Снимка: iStock

Европа навлиза в нов стратегически етап, който надхвърля класическите регулации и се доближава до индустриална политика от системен мащаб. Съюзът на спестяванията и инвестициите (SIU) не е просто финансово упражнение – той е признание, че континентът разполага с капитал, но не и с ефективен механизъм за неговото разпределение. Над 33 трилиона евро стоят в банкови депозити в ЕС, докато технологичните компании и иновативните индустрии продължават да се финансират чрез американски пазари и да се листват в САЩ. Парадоксът не е липсата на пари, а липсата на канал.

Контекстът е геополитически и макроикономически. Докладът на Марио Драги посочва нужда от приблизително 800 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно, за да може Европа да остане конкурентоспособна спрямо САЩ и Китай. Това означава почти 5% от БВП на ЕС всяка година – мащаб, който не може да бъде покрит чрез бюджетни стимули. Единственият реалистичен източник е частният капитал. SIU цели именно това: да превърне спестяванията в инвестиции и да създаде вътрешен капиталов двигател.

Първият структурен ефект върху европейските борси би бил пренасочване на ликвидност. Ако дори малка част от депозитните средства започнат да се вливат в акции, облигации и частни пазари, европейските индекси ще получат нова вътрешна подкрепа. В момента пазарната капитализация на европейските борси е силно зависима от външни потоци, особено американски фондове. SIU намалява тази зависимост и създава потенциал за по-устойчива оценка.

Вторият ефект е институционален. Централизиран надзор, по-близък до модела на SEC, би намалил фрагментацията между 27 регулатора. Това има директно отражение върху дисконтовия фактор. По-ниската регулаторна несигурност означава по-ниска рискова премия. Исторически пазарите възнаграждават правна предвидимост повече от фискални стимули. Ако единната структура „EU Inc.“ намали административната тежест с 25%, това подобрява възвръщаемостта върху капитала и съответно оценките.

Третият слой е пенсионната реформа. Паневропейски пенсионни продукти, които инвестират в иновации и инфраструктура, могат да създадат дългосрочен стабилен поток към европейските акции. Това е ключово, защото европейските пазари традиционно страдат от ниско участие на дребни инвеститори и ограничена култура на капиталови вложения. В САЩ пенсионните фондове са гръбнакът на фондовия пазар. Европа се опитва да изгради подобна архитектура.

Листването също е стратегически елемент. Опростяването на процедурите чрез Listing Act намалява стимулите за компаниите да избират Nasdaq вместо Франкфурт или Париж. Ако по-голям брой високотехнологични фирми останат в Европа, индексният състав ще се трансформира. Това означава по-висок дял на растежни компании в индекси като STOXX Europe 600 и DAX, което потенциално променя профила им от „стойностен“ към по-балансиран модел.

Цифровото евро е инфраструктурната част на тази трансформация. То цели да създаде независима платежна система, намаляваща зависимостта от американски оператори. По-бързото и по-евтино движение на капитали вътре в ЕС би намалило транзакционните разходи и би улеснило трансграничните инвестиции. Пазарите реагират положително на инфраструктура, която ускорява оборота на капитала.

Пътната карта до 2028 г. задава времева рамка, която създава очаквания. Пазарите обичат яснота. Ако лидерите през март 2026 г. утвърдят съвместна пътна карта за Единния пазар, това би могло да бъде възприето като структурен катализатор, а не като поредна декларация.

Рискът обаче остава. Европа традиционно страда от бавна реализация на амбициозни планове. Ако регулаторната интеграция се забави или националните интереси надделеят, пазарният ефект ще бъде ограничен. Освен това пренасочването на депозити към акции увеличава волатилността и изисква финансова култура, която в някои държави е слабо развита.

Основната теза е, че SIU може да промени структурния дисбаланс на европейските пазари – от зависими от външен капитал към самофинансиращи се. Това би означавало по-висока дългосрочна оценка, по-голяма дълбочина на пазарите и по-силно технологично присъствие в индексите. Ако капиталът остане вътре в системата, Европа ще премине от „източник на идеи“ към „собственик на стойност“.

Посоката е ясна – вътрешен капиталов суверенитет. Моментът и мащабът на реализацията обаче ще определят дали европейските борси ще влязат в нов структурен цикъл или ще останат в режим на хронично изоставане спрямо САЩ.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.