Снимка: iStock

Когато лидер на държава от ядрото на еврозоната си позволи директно да коментира стратегията на Европейската централна банка, това не е просто политическо мнение, а сеизмичен сигнал за промяна в архитектурата на европейския икономически консенсус. Емануел Макрон, в интервю за Les Echos, на практика поиска пренаписване на социалния договор между политиката и централните банкери, заявявайки, че ЕЦБ трябва да "мисли различно", ако Европейският съюз иска да капитализира своите вътрешни предимства и високи спестявания. Думите му, че "не можем да позволим инфлацията да бъде единствената ни цел", са директно предизвикателство към ортодоксалния мандат на институцията, който исторически е фокусиран почти изключително върху ценовата стабилност, за разлика от двойния мандат на Федералния резерв в САЩ.

Идеята зад този призив е продиктувана от новата реалност на глобалната конкуренция, където валутите се използват като икономическо оръжие. Според Макрон, в свят, където доларът и юанът се манипулират стратегически за геополитически цели, Европа не може да си позволи лукса на монетарна пасивност. Френският президент вижда в текущата политика на ЕЦБ – и по-специално в продължаващата разпродажба на държавни облигации  – риск от изкуствено повишаване на дългосрочните лихви, забавяне на активността и нежелано поскъпване на еврото, което би ударило експортната конкурентоспособност. Това е опит за синхронизиране на фискалните нужди на правителствата с монетарните лостове, нещо, което доскоро бе считано за ерес във Франкфурт.

Политическия елит е в състояние на напрегнато очакване. Лидерите в еврозоната традиционно избягват коментари за централната банка, за да пазят нейната независимост – принцип, който управителят на Френската централна банка Франсоа Вилероа дьо Гало наскоро защити, критикувайки атаките на Доналд Тръмп срещу Фед. Нарушаването на това табу от страна на Макрон показва, че страхът от икономическа стагнация в Европа е надделял над дипломатическия етикет. Инвеститорите четат между редовете: Париж сигнализира, че цената на борбата с инфлацията е станала твърде висока за реалната икономика и е време за "амортисьори".

Подобно на дебатите при създаването на еврото, когато Франция настояваше за "икономическо правителство", което да балансира "независимата банка", но загуби спора срещу германския модел на строга монетарна дисциплина. Днес, в условията на пост-пандемичен дълг и енергиен преход, Макрон се опитва да ревизира този исторически компромис. Неговото предложение не е изолирано – преди европейските избори той вече намекна за добавяне на цели за растеж и декарбонизация към мандата на ЕЦБ, което би доближило банката до модела на Фед.

В допълнение към вътрешните реформи, Макрон насочи вниманието и към външните рискове, по-специално от САЩ. Предупреждението му, че растящата дерегулация на крипто активите и стейбълкойните отвъд океана създава "непренебрежим потенциал за финансова нестабилност", подчертава желанието му Европа да остане зона на предвидимост и сигурност. Това е защитна реакция срещу финансовия либерализъм на новата американска администрация, който Париж възприема като заплаха за традиционната банкова система.

Основната теза на този политически ход е, че Европа трябва да спре да бъде "най-добрият ученик" в класната стая на икономическата теория, докато другите чупят прозорците. Макрон твърди, че утвърждаването на стойността на вътрешния пазар изисква активна подкрепа за растежа и заетостта, а не само сляпо преследване на 2% инфлация. Идеята за създаване на "ликвидни, сигурни активи" (разбирай общ европейски дълг) е част от същия пъзел – опит за създаване на дълбочина на пазара, която да конкурира американските държавни ценни книжа.

Пазарът ще трябва да реши дали тези думи са просто политически натиск или началото на реална реформа. Историята днес е, че икономическата тежест на статуквото става непоносима за политическите лидери и те са готови да пожертват догмите за независимостта на централната банка, за да спасят растежа. Въпросът е дали Франкфурт ще чуе, или ще се затвори още по-плътно в своята кула.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.