Снимка: iStock

В продължение на три години Русия успяваше да поддържа една парадоксална икономическа реалност, в която ракетите летяха, а заплатите растяха. Но докато конфликтът навлиза в четвъртата си безпощадна зима, тази илюзия за нормалност започва да се пропуква не само по фронтовите линии, но и в супермаркетите на Москва. Воят на сирените за въздушна тревога в централните и южните райони вече не е единственото напомняне за войната; много по-осезаем е сигналът, идващ от касовите бележки. Според анализ на Bloomberg, базиран на данни от SberIndex и интервюта с местни жители, руснаците са принудени да правят болезнени корекции в ежедневието си – от отказ от вносни дрехи до намаляване на консумацията на основни храни като плодове и зеленчуци. Това е моментът на истината, в който „специалната военна операция“ престава да бъде телевизионен спектакъл и се превръща в икономическа усмирителна риза.

През 2024 г. Кремъл заложи на масивен фискален стимул, наливайки трилиони рубли във военната индустрия, което доведе до 20% ръст на заплатите и изкуствен бум на потреблението. Това създаде усещане за фалшив просперитет, подобно на наркотично опиянение. Но днес махмурлукът настъпва. Централната банка на Русия вдигна основната лихва до рекордните 21% през октомври миналата година в отчаян опит да охлади прегрялата икономика. Резултатът е класическа стагфлация: цените продължават да растат по-бързо от заплатите, докато реалният растеж се забавя. Както отбелязва Елена, 27-годишен мениджър от Москва: „Цените сега растат по-бързо от заплатите“. Това е присъдата на улицата, която никаква пропаганда не може да заглуши.

Фундаменталните данни рисуват картина на задълбочаващи се дисбаланси. Инфлацията, макар и леко забавена до 6.8% в началото на ноември, се дължи основно на срив в търсенето, а не на здравословно възстановяване. Продажбите на мляко, свинско месо и ориз са спаднали с 8–10% през есента. X5 Group, най-голямата верига за търговия на дребно, отчита спад на нетната печалба с близо 20%, притисната от по-високите разходи и по-слабия потребител. В индустриалния сектор ситуацията е още по-мрачна: потреблението на стомана е надолу с 14%, а в машиностроенето сривът е с 32%. Това са цифрите на една икономика, която се деиндустриализира в реално време, жертвайки гражданския си сектор на олтарa на военното производство.

Психологическото измерение на кризата е може би най-опасното за Кремъл. Когато Денис от Тамбов казва, че сметката за храна се е удвоила и семейството му купува по-малко плодове, той изразява колективната тревога на средната класа. Руснаците, които бяха свикнали на стабилност в замяна на политическа пасивност, сега виждат как социалният договор се разпада. Модните търговци затварят половината от магазините си, а продажбите на електроника преживяват най-големия си спад от 30 години. Това не е просто икономически спад; това е промяна в начина на живот. Ударите на украински дронове по рафинерии и пристанища добавят слой на физическа несигурност към финансовата. Когато бензинът поскъпва и понякога липсва в страна, която е енергиен гигант, когнитивният дисонанс става непоносим.

Интерпретацията на тези процеси ни води до извода, че времето не работи за Владимир Путин. Александър Габуев от Carnegie Russia Eurasia Center отбелязва, че макар икономическата логика да диктува край на войната, Русия все още не е стигнала до „ръба на пропастта“. Но пропастта се приближава. Приходите от нефт и газ са се сринали с над 20%, бюджетният дефицит расте, а правителството планира нови данъци върху всичко – от автомобили до електроника. Фактът, че Кремъл е инструктирал медиите да не споменават името на Путин във връзка с новите налози, е доказателство за страха на елита от общественото недоволство.

Философският поглед върху ситуацията разкрива трагедията на една нация, която изяжда бъдещето си, за да финансира миналото си. Олег Буклемишев от Московския държавен университет предупреждава, че „имунитетът на руската икономика е сериозно отслабен“. Системен срив може да не настъпи през 2026 г., но устойчивото влошаване е гарантирано. Русия се превръща в икономика на оцеляването, където държавата изсмуква ресурсите от частния сектор, за да поддържа военната машина. Това е пътят към бавна, но необратима деградация. Войната може и да продължи, но цената ѝ ще се плаща от поколения напред – не само в рубли, но и в пропуснати възможности, изостанали технологии и разбит стандарт на живот.

В заключение, докато САЩ и новата администрация на Доналд Тръмп търсят пътища за примирие, икономическата реалност в Русия може да се окаже най-мощният преговарящ. Пазарите не лъжат, а хладилникът рядко губи битката с телевизора в дългосрочен план. Руснаците започват да разбират, че величието на картата не топли домовете и не пълни чиниите. И колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова по-дълбока ще бъде икономическата зима, която ще последва, независимо кой седи в Кремъл.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.