Снимка: iStock

В геополитиката няма изолирани събития, а само скачени съдове на влияние, и в момента никъде това не е по-видимо от оста Вашингтон-Пекин-Москва. Докато светът е вперил поглед в незавършения „мирен план“ на администрацията на Доналд Тръмп за Украйна, истинският тест за американската решителност се провежда на хиляди километри на изток. Китай черпи директни уроци от готовността на Вашингтон да прави компромиси с Русия. Президентът Си Дзинпин използва този вакуум на стратегическа яснота, за да изостри линиите около своята дългогодишна фиксация: обединението с Тайван. Това оставя самоуправляващия се остров в изключително опасна позиция, притиснат между все по-неясните сигнали от Белия дом и все по-експлицитните намерения на Пекин. Както предупреди бившият японски премиер Фумио Кишида още през 2022 година: „Украйна днес, може би Източна Азия утре“. Днес това предупреждение звучи не като пророчество, а като план за действие.

Военният стратег и пенсиониран австралийски генерал-майор Мик Райън предупреждава, че Китай може да използва точно този момент, за да представи свой собствен план за Тайван, вдъхновен от руския подход, но адаптиран към китайската специфика. Си Дзинпин винаги е предпочитал да поеме контрола над острова без пълномащабна война – по-скоро чрез принуда и задушаване, отколкото чрез десант. Очакването е, че Китайската комунистическа партия може скоро да предложи на Тръмп „план от 28 точки“, публично или тайно, който да узакони претенциите им. Тази стратегия вече е заложена в Бялата книга на Пекин от 2022 година, която отхвърля всякаква международна намеса и рамкира обединението като есенциално за „националното подмладяване“. За разлика от Путин, който действаше с груба сила, Си играе дългата игра на легитимност, опитвайки се да убеди света, че връщането на Тайван е възстановяване на справедливостта, а не агресия.

Скорошните дипломатически маневри потвърждават логиката. В едночасовия телефонен разговор между Тръмп и Си Дзинпин на 24 ноември, американският президент публично не спомена Тайван, докато китайското външно министерство посвети значително място на темата. Си Дзинпин формулира тезата, че връщането на Тайван е „неразделна част от следвоенния международен ред“. Това е брилянтен и циничен риторичен ход – Китай се позиционира като защитник на глобалната система, създадена след Втората световна война, а Тайван и неговите поддръжници биват дамгосани като дестабилизираща сила. Реакцията на Пекин срещу преминаването на новозеландски военен кораб през Тайванския проток миналата седмица беше остро предупреждение към всеки, който дръзне да оспори този наратив.

Психологията на Тайпе в този момент е смесица от тревога и решителност. В отговор на нарастващия натиск, президентът Лай Чинг-те обяви нови разходи за отбрана в размер на 40 милиарда долара. Тези средства няма да отидат за парадни оръжия, а за асиметрични способности – дронове, ракети и мобилни установки. Това е стратегията на „таралежа“: да направиш цената на инвазията толкова висока, че да откажеш агресора, поне докато пристигне помощ. Но дали помощта ще пристигне? Докато Тръмп търси „сделка“ и по-добри отношения с Китай, Си става все по-смел. Тайван, който произвежда 90% от най-модерните чипове в света, е критичен стълб на глобалната икономика. Конфликт там не просто би разтърсил пазарите; той би взривил веригите за доставки на всичко – от смартфони до центрове за изкуствен интелект.

Китай е напредва значително в способността си да наложи блокада или да извърши нападение с малко или никакво предупреждение. Още по-тревожно е, че Пекин води двойна комуникационна игра: омаловажава напрежението на английски език пред западната публика, докато вътрешните наративи все по-често рамкират действията на Тайван като „провокации“, оправдаващи военен отговор. Междувременно People’s Liberation Army продължава модернизацията си, затваряйки технологичната пропаст със силите на САЩ.

В крайна сметка, докато Вашингтон и неговите азиатски съюзници – Япония, Австралия, Южна Корея и Филипините – трябва да задълбочат координацията си, рискът остава в интерпретацията на мълчанието. Планът на Тръмп за Украйна може да изглежда далечен от Тайванския проток, но в очите на Си Дзинпин той е тест. Ако Западът е готов да пожертва териториалната цялост на Украйна в името на „мира“, Пекин ще разчете това като зелена светлина за собствените си амбиции. Тайван инвестира милиарди, за да се защити, но най-голямата заплаха за острова може да не дойде от китайска ракета, а от американски подпис под лошо споразумение в Европа.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.