Снимка: iStock

В края на 2025 година Съединените щати приключват годината с равнище на митата, което по мащаб и психологическо значение прилича повече на исторически поврат, отколкото на временна политическа тактика. Когато годината започна, средната американска митническа ставка беше около 2.5%. Само за по-малко от година тя се изкачи над 15%, като последните изчисления на Tax Foundation поставят средната прилагана ставка на 15.8%, а Yale Budget Lab оценява средната ефективна ставка за потребителите на 16.8%. И двете оценки подчертават едно и също: това са най-високите равнища от поне 80 години насам. Историята тук не е просто „по-високи мита“, а фактът, че американският протекционизъм се нормализира като базов режим, а не като изключение.

В този контекст 2026 не се очертава като година на отстъпление, а като година на закрепване. В прегледите на очакванията за следващата година числото 15% се появява отново и отново като своеобразна котва, около която бизнесът и пазарите трябва да планират. Дори когато се обсъждат сценарии, при които Върховният съд може да ограничи част от правомощията за налагане на определени мита, базовият извод на големите анализаторски къщи е, че политиката ще намери обходни пътища, за да запази приблизително същия резултат. Това е ключовият момент: дискусията вече не е дали митата са законни или временни, а как ще бъдат структурирани така, че да останат.

Символично изключение през ноември – премахването на мита за стоки като кафе и какао – не променя общата траектория, а по-скоро показва как ще изглежда „деескалацията“ в този нов режим: тактически корекции по отделни категории, без връщане към ниските нива от предходната епоха. Това се подкрепя и от изказванията на корпоративни лидери. Главният изпълнителен директор на Bank of America, Браян Мойнихан, говори за тенденция към деескалация и за приближаване на общите ставки към 15% за компании, които „изтеглят повече към Америка“, но същевременно признава, че ще има важни изключения. С други думи, дори оптимистичната версия за бизнеса не е „връщане назад“, а „стабилизиране на високо ниво“.

Това, което прави новия режим по-устойчив, е институционалната му еластичност. Анализ на JPMorgan отбелязва, че дори неблагоприятно решение на Върховния съд може да не промени крайния резултат, защото администрацията би могла да използва инструменти като Section 122, за да поддържа 15% мита за 150 дни, докато се намерят по-дълготрайни алтернативи. Bloomberg Economics върви още по-далеч в логиката: вероятно част от правомощията ще бъдат ограничени, но базовият сценарий е митата да бъдат „бързо заменени“, така че общите равнища да останат близки до сегашните. Това е много важна политико-икономическа конструкция: спорът може да се води върху юридическата форма, докато икономическата същност остава непроменена.

Фискалният отпечатък на тази политика също е съществен. Към ноември приходите от мита за 2025 година достигат 236.16 милиарда долара, като има лек спад през ноември именно заради изключенията за определени стоки. Този размер на приходите прави митата не само геополитически инструмент, но и бюджетен фактор, което допълнително намалява вероятността за агресивно връщане назад. Когато една политика започне да генерира значим приход, тя се превръща в част от фискалната архитектура, а не просто в преговорна карта.

От макро гледна точка най-интересният аспект е как митата променят характера на инфлационния риск. В класическата рамка митата са еднократен ценови шок: веднъж се въвеждат, цените се адаптират, ефектът избледнява. Но когато митата се установят като постоянен режим с многогодишен хоризонт, те започват да действат не само като шок, а като структурен данък върху определени вериги на доставки. Това означава, че фирмите ще търсят компенсации чрез ценова политика, оптимизация на разходи или пренасочване на производство, но без гаранция, че потребителят няма да усети част от тежестта. В текста ясно се казва, че 2026 вероятно ще бъде „годината на последствията от митата“, защото възможностите за предварително натрупване на запаси и избягване на първоначалния шок вече са изчерпани. Deloitte изрично подчертава, че вносителите, които са напълнили складовете предварително, ще трябва да ги попълват при митнически ставки, които остават високи, тъй като вътрешното производство „не се е променило фундаментално“. Това е ключовият мост между политика и реална икономика: ако вътрешният капацитет не е изграден, митата не създават автоматично заместител, а създават по-висока цена за същата зависимост.

Психологическият ефект върху бизнеса и пазарите е двоен. От една страна, високите и стабилни мита са негатив за маржовете и за планирането на вериги на доставки. От друга страна, именно стабилността на високото равнище може да бъде интерпретирана като „яснота“, която пазарите в крайна сметка предпочитат пред хаотичното редуване на заплахи и отмяна. Terry Haines от Pangaea Policy дори формулира тезата, че за инвеститорите това може да се окаже „добро“, защото показва, че митата ще бъдат основният инструмент на геополитиката и икономическата политика през следващите години, което увеличава предвидимостта на режима, макар и при по-неприятни параметри. Това е типично институционално мислене: пазарът може да преглътне лоша новина, ако тя е стабилна; най-трудно преглъща променливостта без правила.

Тук се очертава и голямото стратегическо последствие: глобалната икономика трябва да „се научи да живее“ с американски протекционизъм. Тази фраза от Bloomberg Economics е важна не заради реториката, а заради импликацията. Тя означава, че митата не са временен епизод, който ще изчезне при следващия цикъл, а нова базова линия, около която ще се пренареждат инвестиции, производствени решения и дипломатически отношения. В такъв свят компаниите ще правят по-скъпи, но по-устойчиви вериги, ще местят части от производството по политически критерии, а цената на капитала за глобалната търговия ще остане по-висока.

Историята тук не е в това, че митата са високи, а в това, че те вече са нормата. Когато средната ставка прескача от 2.5% до 15% за по-малко от година и се установява там като „крайна точка“, това е режимна промяна. 2026 няма да е година на връщане към стария свят, а година, в която бизнесът ще трябва да превърне политическата реалност в оперативна дисциплина – и тогава последствията ще станат видими не в заглавията, а в цените, маржовете и поведението на потребителя.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.