Снимка: Istock

Началото на 2026 година даде ясен сигнал, че пазарите ще гледат много по-внимателно към дългия край на лихвената крива, и по-специално към 30-годишните американски държавни облигации. Покачването на доходността по тях до най-високи нива от ранната есен не е просто техническо движение в първите търговски дни на годината, а симптом на по-дълбока промяна в очакванията за икономиката, инфлацията и цената на капитала.

30-годишната лихва има особено значение, защото тя е най-чистият пазарен израз на дългосрочните очаквания – не за следващото заседание на Федералния резерв, а за това как ще изглежда икономиката и фискалната картина на САЩ през следващите десетилетия. Когато доходността по тези облигации тръгва нагоре, това почти винаги означава комбинация от три фактора: по-голям оптимизъм за растежа, по-висока инфлационна премия и нарастващи опасения около държавния дълг и предлагането на облигации.

В конкретния случай пазарът реагира на данни за изненадващо силен пазар на труда. Спадът на молбите за помощи при безработица до едни от най-ниските нива за годината подхрани тезата, че американската икономика влиза в 2026 в по-добра форма, отколкото мнозина очакваха в края на 2025. Това автоматично намалява търсенето на „убежищни“ активи като дългосрочните облигации и тласка доходността им нагоре. Както отбелязват стратези от DBS Bank, подобно движение отразява увереността, която вече се вижда и на фондовите пазари.

Но тук има и втора, по-важна линия. Дори без нови шокове, 30-годишните лихви остават под натиск заради структурни фактори. САЩ навлизат в период на хронично високи бюджетни дефицити, което означава постоянно голямо предлагане на дълг. Инвеститорите изискват по-висока доходност, за да поемат този риск за толкова дълъг хоризонт. Това е и причината пазарът да не реагира толкова силно на всяка отделна публикация за инфлация, а да „цени“ една по-висока средна лихвена среда за дълго време.

Ефектът върху пазарите през 2026 може да бъде значителен. По-високите 30-годишни лихви означават по-скъп капитал за всичко, което се финансира дългосрочно – от ипотеки и инфраструктурни проекти до оценките на растежните акции. Не е случайно, че именно дългият край на кривата е ключов за акциите с високи оценки и далечни парични потоци. Ако доходността се задържи трайно близо до 5%, това ще продължи да упражнява натиск върху част от технологичния сектор и ще подкрепя ротацията към по-стойностни и доходоносни компании.

Същевременно не всички активи страдат от този процес. Златото, например, продължава да се задържа близо до рекордни нива, което на пръв поглед изглежда парадоксално при растящи лихви. Но тук говорим за различна динамика: дългосрочните инвеститори използват златото като застраховка срещу фискални и геополитически рискове, както и срещу обезценяване на валутите. Коментари от управляващи на активи като Wincrest Capital подсказват, че дори при по-високи реални лихви, доверието в златото остава стабилно именно заради дългосрочните дисбаланси.

Важно е да се подчертае и глобалният аспект. Покачването на доходността не е изолирано явление само в САЩ. Подобни движения се наблюдават и при британските и германските облигации, а в Австралия ефектът е още по-осезаем заради връзката с суровинния цикъл и очакванията за по-силен растеж. Това говори за синхронизирана промяна в глобалната доходност, а не за локален американски проблем.

Гледайки напред към 2026, 30-годишните лихви се очертават като един от най-важните индикатори за баланса между „меко кацане“ и сценарий на по-висока инфлация за по-дълго. Ако икономиката остане устойчива, а пазарът на труда – силен, натискът върху дългия край на кривата вероятно ще продължи. Това не означава автоматично срив на акциите, но означава по-висока волатилност, по-малка толерантност към разочарования и по-голямо значение на селекцията.

В този смисъл 2026 няма да бъде година, в която пазарите могат да игнорират облигациите. Напротив – движението на 30-годишната доходност ще бъде лакмус за това дали оптимизмът за растежа е устойчив или започва да се превръща в тежест за оценките и финансовите условия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.