Снимка: iStock

Владимир Попдимитров

Пазарът обича драматичните сюжети. Една от последните големи истории е, че изкуственият интелект ще направи традиционния корпоративен софтуер излишен, а големите доставчици ще бъдат притиснати между нови, по-гъвкави конкуренти и клиенти, които вече могат да си „направят сами“ нужните инструменти. Тази теза звучи убедително на борсата, където всяка технологична промяна бързо се превръща в залог за победители и губещи. В заседателните зали на големите компании обаче картината е значително по-сложна и далеч по-малко зрелищна.

Там не се наблюдава масово бягство от утвърдени платформи като Salesforce, SAP или Workday. Вместо това се вижда нещо много по-характерно за зрелите организации: внимателно преоценяване на разходите, по-твърди разговори с доставчиците и стремеж да се използва изкуственият интелект за надграждане, а не за внезапно разрушаване на вече изградени процеси. Казано по-просто, бизнесът не сменя двигателя насред движение. Той се опитва да монтира нова електроника върху машината, без да спира производството.

Точно тук е и ключът към сегашния момент. Големите предприятия не гледат на основния си корпоративен софтуер като на поле, на което трябва непременно да се отличат от конкуренцията. За тях това са преди всичко системи за стабилност, отчетност, съответствие с регулации, работа в различни държави, езици и правни режими. С други думи, това е инфраструктура. А инфраструктурата рядко се подменя само защото се е появила по-ефектна нова технология.

Тази предпазливост не е израз на изоставане, а на дисциплина. В голяма международна компания всяка финансова, кадрова или логистична система е обвързана с множество вътрешни правила, контролни механизми и външни изисквания. Да се изгради от нулата подобна сложност с помощта на AI и да се поддържа в изправност не е просто техническа задача. Това е продължителен ангажимент с висока цена, постоянни рискове и сериозна нужда от инженерни ресурси. Накратко, възможно е, но въпросът е дали си струва.

Именно затова ръководителите на технологичните екипи в големите корпорации все по-често стигат до сходен извод: вътрешният ресурс трябва да се харчи там, където може да донесе уникално предимство, а не за повторно създаване на нещо, което вече съществува, макар и невинаги в съвършен вид. Ако дадена система за управление на ресурсите или система за работа с клиентите върши работата си, макар и скъпо по-разумно е компанията да вложи усилия в свои специфични инструменти, автоматизации и интелигентни слоеве върху нея, вместо да започва дълга и рискова битка по пълната ѝ замяна.

Това не означава, че AI не променя нищо. Напротив. Той вече променя поведението на клиентите. Най-видимият ефект засега е, че изкуственият интелект дава на големите компании нова преговорна сила. Когато доставчикът твърди, че следващият пакет, обновление или допълнителен модул струва значителна сума, корпоративният клиент вече може да отвърне, че част от нужната функционалност би могла да бъде изградена вътрешно с помощта на AI инструменти. Това не значи, че замяната ще се случи веднага, но самата възможност променя разговора. Ценообразуването вече не изглежда толкова непробиваемо, колкото допреди година или две.

В тази среда се появява и новият междинен модел: вместо мащабна подмяна, компаниите създават по-малки приложения, допълнения и автоматизирани работни потоци върху съществуващия софтуер. Те не рушат основата, а променят надстройката. Тъкмо там изкуственият интелект се оказва най-полезен в краткосрочен план. С негова помощ могат да се изграждат вътрешни помощници, инструменти за съдържание, автоматизирани справки, интерфейси за търсене и действия, които спестяват време и намаляват нуждата от скъпи лицензи за отделни специализирани продукти.

Показателен е и примерът с компании, които вече заменят отделни приложения с интелигентни агенти. Това са не толкова централните системи, колкото периферните инструменти, чиито функции могат да бъдат пресъздадени по-евтино и по-гъвкаво. Подобни ходове дават на ръководствата първа реална представа как би изглеждала следващата фаза: служителят няма непременно да влиза в десет различни приложения, а ще използва един по-опростен разговорен или агентен интерфейс, който ще извлича данни, ще стартира действия и ще координира процеси във фонов режим.

Тук вече се очертава и по-дълбоката промяна. Ако досега корпоративният софтуер беше мястото, където служителят директно работи, в бъдеще той може да се превърне главно в източник на данни и бизнес логика. Видимата част за човека ще бъде другаде - в интелигентния посредник. Това е важен обрат. Не защото елиминира традиционния доставчик незабавно, а защото измества стойността. Онзи, който контролира интерфейса, автоматизацията и начина, по който потребителят достига до информацията и изпълнява задачи, постепенно започва да контролира и реалната връзка с клиента.

Това поставя старите софтуерни гиганти в неудобна, но не и безнадеждна позиция. Те не са обречени по дефиниция. Предимството им е, че вече държат критични данни, процеси и интеграции в най-големите компании. Слабостта им е, че част от потребителското изживяване може да бъде отнето от външен AI слой. Ако не успеят да предложат убедителни собствени агенти, по-умни интерфейси и по-гъвкави ценови модели, рискуват да останат просто невидима инфраструктура на заден план, докато друга компания обере вниманието и добавената стойност отпред.

За малките и средните компании картината е различна. Там сложността е по-малка, регулаторните натоварвания често са по-леки, а броят на процесите - по-ограничен. Това означава, че част от тях наистина могат да си позволят да изградят собствени системи за работа с клиенти или по-тесни оперативни системи с помощта на AI. Тъкмо при тях тезата за по-пряка замяна звучи по-реалистично. Големият бизнес обаче играе по други правила. Там устойчивостта и предвидимостта са толкова важни, колкото и иновацията.

Оттук следва и най-трезвият извод за инвеститори, мениджъри и наблюдатели на сектора. Историята не е за внезапна смърт на корпоративния софтуер. Историята е за преразпределение на ролите. Ядрото остава, но обвивката се променя. Лицензите няма да изчезнат за една нощ, но ще бъдат подложени на натиск. Доставчиците няма да бъдат изместени мигновено, но ще трябва да докажат защо цената им е оправдана в свят, където все повече функционалности могат да се изграждат вътрешно. А клиентите няма да се превърнат в софтуерни производители в пълния смисъл на думата, но вече ще имат далеч по-голяма свобода да моделират собствените си процеси.

В крайна сметка изкуственият интелект не премахва нуждата от корпоративен софтуер. Засега той по-скоро оголва кои части от него са действително незаменими и кои са били удобен, но скъп слой, натрупван с години. Този процес няма да е шумен като борсовата паника, нито толкова бърз, колкото обещават най-амбициозните прогнози. Но именно в тази по-тиха трансформация се крие следващата голяма битка за влияние, маржове и контрол върху корпоративната технология.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.