Снимка: iStock

В икономическия разговор за младите поколения отдавна съществуват две на пръв поглед несъвместими тези. Според едната младите хора са по-предпазливи от предишните поколения, по-несигурни в социалните си решения и по-склонни да отлагат важни житейски стъпки. Според другата те са далеч по-рисково настроени, залагат по-често, купуват спекулативни активи и са готови да гонят бърза печалба в среда на крайна несигурност. И двете наблюдения могат да бъдат верни едновременно.

Именно в това се крие същността на проблема. Младите не са нито просто страхливи, нито просто безразсъдни. Те реагират на свят, който им изглежда по-нестабилен, по-бърз и по-малко предвидим от света, в който са живели техните родители. Когато традиционните правила за кариера, спестяване и придобиване на собственост изглеждат разклатени, част от младите хора започват да приемат, че и традиционните финансови съвети вече не важат с пълна сила.

Точно тук се появява и изкушението на лошия риск. Не става дума за разумно поемане на несигурност в името на по-добро бъдеще. Става дума за насочване към решения, които обещават бърз пробив, но реално предлагат по-скоро илюзия за шанс, отколкото устойчив път към благосъстояние. В тази категория попадат криптоспекулациите, спортните залагания, така наречените пазари за предвиждания и всякакви форми на финансово поведение, при които вероятността от трайна загуба е висока, а шансът за дългосрочен напредък е слаб.

Данни от проучване на Northwestern Mutual, цитирани в анализа, очертават именно такава картина. Част от младите хора вярват, че за да изградят богатство, трябва да поемат големи и нетрадиционни рискове. Значителен дял от представителите на поколение Z посочват, че участват в криптотърговия или спортни залози, а при милениалите също се наблюдава силно присъствие на криптоактиви и хазартни навици. В същото време далеч по-малък дял се насочва към по-сложни, но поне формално инвестиционни инструменти, а още по-важното е, че мнозина от тези, които не се чувстват финансово сигурни, смятат именно големия риск за единствения изход.

Това е особено важен момент. В класическата финансова логика по-високата доходност идва с по-висок риск. Но не всеки риск е еднакво качествен. Има рискове, които създават възможност за натрупване на опит, капитал и доходност във времето. Има и рискове, които приличат повече на билет от лотарията. Да се инвестира в широк фондов индекс в продължение на години носи несигурност, но и исторически доказан потенциал за растеж. Да се разчита на единичен залог или спекулативен токен носи адреналин, но много по-рядко води до трайно подобряване на финансовото положение.

Тъкмо затова тревогата не е, че младите поемат риск. В младостта рискът често е нормален и дори необходим. Тревогата е, че все по-голяма част от този риск се насочва към дейности с ограничена продуктивност. Млад човек може да рискува, като смени град, започне собствен бизнес, учи нова професия или приеме по-несигурна, но перспективна работа. Това също са рискове, но те имат капацитет да увеличат уменията, дохода и независимостта. За разлика от тях, залагането и спекулацията рядко създават нова стойност за самия участник.

Защо тогава толкова много млади избират по-лошия вариант? Едно от обясненията е усещането, че по-продуктивните рискове са станали по-трудно достъпни. Жилищата са скъпи, трудовият пазар е напрегнат, богатството е концентрирано все повече при по-възрастните и по-заможните, а социалната мобилност изглежда по-трудна. Когато на един млад човек му се струва, че не може да стигне до собствен дом, че стартът му в кариерата е нестабилен и че нормалният път към просперитет е прекалено бавен, тогава големият удар започва да изглежда не като каприз, а като последна възможност.

Това усещане не бива да бъде подценявано. То е психологически напълно разбираемо. Ако вярваш, че с нормални усилия няма да стигнеш далеч, започваш да търсиш необичаен изход. В подобна среда спекулативният актив и спортният залог се превръщат в символ на надежда, а не просто в инструмент за забавление. Именно това прави явлението толкова сериозно — защото зад него стои не само алчност, а и разочарование.

В същото време анализът поставя и важна уговорка. Макар младите днес често да се чувстват изостанали, не е сигурно, че положението им е обективно по-тежко от това на младите поколения в миналото. Историческите сравнения показват, че домакинствата под 30 години в Съединените щати са имали по-високи доходи и повече богатство през 2022 г., отколкото същата възрастова група през 1989 г. Рискът от загуба на работа също не е непременно по-висок в сравнение с много други периоди извън рецесия. С други думи, част от кризисното усещане може да се дължи не само на икономическата реалност, а и на начина, по който тя се преживява.

Тук идва и второто голямо обяснение - липсата на финансова грамотност. Повечето хора не разбират добре как работят инвестициите, как се измерва рискът и каква е разликата между дългосрочна стратегия и чиста спекулация. Социалните мрежи допълнително изострят проблема, защото са пълни с послания, които представят високия риск като път към свобода, независимост и бърз успех. Там рядко се виждат тихите истории на хора, които трупат капитал бавно и дисциплинирано. Много по-видими са сензационните печалби, често без контекст и без признание за множеството загубили.

Това има особено силен ефект върху поколение, което е израснало почти изцяло в период на силни пазари и бързо възстановяване след шокове. За много млади инвеститори сериозният и продължителен мечи пазар не е личен спомен, а историческа бележка. Дори спадът през 2020 г. беше последван от рязко възстановяване. Така се създава впечатление, че рискът почти винаги бива възнаграден, че спадовете са временни и че смелостта сама по себе си гарантира успех. Това е опасна илюзия.

Не бива да се подценява и чисто поведенческият елемент. Хората с по-малък опит в поемането на риск често не умеят да различават добрия от лошия риск. Те могат да бъдат по-склонни да приемат решения с тежки негативни последици, защото нямат достатъчно натрупани уроци от загуби, грешки и пазарни цикли. Именно липсата на опит често прави риска да изглежда по-поносим, отколкото е в действителност.

В крайна сметка младите не страдат от някакъв вроден финансов нихилизъм. По-скоро част от тях живеят с усещането, че светът се променя толкова бързо, че сигурните правила вече не съществуват. Оттам идва и изводът, че трябва да се преследва следващото голямо нещо, независимо колко мъгляво изглежда то. Това е разбираема реакция, но не непременно разумна.

По-здравословният отговор на несигурността не е отказът от риск, а по-добрият избор на риск. Вместо да се разчита на еднократен удар, по-смислено е да се залага на натрупване на умения, на търпеливо инвестиране, на професионална мобилност и на лична адаптивност. В един нестабилен свят най-ценният актив често не е сензационната печалба, а способността да инвестираш последователно в собственото си бъдеще.

Младите хора не поемат твърде много риск, защото са безразсъдни по природа, а защото все по-често не вярват, че умереният и дисциплиниран път ще им донесе резултат. Именно това недоверие превръща лошия риск в привлекателна алтернатива. Колкото по-рано бъде преодоляно то чрез по-добро образование, по-реалистични очаквания и по-достъпни възможности за напредък, толкова по-малка ще бъде цената на тази нова финансова култура.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.