това е важен обрат след дългия период на дефлационен натиск, който тежеше върху индустрията и печалбите.

Но и тук картината е двусмислена. По-скъпата енергия може временно да помогне за излизане от дефлацията, без това да означава здравословно инфлационно възстановяване. Общият дефлатор на икономиката продължава да се понижава, макар и минимално, което означава, че ценовият натиск в широк план остава слаб. Затова днешното подобрение не бива да се чете като окончателен край на дефлационния период, а по-скоро като първи, крехък сигнал, че част от ценовата депресия отслабва.

Именно тази смес от добри и тревожни данни вероятно ще оформи и следващия ход на Пекин. По-силният растеж намалява натиска за голям и незабавен стимул. След като властите вече понижиха целта си за растеж до диапазон между 4,5 и 5 процента — най-ниското ниво от началото на 90-те години — сегашният резултат им дава повече свобода да изчакват. Това означава, че вероятният отговор ще остане насочен и премерен, а не масивен и общ.

Все повече икономисти очакват именно такъв подход. Вместо широко отваряне на кредитния кран или агресивно понижаване на лихвените равнища, по-вероятно изглежда Пекин да заложи на ограничени фискални облекчения, на ускорено публично финансиране за стратегически проекти и на мерки за ограничаване на енергийния натиск. В условия на война и нестабилни доставки Китай има още по-силен стимул да инвестира в национална сигурност, индустриална автономия и инфраструктура с дългосрочно значение.

Това обаче не решава централния въпрос. Китай продължава да произвежда уверено, но не и да потребява уверено. Продължава да изнася силно, но не и да генерира достатъчно вътрешно търсене. Продължава да развива технологични отрасли, но без същата скорост да възстановява частната инициатива и потребителската психология. Докато това разминаване остава, икономиката ще изглежда мощна на агрегатно равнище, но уязвима в своята социална и вътрешна тъкан.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.