Снимка: iStock

В продължение на десетилетия германският индустриален модел се крепеше на една удобна аксиома: Китай е огромна фабрика за евтини стоки и ненаситен пазар за германско инженерство. Тази симбиоза обаче приключи, а на нейно място се настанява брутална конкурентна реалност. Докато вниманието на света е фокусирано върху митата за електрическите автомобили на BYD Co. и батериите на Contemporary Amperex Technology Co. Ltd., в „машинното отделение“ на европейската икономика се разгръща много по-тиха и опасна битка. Германският пазар – най-големият и взискателен в Европа – бива наводнен с китайски компоненти: от сложни електрически системи до ковани метални части. За гиганти като Robert Bosch GmbH, Mahle GmbH и PWO AG, това не е просто пазарна флуктуация, а структурен шок, който заплашва да срути основите на местното производство.

Динамиката на този процес е плашеща със своята скорост и мащаб. Андреас Бонерт, който оглавява работническия съвет в PWO AG, описва ситуацията с хирургическа точност: продуктите пристигат с невероятна бързина и, което е най-тревожното за европейците, с качество, което вече не отстъпва на местните стандарти. Времето, когато „китайско“ беше синоним на „компромисно“, е безвъзвратно отминало. Китайските индустриалци са си написали домашното. Те вече не просто копира; те оптимизират и произвеждат с ефективност, която европейските заводи, натоварени с високи цени на енергията и скъпа работна ръка, просто не могат да постигнат. Това стеснява качествената пропаст, която дълго време служеше като защитен ров за германските фирми. Сега този ров е пресушен, а крепостта е открита за атака.

Анализ на Института за германска икономика в Кьолн показва рязък скок във вноса на китайски компоненти, като частите за скоростни кутии за автомобили с вътрешно горене са се утроили. Това е удар директно в сърцето на традиционното германско инженерство. Проучване на асоциацията CLEPA разкрива още по-мрачна картина: близо 70% от европейските производители на части вече се сблъскват с директна конкуренция от Китай – скок от 12 пункта само за няколко месеца. По-страшното е, че мнозинството от тези доставчици очакват рентабилността им да падне под критичния праг от 5%, необходим за поддържане на инвестициите. Бенджамин Кригер от CLEPA предупреждава, че без решителни мерки, производството на части в Европа рискува да изчезне. Това не е хипербола; това е математика на оцеляването.

Психологическият натиск върху мениджмънта и синдикатите е огромен. Борис Шварц от Mahle споделя, че китайските конкуренти навлизат в продуктови ниши, които дълго време са били запазена територия за германците. Офертите, които достигат до автопроизводителите като Volkswagen AG, BMW AG и Mercedes-Benz Group AG, често са на цени под производствените разходи. Това предполага дъмпинг или субсидиране, но за крайния купувач – автомобилния концерн, притиснат от нуждата да свали цената на своите електромобили – изкушението е неустоимо. Тук виждаме класическия конфликт на интереси вътре в самата германска индустрия: автопроизводителите трябва да купуват китайски части, за да останат глобално конкурентни, но правейки го, те убиват собствената си национална верига на доставки. Това е икономически канибализъм, диктуван от пазарната логика.

Франк Сел, представител на работниците в Bosch, дефинира проблема: азиатските доставчици предлагат еквивалентни продукти с 20% до 30% по-евтино. Този ценови разрив е невъзможен за преодоляване само чрез „оптимизация“ или „дигитализация“. Той изисква преосмисляне на самата структура на глобалната търговия. Сел повдига въпроса за протекционизма – дали Европа не трябва да изисква от чуждестранните производители да локализират част от производството си в региона. Това е езикът на търговската война, език, който Германия дълго време избягваше, но който сега изглежда като единствен инструмент за защита на индустриалното си ядро.

Германия вече не е неоспоримият майстор на желязото и електрониката. Китайската експанзия е част от по-широка стратегия, която цели не просто пазарен дял, а контрол върху цялата верига на добавената стойност – от мината за литий до волана в ръцете на шофьора. Докато европейските политици и бизнес лидери спорят за регулации и зелени преходи, конкурентите от Изток са построили паралелна индустриална реалност, която е по-бърза, по-евтина и все по-качествена. За доставчиците като Bosch и Mahle, опциите се стесняват: или радикална иновация, която Китай все още не може да копира, или болезнено свиване и специализация.

Ако производителите на части не успеят да защитят маржовете си, те няма да имат ресурс за развойна дейност, което ще ги направи още по-уязвими утре. Това е спирала надолу. Андреас Бонерт и колегите му са прави да се тревожат: скоростта на промяната е такава, че адаптацията изглежда почти невъзможна без политическа намеса. Но политическата намеса идва с цена – по-скъпи автомобили за потребителите и потенциални ответни мерки от Пекин. Европа е изправена пред избора между свободния пазар и индустриалното си оцеляване. И както показват цифрите от последните месеци, времето за взимане на това решение изтича.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.