Снимка: Istock

В последните месеци на 2025 г. се появи нов термин, който бързо набира скорост в корпоративните и технологичните среди – „workslop“. Това е своеобразна смесица между „work“ (работа) и „slop“ (помия), измислена от изследователи в BetterUp Labs и Станфордския Social Media Lab, за да опише нискокачествено съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което се представя като добре свършена работа, но всъщност е кухо, повърхностно и често подвеждащо. То не допринася реално за напредъка по дадена задача, а само симулира продуктивност. Според публикувано изследване в Harvard Business Review именно подобен „AI шум“ е една от причините цели 95% от организациите, въвели изкуствен интелект, да не отчитат никаква възвръщаемост от инвестициите си. Вместо да спести време и ресурси, workslop често води до обратното – прехвърля допълнителна тежест надолу по веригата, като принуждава колеги или мениджъри да интерпретират, поправят или изцяло да преработват некачествените материали. Данните от проучване сред 1150 американски служители показват, че 40% от тях са получили подобна „AI помия“ само през последния месец. Това не е маргинален феномен, а масово разпространено явление, което променя динамиката в работните екипи, създава напрежение и често ерозира доверието между колеги.

Причините за появата на workslop са няколко и те са структурни. От една страна, изкуственият интелект прави създаването на текстове, анализи и визуално съдържание невероятно лесно. Всеки може с няколко команди да произведе „нещо“, което изглежда професионално на пръв поглед. От друга страна, обаче, липсата на ясно дефинирани цели, проверка на фактите и човешки критичен филтър води до текстове, които са гладко формулирани, но лишени от дълбочина и контекст. Те често са прекалено общи, повтарят банални фрази или пропускат ключови детайли, които са жизненоважни за реална бизнес стойност. Така например един AI-генериран доклад за пазара може да съдържа точни цифри, но да не отчита сезонни ефекти, локални особености или динамика между сектори, която е от решаващо значение. Резултатът е продукт, който изглежда „готов“, но е безполезен или дори подвеждащ, ако бъде използван без проверка.

Икономическите последствия от това вече се проявяват. Компаниите, които внедриха AI без ясна стратегия и обучение, откриват, че вместо да ускорят работата, са създали нов слой неефективност. Мениджъри споделят, че екипите им отделят значителна част от времето си да проверяват и редактират AI съдържание, което е „почти добро“, но не достатъчно, за да бъде използвано директно. Това води до скрито забавяне, натрупване на грешки и недоволство. Особено показателен е ефектът върху психичното здраве и стреса на служителите – работещите „надолу по веригата“ често са поставени в ситуация да „спасяват“ проекти в последния момент, защото са получили повърхностни материали, които трябва спешно да се коригират. Подобна ситуация създава токсична среда, в която доверието между колегите намалява, а AI започва да се възприема не като помощник, а като източник на проблеми.

Интересно е да се направи паралел между феномена workslop и текущата ситуация на пазара на недвижими имоти в САЩ, която беше коментирана почти по същото време във Fortune. След девет последователни седмици на понижаване на ипотечните лихви до 6.26%, пазарът не реагира така, както мнозина очакваха. Висящите сделки за продажба паднаха с 1% спрямо предходната година, а продажбите на съществуващи домове дори леко се понижиха с 0.2% през август. Въпреки по-евтиното финансиране, търсенето не се съживява осезаемо. Причините са комплексни – високите цени на жилищата, ограниченото предлагане, несигурността около икономиката и страховете от рецесия карат купувачите да отлагат решения. Това напомня ситуацията с AI в компаниите: имаме нов инструмент (по-ниски лихви, нова технология), който би трябвало да стимулира активност (повече продажби, по-висока продуктивност), но без ясна стратегия и благоприятна среда, резултатът е слаб.

Много купувачи чакат ипотечните лихви да паднат под 6%, надявайки се на по-добри условия. По същия начин много фирми чакат „следващата версия на AI“, която уж ще реши всички проблеми с качеството. Междувременно обаче пропускат реални възможности и натрупват неефективности. Както пазарът на жилища реагира не само на цената на кредита, но и на психологическите нагласи и икономическата несигурност, така и корпоративната продуктивност не зависи само от наличието на AI инструмент, а от начина, по който той се използва.

Истинската стойност от AI се постига, когато технологиите се прилагат целенасочено, с ясни стандарти и контрол. BetterUp Labs предлагат две прости, но стратегически важни насоки: лидерите трябва да дават пример за смислено използване на AI и да поставят ясни правила за това какво е приемливо и какво не. Без тези рамки AI лесно се превръща в генератор на workslop – много съдържание, малко смисъл. Същото важи и за жилищния пазар – без доверие, яснота и стабилност, дори по-евтините лихви не водят автоматично до раздвижване.

Най-интересното в този момент е, че и двата феномена – workslop и стагниращият жилищен пазар – са симптоми на по-дълбоки структурни промени. Светът навлиза в етап, в който инструментите и средата вече не са достатъчни сами по себе си. Нужно е стратегическо мислене, координация и адаптивност. Технологията без контекст създава шум, а по-евтините кредити без увереност не създават търсене. В този смисъл 2025 г. ще остане като година, в която разликата между повърхностна активност и реална стойност стана болезнено видима. И за компаниите, и за пазарите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.