Снимка: Istock

Икономиката на САЩ изглежда е приключила 2025 г. в стабилно, но ясно забавящо се състояние. Реалният растеж на БВП за четвъртото тримесечие се очаква в диапазона 1,9%–2,8% на годишна база, рязко под темпа от 4,4%, отчетен през третото тримесечие. На годишна база растеж около 2% все още се приема за здравословен за развита икономика. Пазарите обаче не търгуват определения като „здравословен“. Те търгуват ускорение срещу забавяне и относително представяне. Съществената промяна не е в това, че САЩ отслабват, а в това, че вече не ускоряват.

Забавянето има структурно значение. Потребителските разходи, които формират приблизително две трети от американския БВП, вероятно са нараснали с около 2,5% на годишна база през тримесечието, спрямо 3,5% преди това. Търговията на дребно се изравни през декември. Федералните разходи спаднаха с 17,5% на годишна база заради 43-дневното правителствено спиране на работа, започнало през октомври, което може да е отнело до 1,1 процентни пункта от растежа. В същото време търговският дефицит се разшири до 70,3 млрд. долара през декември спрямо 53 млрд. месец по-рано. Нетният износ вероятно е действал като механичен натиск върху растежа в края на годината. Нито един от тези фактори сам по себе си не сигнализира криза. Заедно обаче те маркират преход от извънредна инерция към нормализирана експанзия.

За глобалния капитал този преход е по-важен от самото число. През последните две години растежът в САЩ последователно изпреварваше този в повечето развити икономики, което подкрепяше наратива за американската изключителност. Този наратив оправдаваше екстремни оценки. Индексът S&P 500 се търгува при приблизително 27–28 пъти очакваната печалба, спрямо около 18 пъти за Stoxx Europe 600. Очакваният ръст на печалбите в САЩ е около 12% на годишна база, спрямо приблизително 4% в Европа. Премията се защитаваше с по-висок растеж, фискална експанзия и технологично лидерство. Но когато растежът се нормализира към 2%, толерансът към екстремни множители се стеснява.

Европа не преживява бум. Консенсусните прогнози за еврозоната са в диапазона 0,6%–1% за 2026 г. Континентът обаче се движи от свиване към стабилизация. Германия отчита връщане към умерен растеж след две слаби години. Индустриалните поръчки се подобряват последователно. Фискалният стимул, свързан с отбрана и инфраструктура, започва да се отразява в индустриалните книги с поръчки, особено в капиталоемките сектори. Европейските банки се възползват от по-високи лихвени маржове. В много случаи корпоративните баланси са по-малко задлъжнели от американските. Резултатът не е по-висок абсолютен растеж, а подобряваща се относителна стабилност.

Пазарите са относителни механизми. Ако растежът в САЩ се забавя от 4,4% към около 2%, докато Европа се стабилизира около 1%, разликата се стеснява осезаемо. Това е достатъчно, за да се променят разпределенията на капитала, особено при близо 10 пункта разлика в оценките между основните индекси. На капитала не му е нужна Европа да изпреварва драматично. Достатъчно е САЩ да не оправдават премията си със същата интензивност.

Търговското измерение подсилва тази логика. Дефицит от 70,3 млрд. долара на месечна база, комбиниран със забавящ се растеж, отново поставя въпроса за външните дисбаланси. Ако доларът отслабне при по-слаба динамика или фискална несигурност, валутната картина може да се промени. По-слаб долар би облекчил глобалните финансови условия и би подкрепил европейските износители. Стабилизирането на търговските потоци след период на тарифни изкривявания също работи в полза на индустриално ориентираните европейски пазари.

Рисковият сценарий остава. Ако растежът в САЩ се плъзне под 1%, ефектът няма да бъде изолиран. Европа не е имунизирана срещу американско търсене. САЩ остават най-големият експортен пазар за континента. По-рязко забавяне би натиснало глобалните очаквания за печалби и апетита към риск. При такъв сценарий разликата в оценките няма да предпази европейските индекси от корекция. Настоящата теза обаче не предполага рецесия, а нормализация.

А нормализацията променя лидерството. Когато растежът е извънреден, инвеститорите плащат почти всяка цена за експозиция. Когато растежът се връща към тренда, дисциплината се връща на пазара. Разширяването на множителите става по-трудно за поддържане. Качеството на печалбите и устойчивостта на паричните потоци стават по-важни от наратива. Европейските индекси, по-тежко ориентирани към банки, индустрия, енергетика и отбрана, са структурно по-подходящи за среда на ротация.

САЩ продължават да растат около 2%. Това не е слабост. Това е зрялост. Ерата на следпандемично ускорение над 4% изглежда приключва. Държавните разходи вече не са еднозначен двигател. Търговията остава натиск. Потребителят се стабилизира, но не ускорява. На този фон пазар, оценен при почти 28 пъти печалбата, носи по-висока тежест на доказване.

Европа, оценена около 18 пъти печалбата, с очакван ръст в средни едноцифрени стойности и по-ясна фискална посока, не се нуждае от изненади. Нужно е само да не разочарова. Когато най-скъпият пазар започне да изглежда обикновен, капиталът неизбежно търси къде стабилността се купува по-евтино.

Данните за БВП за четвъртото тримесечие сами по себе си няма да обърнат режима. Но те подсилват тенденция, която вече се формира. Лидерството вече не е еднополюсно. Фискалната инерция се преразпределя. Разликата в оценките е екстремна. В такава среда диверсификацията не е отбранителен лозунг, а стратегическа необходимост.

Ако американската изключителност продължи да се охлажда към дългосрочния си тренд, докато Европа стабилизира позициите си от по-ниска база, 2026 г. може да се окаже година не на слабост, а на глобално пренастройване на капитала. Когато ускорението изчезне, дисциплината в оценките се връща. А дисциплината рядко работи в полза на най-скъпия пазар.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.